site.btaСнимки на фарове в 50 държави е направила варненската фотографка и пътешественичка Бела Бенова

Варненската фотографка и пътешественичка Бела Бенова подреди изложба със снимки на фарове от цял свят. В продължение вече на 17 години всяко лято тя обикаля най-често с велосипед и палатка крайбрежията, за да открива и снима светещите съоръжения. 

Увлечението й започва през 2006 г., когато завършва докторантски стаж като инженер във Франция и си пожелава всичко да приключи по-скоро и да се върне във Варна да види фара на вълнолома, разказа тя пред БТА. Тогава се замисля колко всъщност са фаровете в България и осъзнава, че не знае достатъчно за собственото ни крайбрежие. Това я подтиква да обиколи всички съоръжения, да научи и след това да разкаже историята им. Впоследствие решава това да стане с велосипед. 

По думите й фаровете в България, за които има кой да сподели истории, сега са шест. В началото на нейното изследване са били седем, но през 2012 г. се е срутил този на Екрене. Останалите навигационни светещи съоръжения у нас са общо около 20-30 и те са с различна важност и хубост, посочи авторката. Любимият й фар е в Шабла, тя го намира за най-красивият у нас. Особена емоция таи и към този на нос Емине и стария фар на Галата, в който е влизала, въпреки че отдавна не е в експлоатация.

Бенова е обиколила със своя 21-годишен велосипед, носещ името „Трактор“, над 20 държави, като на някои от тях е пребродила изцяло крайбрежията. Общо обаче има снимки от 50 страни, където е била с друг транспорт. По думите й е учудващо, че в някои от тях изобщо има фарове, като Австрия например, където съоръжението е с декоративна цел и се намира до река Дунав.

В нейната колекция има и много странни фарове. Някои са с фенерни отделения в подножието на кулата, други са двойни или тройни. Причината се крие в атмосферните условия на мястото, като слоеста мъгла например, с които е съобразена конструкцията, обясни фотографката. Има и кораби-маяци в Германия и Скандинавските държави, които сигнализират за местещи се плитчини. Бенова съжалява, че все още не е запечатала най-високопланинския фар, който е на над 3000 метра височина в Швейцария. Много спомени има от пътуване в Ирландия и се надява някой ден да повтори обиколката си там. Най-старият фар, който е посещавала варненската пътешественичка, е Кулата на Херкулес в Ла Коруня, но не е успяла да влезе в него и дори да го снима заради силно вълнение. Обещава си да отиде отново и да измине и пътя Камино де Сантяго. 

Според Бела Бенова фаровете най-често се стопанисват от военните сили на страните и по-често режимът за посещение в тях е доста по-строг отколкото у нас, на места като Турция и с въоръжена охрана. Има обаче и държави, като Прибалтийските, Скандинавските и Германия, където маяците са дори елемент от туризма и много хора обикалят да ги снимат, и то с колело, защото има изрядна инфраструктура, обясни пътешественичката. В Латинска Америка тя е видяла доста запуснати съоръжения, но казва, че въпреки че не са боядисани, те светят, което е важното. 

Малка част от своите фотоси авторката подреди днес в отдел „Изкуство“ на Регионална библиотека „Пенчо Славейков” във Варна, където проведе и среща с младежи от школа „Позитив“ към Общинския детски комплекс. Експозицията съдържа 44 кадъра, от които 11 на български фарове. Бенова припомни, че е представяла свои кадри във Варна преди шест години, но сега има гледки и от новите й пътешествия. Тя сподели още, че по нейна фотография, направена с дрон през миналото лято, е издадена пощенска марка, с която се ознаменува 140-годишнината на Хидрографската служба. Неин художник е Теодор Лихо, който също е почитател на светещите съоръжения. 

Авторката има научни публикации за фаровете и за пощенските марки, както и издаден пътепис „По пътя на пулсиращата светлина” от 2013 г., който разказва само за българското й пътешествие. Тя се надява един ден да опише всичко, което е видяла, защото има достатъчно материал, но казва, че това ще стане едва когато вече не е в състояние да кара колело и да пътешества.