site.btaБългария никога не е имала толкова сериозни финансови инструменти за зелената трансформация, смята бившият екоминистър Борислав Сандов
България никога не е имала толкова сериозни финансови инструменти за зелената трансформация. Това заяви бившият министър на околната среда и вицепремиер по климатичните политики Борислав Сандов по време на дискусия за ролята на европейските фондове, организирана от екологично сдружение „За Земята“. Средствата за зелена трансформация по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) би трябвало да са в синергия с останалите национални и европейски програми, коментира той. Според него колкото по-рано се инвестират средствата за смекчаване и адаптиране към климатичните промени, толкова по-голяма полза ще има за икономиката и обществото.
От една страна, тези инвестиции предотвратяват завишаващи се разходи, от друга – генерират възможности за местната икономика и благополучие на обществото, смята Сандов.
За справедлив преход България ще получи 1,2 млрд. евро, за да се дадат нови възможности за заетост на над 15 000 души, каза Деница Симеонова, зам.-председател на Комисията по въпросите на ЕС, Шенгенското пространство и еврозоната в парламента и депутат от парламентарната група (ПГ) на „Продължаваме Промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) . По думите ѝ европейските средства са повод да се говори за реалните ползи от участие в по-модерни и по-зелени икономики. Тя открои и възможностите, които се разкриват пред младите предприемачи.
По време на дискусията бе посочено, че България все още не е усвоила втория транш плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Незадоволителното усвояване на средства от плана е функция само и единствено на едно нещо – тежката политическа обстановка в България, смята Венко Сабрутев, зам.-председател на бюджетната комисия в парламента и депутат от ПГ на ПП-ДБ. Планът включа не само цели по изпълнение на зелената трансформация, но и за реформи, включително съдебна. Промяна в Закона за обществените поръчки също е част от заложеното, посочи той. Усвояването на средствата по НПВУ може да стане, ако политическата обстановка се успокои, смята Сабрутев.
Според нашия доклад актуализираният план вече не съдържа определени мерки по компоненти „биоразнообразие“, „дигитална свързаност“, „транспортна свързаност“, отбеляза Десислава Стоянова от „За Земята“. По думите ѝ са отпаднали проекти с екологичния преход.
Във фокуса на събитието бяха и теми за подобряване на управлението на отпадъците. Участниците се обединиха около мнението, че строителните отпадъци са сериозен проблем. Според съпредседателя на „Зелено движение“ Тома Белев трябва да се промени законодателството, защото, според него, общините не могат да се справят с процеса. Законът задължава общините или да направят собствено депо за строителни отпадъци, или да сключат договори с лицензирани фирми, 90% предпочитат да сключат договори с фирмите. Законът обаче е пропуснал да изисква тези фирми да имат елементи на рециклиране, обясни екологът. Той отбеляза, че има много смесен строително-битов отпадък в природата. В София ни трябват четири пъти повече цветни контейнери, каза също Белев.
Политиките за подобряване на чистота на въздуха и подобряване на принципа за подкрепа на енергийно бедните граждани също бяха разисквани.
/МК/
news.modal.header
news.modal.text