site.btaВ България липсва гарантиран достъп на възрастните до качествени здравни, социални и интегрирани услуги, каза експерт по социални дейности

В България липсва гарантиран достъп на възрастните хора (65+) до качествени, финансово достъпни здравни, социални и интегрирани здравно-социални услуги за дългосрочна грижа в общността и домашна среда, каза експертът по социални дейности и политики към „Каритас България“ Светлана Гьорева по време на кръгла маса, посветена на достъпа на възрастните хора до дългосрочни грижи в домашна среда. 

По данни на Националния статистически институт и Министерството на здравеопазването в края на 2022 г. хората на 65 и повече навършени години са 1 515 383 души или 23,5 % от населението на страната, сочи докладът „Когато търсенето изпреварва предлагането – гарантиран ли е достъпът на възрастните хора до дългосрочни грижи в домашна среда? Политики и реалност“, представен по време на кръглата маса. 

Според същите данни през периода 2020-2034 г. населението на 65+ години се очаква да продължи да се увеличава. Статистическата прогноза сочи, че през 2027 г. делът на населението на 65+ години спрямо общия брой на населението в страната ни ще възлиза на 24,5%, в края на 2034 г. – 27,6%, а към края на 2060 г. ще достигне до 31%.

Много възрастни хора в по-малките и отдалечени селски райони и в големите градове живеят без осигурен постоянен достъп до здравни услуги и дългосрочна грижа, се посочва в доклада. Авторите посочват, че тенденцията на застаряване на населението и високата заболеваемост сред възрастните хора ни изправя пред предизвикателството нуждата и търсенето на такива услуги да нараства, но предлагането им да е ограничено, както и негарантирано. 

Според данните от доклада в голяма част от малките и отдалечени населени места възрастните хора нямат достъп до медицинска помощ, не могат да разчитат на личен лекар, аптека и друг вид здравни грижи. 

Експертите отчитат, че преобладава институционалната грижа в социални заведения („старчески дом“) и честите хоспитализации в болнични заведения по социални причини. 

Според изследването дори и в големите градове с относително добра инфраструктура за възрастните хора е трудно и често невъзможно да се придвижат сами до болнично заведение и други видове обществени институции, ниските им доходи не позволяват те да получат качествена здравна грижа и рехабилитация или личен асистент. 

Поради недостига на професионални грижи в домашна среда, се засилва тенденцията да се разчита на неформални болногледачи като семейство, роднини, които полагат грижи за своите възрастни близки. Именно неформалните болногледачи излизат от обсега на каквато и да е подкрепа от институциите в България, каза Светлана Гьорева. 

Според доклада по-големите усилия и финансов ресурс продължават да бъдат насочени към развитието на резидентни форми на грижа, както и продължава да не се инвестира достатъчно в осигуряването на важната превантивна роля на домашните грижи. 

„Българският Червен кръст през 2000 г. започна да работи в сферата за създаването на този модел за грижа в домашни условия, в началото за първия център, който открихме в Лозенец, едва набрахме 35 човека да им обясним за какво става въпрос. Имаше притеснение, че някой чужд човек ще дойде в дома им, какво ще бъде, кой ще ги посещава… Сега над 50 хиляди души в страната се ползват от такава услуга“, разказа д-р Надежда Тодоровска, ръководител направление и директор на „Социално-здравна политика“ към Българския Червен кръст (БЧК). 

По думите ѝ моделът с дигитални услуги, позволяващ контрол на здравните показатели на човека чрез специална гривна и проследяване от комуникационен център 24 часа в денонощието, има огромен ефект върху хората. Тя цитира данни, според които дигиталните здравни грижи обхващат 20%-25% от общата грижа за домашни услуги. 

Според д-р Тодоровска в България е нужно да бъде създадена реално работеща система на интегрирани здравно-социални услуги, която да има пряка връзка с личния лекар. 

Тя поясни, че може да бъде осъществена по три начина: чрез общините с услугите, които предоставят на местно ниво; самостоятелните практики на медицинските сестри; други доставчици на интегрирани здравни-социални услуги. 

Но българската ситуация е такава, че не можем да вземем модел от друга държава, а трябва да направим наша система, която да работи според нашите възможности, не можем да вземем готов модел, каза д-р Тодоровска. 

Според нея трябва да има възможности за смесено финансиране. Националната здравноосигурителна каса трябва да е длъжна да осигури на всички свои потребители, имащи право да използват този ресурс, правото на здравна грижа. Другата възможност за финансиране е от общинския и държавния бюджет и не на последно място – програмите, които все още съществуват по линия на ЕС, които обаче ни задължават да направим следващата иновативна стъпка. 

„Това, което БЧК направи с програмата, приключваща сега, април месец, е да въведем как може да се надгради моделът на патронажната грижа с дигиталните устройства, чрез което да се ползват отново средствата на ЕС и общините да кандидатстват за надграждане на патронажната грижа с дигиталната услуга Telecare, която да бъде финансирана отново със средства на ЕС. И другата възможност - животозастраховането“, каза д-р Тодоровска. 

„Telecare е постоянна грижа в дома, която позволява на един човек да се чувства обгрижен, макар и да не вижда посетителя, който ще дойде, но устройството дава възможност на човека да поддържа духа си, а това позволява на хората да преодоляват трудностите по-лесно“, поясни още д-р Тодоровска.  

Според Даниела Ушатова, представител от Национално сдружение на общините в Република България, развитието на интегрираните услуги е в децентрализацията, развитието им на ниво община или някаква териториална общност. „Резидентната услуга е краен избор и вариант, ние обаче продължаваме да имаме хора в домовете. Едни от най-евтините услуги са домашният социален патронаж и грижата в дома. Институционалните услуги са между 15-20 хиляди лева на едно място. Имаме над 513 хиляди потребители на услугите за патронаж заедно с дневните центрове“, каза Ушатова. 

Тя подчерта, че с европроектите хората са научени да ползват услугите безплатно. „В някакъв момент трябва да научим нашите потребители, че няма нищо безплатно, включително чрез доброволно, допълнително осигуряване, застраховане, но водещата роля пак трябва да е на държавата, защото е важно да се знае какъв ще е регламентът за управляване на тези средства“, каза Даниела Ушатова. 

Хората, нуждаещи се от подкрепа, имат нужда от такива програми само и само някой да им отвори вратата и да каже „Добър ден!“ и да попита „Имате ли нужда от нещо?“, каза още Ушатова и допълни, че дигиталните устройства трябва да ги има, но и живият контакт на самото местоживеене трябва да бъде запазен.