site.btaДа се създаде Съвет за координация на политиките за българите зад граница, прие парламентът на първо четене

Да се създаде Съвет за координация на политиките за българите зад граница, прие парламентът на първо четене
Да се създаде Съвет за координация на политиките за българите зад граница, прие парламентът на първо четене
Снимка: Владимир Шоков, БТА архив

Да се създаде Съвет за координация на политиките за българите зад граница, решиха депутатите с приети на първо четене промени в Закона за българите, живеещи извън Република България. Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше подкрепен от 116 народни представители, 44 гласуваха "против" и 10 "въздържал се".  

В доклада пише, че този съвет ще спомага за разрешаването на въпроси от координационен характер, свързани със запазване и разпространение на българския език и култура сред българските общности зад граница, в това число и за опазване на българското културно-историческо наследство. Съветът ще издава насоки и ще препоръчва действия за реинтеграция на завръщащите се в Република България български граждани, ще защитава правата и интересите на българите зад граница, ще синхронизира дейностите по програми и проекти, насочени към българските общности и техните организации извън страната и ще координира работата на органите на централната власт при провеждането на политиката, свързана с българите извън страната, се посочва още в доклада.

Предлаганият нов Съвет за координация на политики за българите извън Република България, ще бъде ситуиран като постоянно действащ нов държавен консултативен орган на Министерския съвет, който ще функционира успоредно с вече установения със закона Национален съвет за българите, живеещи извън Република България

С този законопроект се цели създаването на една поредна паралелна структура в държавата ни, която да извършва някакви функции, които вече са определени на друг орган със закон – Закон за българите, живеещи извън република България, смята Павела Митова от „Има такъв народ“ (ИТН). По думите ѝ трябва да се концертират в подобряването на качеството на закона. 

Костадин Костадинов от „Възраждане“ попита дали Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) си върши работата, след като се създава една паралелна структура. Този съвет няма да работи, както не работеше Националният съвет, смята Костадинов. Според него ИАБЧ трябва да бъде или самостоятелно министерство, защото извън България живеят около една трета от активното население в трудоспособна възраст, или да има един заместник-министър на външните работи, който да има ресор „българи зад граница“. 

Любен Дилов (ГЕРБ-СДС) попита дали не е време да помислят за създаване на Министерство на българите в чужбина. Според него има всички основания да съществува. Колега му Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС) каза, че предложението е изненадващо, но разумно. Дори да има министър, към него ще трябва да се създаде същият съвет от представители на всички други министерства, посочи депутатът.

Този законопроект е абсолютно губене на време, каза Кристиан Вигенин от „БСП за България“. По думите му такива координационни съвети се правят, когато има нужда от координация на някаква политика, по която няма орган, който да я контролира. Какъв е смисълът да се прави този съвет, при положение, че вече имаме утвърдена административна структура, попита Вигенин. Според него ни трябва нов закон за българите, които живеят извън страната. Той призова народните представители да гласуват „въздържал се“. 

Ние забелязваме, че Националният съвет на българите, живеещи извън България, съществува на хартия, но той не работи, обясни Антоанета Цонева „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ). Тя каза, че докато не се намери рационален механизъм, по който да бъдат излъчени представителни за общностите хора, се предлага нещо, което е свързано в оперативен порядък с координацията на тези министерства, които са посочени в този списък. Цонева посочи, че в бюджета за 2024 г.  на Министерството на външните работи има над четири милиона лева, които са свързани с политики за българите зад граница. Ако погледнем бюджета, който беше приет за 2024 г. за културните институти, той е четири милиона лева, като един милион е за Република Северна Македония, добави тя. По думите ѝ създаването на координационен съвет ще улесни работата, свързана с тези политики. 

/ЛРМ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:44 на 02.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация