site.bta„Шаферки завинаги“ – триумф на приятелството и за изневерите, които ни правят щастливи

Тази пиеса е триумф на едно приятелство, и то многогодишно. Знаем, че най-силната и трайна дружба се създава в тийнейджърството. Тогава, когато си откривал света, и си имал свидетели на своите откривателства. Това запечатва дружбата завинаги. Думите на актрисата Албена Павлова пред БТА са по повод премиерата на „Шаферки завинаги“ в Сатиричния театър.

Според режисьора Владимир Люцканов това е пиеса за приятелството, за любовта, за изневерите – за всичко, което, по някакъв начин, прави човека щастлив. „В крайна сметка, става въпрос за жената в част от лицата, които би могла да има в тоя живот. Защото женското лице е неуловимо и човек не знае кога, в какъв момент и по какъв начин ще се прояви“, допълва той.

„Става въпрос за четири прекрасни приятелки от детските години, които си обещават да бъдат шаферки една на друга, без значение какво се случва. Те не се виждат всеки ден на кафенце и на цигарки, и на приказки, а го правят точно в такива моменти. Така, както са си казали преди тези 40 години и са си обещали да бъдат шаферки една на друга – без значение какво се случва“, разказва актрисата Маргарита Хлебарова. 

Добавя, че пиесата е изградена без да няма нужда от физическото присъствие на мъжки образ. „Мъжът е много важна фигура в живота на жената. Може да бъде обичан, може да бъде обект, който носи огорчение, но той е ин и ян в тези отношения“, посочва драматургът Богдана Костуркова. 

„За мен това е провокация. За първи път участвам в чисто женска пиеса и много добре се справяме. Всяка е различна, всяка си гони задачите. Любопитно ми беше как ще се справим толкова кокошки на едно място. В началото всеки опипваше почвата, за да видим дали ще се справим. Но мисля, че всичко мина абсолютно безпрепятствено и много гладко. Много добре работихме, подаваме си, помагаме си и това е много хубаво“, казва актрисата Албена Михова. 

Богдана Костуркова вярва, че „Шаферки завинаги“, освен много усмивки и ведър смях, ще изтръгне и една сълза. И, по думите й, това ще бъде щастлива сълза. Автори на пиесата, издадена през 2013 година, са Джеси Джоунс, Никълъс Хоуп, Джейми Утън, а преводът е на Димитър Стратев. Сценографията е на Марина Янева. Участват още Анита Ангелова, Ирина Първанова и Силвия Лулчева.

Режисьорът Владимир Люцканов, драматургът Богдана Костуркова и актрисите Албена Михова, Албена Павлова и Маргарита Хлебарова пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – защо е щастлива тази пиеса и има ли поне една отронена сълза в нея, как е показана жената през погледа на героините, липсва ли Мъжът в това представление и кога клетвата между приятели няма значение.

Защо е щастлива тази пиеса?

Богдана Костуркова: Защото става дума за приятелство, за грижа за другия, и за обич – а това са неща, които са най-важните за нас, хората. 

Албена Михова: Щастлива е, защото има сватба, има бъдеще, има надежда за всички. Оказва се, че всеки има своята любов. Всеки обича своя човек и очаква бъдещето с удоволствие. Нашата булка е нашето бъдеще. Щастливо ми е!

Маргарита Хлебарова: Става въпрос за четири прекрасни приятелки от детските години, които си обещават да бъдат шаферки една на друга, без значение какво се случва, и те го правят. Те не се виждат всеки ден на кафенце и на цигарки, и на приказки, а го правят точно в такива моменти. Така, както са си казали преди тези 40 години и са си обещали да бъдат шаферки една на друга – без значение какво се случва. 

Албена Павлова: Тази пиеса е триумф на едно приятелство, и то многогодишно. Знаем, че най-силната и трайна дружба се създава в тийнейджърството. Тогава, когато си откривал света, и си имал свидетели на своите откривателства. Това запечатва дружбата завинаги. 

Владимир Люцканов: В крайна сметка, всички са щастливи, що се отнася до героините. Първо, имат приятелство, на което много хора могат да завиждат – вече 40 години. Второ, колкото и някои от браковете им да не са успешни, в крайна сметка, стигат до брак, който се оказва успешен, и те са щастливи. Не на последно място, това е текст, написан, за да направи публиката щастлива и да й вдъхне увереност, да се смее, да бъде позитивна. Това е пиеса за приятелството, за любовта за изневерите – за всичко, което, по някакъв начин, прави човека щастлив.

Каква представлява жената през погледа на героините? 

Албена Павлова: През погледа на моята героиня, тя е доста аскетична, строга, подредена, контролираща живота си и осъдителна. Но хубавото е, че нейните приятелки правят всичко възможно, за да я извадят от обувките й по най-артистичния и освободен начин. И придават огромно качество на живота й, като я освобождават от тази скованост и й позволяват наистина да лети. 

Албена Михова: Аз съм шефка на караоке бар, тоест съм супермацка – пайети, токчета, млади мъже... Общо взето, такъв тип, но много добър човек. Забавлявам всички, весела съм, правя някакви нестандартни неща, опитвам се да изглеждам по-млада, дори в пиесата лъжа за годините си. Доста атрактивна личност съм. Но приятелството е много силно между жените в тази пиеса и кой какъв е, няма никакво значение. Те се приемат, обичат се и така през годините се срещат за разни празнични поводи. 

Маргарита Хлебарова: Аз съм една симпатична сладурана, която е домакиня и си гледа семейството. Тя е щастлива, защото има мъж, когото много обича. Има прекрасна дъщеря. Малко е тъжна, защото днес е денят, в който ще се ожени и ще излети от къщи. Тя обича живота, обича приятелките си и за нея това е най-важното нещо... 

Богдана Костуркова: Жената е сбор от много жени и те са различни, но са приятелки. Приятелки са от онези години, когато човек е млад и невинен, и може да избере посоката на живота си. По-нататък, в така наречената зрялост, те се оформят като различни типове човешко поведение, но запазват приятелството, потребността да се грижат, да си помагат, да се обичат. И това е една наистина вълнуваща история, която, вярвам, е необходима днес, когато повече говорим за материалното, за политика, за глобални неща, а не за онези толкова важни отношения, които ни правят човешки същества. 

Владимир Люцканов: Това са типологии. Имаме съдийката, която уж е много строга, а, в крайна сметка, нейният брак се разпада. Имаме вечната романтичка, за която всичко случващо се в живота й е романтика, всичко е красиво и много фантастично. Имаме нереализирана хипарка, която мечтае за свобода и за собствен живот, и не иска да се обвързва. Имаме съдържателка на кънтри клуб, която сменя мъжете като носни кърпи, а ние присъстваме на третия й брак, но нищо чудно след края на пиесата да има още четвърти и пети брак. Имаме надеждите на младото момиче, което сега се жени. Общо взето, това са типични образи. В крайна сметка, разбира се, че става въпрос за жената в част от лицата, които би могла да има в тоя живот. Защото женското лице е неуловимо и човек не знае кога, в какъв момент и по какъв начин ще се прояви.

Липсва ли Мъжът в това представление?

Богдана Костуркова: Мъжът е много важна фигура в живота на жената. Може да бъде обичан, може да бъде обект, който носи огорчение, но той е ин и ян в тези отношения. 

Владимир Люцканов:  Непрекъснато става дума за мъже. Общо взето, всички подчиняват своя живот на своите бракове и на своите партньори. Така че мъжът съществува. Не мога да кажа, че съществува по най-уважителния начин, но все пак съществува като една виагра, която тук-таме се появява.

Албена Павлова: Много е странно, но мъжът никак не ми липсва. Нито за миг. Ние постоянно говорим за своите мъже, но, нали знаете, за излизането по женски. То е като да обърнеш магнитите наобратно, всеки магнит бута другия, изтласква го! И в този случай мъжът е излишното парче от картината. 

Маргарита Хлебарова: Пиесата е изградена доста добре и няма нужда от физическо присъствие на мъжки образ. 

Албена Михова: За мен това е провокация. За първи път участвам в чисто женска пиеса и много добре се справяме. Всяка е различна, всяка си гони задачите. Любопитно ми беше как ще се справим толкова кокошки на едно място. В началото всеки опипваше почвата, за да видим дали ще се справим. Но мисля, че всичко мина абсолютно безпрепятствено и много гладко. Много добре работихме, подаваме си, помагаме си и това е много хубаво. 

Кога клетвата между приятели няма значение?

Албена Павлова: Приятелствата, за които говорим, не допускат такъв вариант, в който ти не спазваш дадената дума и не си винаги до човека, до когото си обещал да бъдеш – до края на живота си. Затова е толкова интересно и толкова богато тяхното приятелство. Те са страшно различни една от друга и ако ги срещнеш в зрелостта, ще си дадеш сметка, че те никога не биха станали приятели и не биха се срещнали, образно казано. Но тогава, в онези години, когато човек открива света, той е свободен и отворен, и приемащ, и наистина създава изключителни приятелства. 

Владимир Люцканов: Клетвата има значение при тях и не се нарушава. Тя може за момент да се разклаща и да е несигурна. Може някъде личните пристрастия да отидат отвъд, но в крайна сметка, това са жени, които спазват клетвата.

Албена Михова: Според мен тези клетви са просто ей така, за да ги държат заедно. Дори някой да наруши клетвата, пак ще му бъде простено. Ти, ако си приятел с някой и много го обичаш, ще му простиш. Само неприятелите не могат да простят, или хората, които са били познати в живота ти, които просто преминават. 

Ще има ли отронена сълза в тази пиеса? 

Албена Михова: Не, никакви сълзи! Само надежда! 

Владимир Люцканов: Не знам… Иска ми се да бъде взрив от смях. И ако има отронена сълза, трябва да е отронена щастлива сълза, а не сълза, която идва заради някакво страдание или драма.

Маргарита Хлебарова: Ще има сълзичка, отронена от любов, и едно умиление, което според мен зрителят ще изпита, когато настъпи моментът на сватбата на моята Кари. Това е последната ни сцена... 

Албена Павлова: Това не е една еуфорична радост от началото до края. И четирите героини преживяват своите много сериозни вътрешни борби и драми. Но когато си с верен приятел да теб, наистина нищо не може да те прекърши. 

Богдана Костуркова: Вярвам, че това представление, освен много усмивки и ведър смях, ще изтръгне и една сълза. И това ще бъде щастлива сълза.