ОБЗОР

site.btaКандидатурата на Клаус Йоханис за генерален секретар на НАТО: какви политически сметки се крият зад този ход?

Кандидатурата на Клаус Йоханис за генерален секретар на НАТО: какви политически сметки се крият зад този ход?
Кандидатурата на Клаус Йоханис за генерален секретар на НАТО: какви политически сметки се крият зад този ход?
От ляво надясно: Йенс Столтенберг, Клаус Йоханис и Марк Рюте/Снимка: AP, Peter Dejong

Защо румънският президент Клаус Йоханис, който е известен с предпазливите си и добре обмислени ходове, се кандидатира за поста генерален секретар на НАТО, който изглежда вече отсъден за друг лидер – холандския премиер Марк Рюте? 

Някои дипломати определят хода на Йоханис като „разделящ“ Алианса, други са по-скоро озадачени. От Брюксел и от Букурещ дойдоха множество коментари и анализи за това какво се крие зад официалното изявление на румънския президент от 12 март.

Ходът на Йоханис е изненадващ най-малко поради три причини, пише Алина Манолаке от румънската редакция на Радио Свободна Европа. Първо, вече е известен фактът, че фаворитът на „големите сили“ – САЩ, Великобритания, Франция и Германия, е настоящият премиер на Нидерландия Марк Рюте. Второ – кандидатурата на Йоханис е закъсняла - тя идва само няколко месеца преди началото на преговорите за този ключов пост в глобален план. „Изглежда, че румънският президент влиза в надпреварата в последния момент, когато заровете вече са хвърлени и рискът от провал е неизбежен“, пише Алина Манолаке. И трето – нито една държава не е обявила официално, че би подкрепила Йоханис за поста, допълва тя.

В Брюксел се говори и за възможен PR-ход на Йоханис, тоест че той всъщност се цели в пост в ЕС, пише друг автор на Свободна Европа - Рикард Йозвяк, който е бивш кореспондент в столицата на ЕС. 

Тази година Брюксел е обхванат от „треска за постове“ и е наводнен от слухове кой ще заеме висшите длъжности в ЕС и НАТО, посочва Йозвяк. Търсят се кандидати за позициите председател на Европейската комисия и на Европейския съвет, заемани в момента от Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел, както и за поста върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, заеман от Жозеп Борел. В същото време 64-годишният норвежец Йенс Столтенберг освобождава поста генерален секретар на НАТО, след като оглавяваше Алианса в продължение на десетилетие.

На хартия ръководството на НАТО няма общо с постовете в ЕС, но като се има предвид, че 23 от 27-те страни членки на ЕС са също така и членки на НАТО и че генералният секретар на НАТО би трябвало да бъде европеец, двете организации „ловят риба в един и същи водоем“, коментира журналистът от Свободна Европа.

Източници от НАТО казват, че се търси решение през април, преди срещата на върха на пакта във Вашингтон през юли и преди изборите за Европейски парламент през юни.

Въпреки че премиерът на Нидерландия Марк Рюте е официалният фаворит на „големите сили“, около неговата кандидатура няма консенсус, отбелязва Алина Манолаке. Унгария вече обяви, че няма да подкрепи Рюте, а премиерката на Естония Кая Калас попита в подкаст за „Политико“ дали в НАТО всички са равни или има държави от първи и от втори ранг. Калас отбеляза също, че „от гледна точка на географския баланс, (Рюте) би бил четвъртият генерален секретар на НАТО от Нидерландия“.

Не само Естония, но и Литва и Латвия изпитват известно разочарование по отношение на вниманието, което заслужават при разпределянето на постове в НАТО и ЕС, пише Алина Манолаке и посочва, че България и Турция също имат причини да не подкрепят Марк Рюте.

От тази гледна точка, с почти сигурна липса на консенсус около фигурата на Марк Рюте, изглежда че румънският президент не влиза във вече изгубена битка. Като се има предвид, че представители на Полша вече са заемали високи постове в ЕС, може да се каже, че от източните сили идва ред на Румъния, посочва Алина Манолаке.

Според румънската журналистка е трудно човек да си представи, че президентът Йоханис, който се характеризира отлично със собствения си израз – „стъпка по стъпка“, би поел риска да изпадне в неловко положение, като се включи във вече решена надпревара. Според нея е малко вероятно също Йоханис да предприеме такава важна стъпка, която дори може да бъде сметната за предизвикателна от големите сили, без съгласието на стратегическия си партньор – САЩ.

Посланичката на САЩ в Букурещ Катлийн Кавалек бе помолена в сряда за коментар на изявлението на Йоханис по време на събитие за отбелязване на 25-ата годишнина на стратегическото партньорство между САЩ и Румъния.

„Румъния е ключов партньор на САЩ в рамките на НАТО, като отделя 2,5 процента от брутния си вътрешен продукт (БВП) за своята отбрана. Румъния е ключов съюзник и партньор по време на тази ужасна война на нашите граници и ние изпитваме най-голямо уважение към президента Йоханис", каза Кавалек, цитирана от Аджерпрес.

Два дни след официалното изявление на румънския президент, нито една държава не е дала сигнал, че би го подкрепила за поста ръководител на НАТО. Това не е добре за Йоханис, смята журналистката от телевизия Диджи 24 Лилиана Русе. Тя обърна внимание, че за първи път от създаването на Алианса през 1949 г. политически лидер на страна членка обявява публично намерението си да ръководи най-големия военен съюз в света.

"Никога не съм мислил, че постът на генерален секретар на НАТО ще бъде обявен на конкурс, но изглежда, че е така и че г-н Йоханис участва в конкурса", коментира пренебрежително бившият президент на Румъния Траян Бъсеску, цитиран от румънски медии.

От Национално-либералната партия (НЛП), чийто лидер бе Йоханис преди да стане държавен глава, приветстваха решението му.

"Приветствам решението на президента на Румъния да се кандидатира за генерален секретар на НАТО. НЛП напълно подкрепя тази стъпка на държавния глава, който може да остане в историята като първия генерален секретар на Северноатлантическия алианс от Източна Европа“, заяви настоящият лидер на либералите Николае Чука, който е и председател на Сената.

Политическият анализатор Кристиан Първулеску оцени шансовете на Йоханис като "много добри", предаде Аджерпрес.

"Президентът Йоханис е политик, който прави изчисления, който не се излага излишно, който подготвя ходовете си. Той най-лесно се сравнява с шахматист, но не любител, а гросмайстор“, коментира Първулеску, цитиран от Аджерпрес.

Според някои анализи кандидатурата на Йоханис за поста в НАТО може да представлява само първата стъпка в поредица от по-широки преговори. Тъй като висшите постове в ЕС и НАТО обикновено се договарят в пакет, е възможно президентът всъщност да се стреми към висш пост в ЕС, пише Свободна Европа.

Кандидатствайки за поста в НАТО, той оказва натиск върху лидерите на големите сили. Ако не получи поста генерален секретар на Северноатлантическия алианс, Клаус Йоханис ще има право да поиска важно място в архитектурата на ЕС, заяви пред Свободна Европа бившият румънски премиер Дачиан Чолош.

На този фон журналистът Рикард Йозвяк задава въпроса: „Планира ли Йоханис „преврат“ на Урсула фон дер Лайен?“.

Подобно на Фон дер Лайен, Йоханис е от политическото семейство на Европейската народна партия. Ако ЕНП получи председателския пост в Комисията, малко вероятно е друг кандидат на ЕНП да получи друг висш пост. Левоцентристите (Прогресивния алианс на социалистите и демократите) вероятно ще завършат на второ място на изборите за Европейски парламент и ще поискат поста председател на Европейския съвет или ръководител на външната политика. Либералите (от „Обнови Европа“) и Европейските консерватори и реформисти също биха могли да спечелят постове в зависимост от вота през юни, пише Йозвяк, анализирайки разпределението на политическите сили в ЕС.

Дачиан Чолош, лидер на румънската партия РЕПЕР и член на групата „Обнови Европа“, споделя това мнение.

"Президентът няма да бъде кандидат за Европейския парламент. Така че не може да става дума за това той да се кандидатира за председател на парламента. Доколкото Европейската народна партия ще има председателството на Европейската комисия в лицето на Урсула фон дер Лайен, е много малко вероятно ЕНП да получи и председателството на Европейския съвет, към което социалистите ще имат претенции", коментира Чолош пред Свободна Европа.

Според него Йоханис няма да се стреми и към обикновен пост на европейски комисар, тъй като е под позицията на президент на страната. 

Германският вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ (FAZ) писа в сряда, че румънският президент „няма никакви шансове“ за поста генерален секретар на НАТО.

Кандидатурата на Йоханис бе посрещната с недоволство сред мнозина в НАТО. "Това разделя Алианса в момент, когато не можем да си го позволим", заяви един дипломат пред FAZ.

Германският всекидневник пише, че в Букурещ от поне две години се знае, че Йоханис се стреми към висок международен пост. Вторият му мандат като държавен глава изтича след няколко месеца. Според конституцията на Румъния той няма право да се кандидатира за трети. Президентските избори ще се проведат през септември. 

/МД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:38 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация