site.btaШест актриси избухват като „Скрити лимонки“ на сцената (ВИДЕО)

Шест актриси избухват като „Скрити лимонки“ в едноименната пиеса на Джоана Мъри-Смит. Най-новото заглавие от афиша на театър „София“ се играе в камерната зала „Сълза и смях“. Героините преминават през всевъзможни психологически състояния, почти невероятни и, в същото време, близки до живота на всяка жена истории.

„Тези шест истории от квартала „Северен Хeдъртън" в Мелбърн са достатъчно автономни и достатъчно независими една от друга, и аз не се старая да ги обединявам. Точно обратното, става дума за съвършено различни, даже по жанр, епизоди. И мисля, че това е особеният ход на този спектакъл“, казва пред БТА режисьорът Николай Поляков.

Заглавието е шега, защото под една повърхност нещата винаги са по-различни от начина, по който тя изглежда, и точно това е интересно в представлението – че, на пръв поглед, нищо не е такова, каквото е, коментира актрисата Станка Калчева. В „Скрити лимонки“ тя има специално участие, в което показва завидни гласови данни – в ролята си на певица.

По думите на актрисата Мила Банчева героините се разголват абсолютно пред публиката и казват неща, които не биха споделили на всеки. 

Що се отнася до участието на Пламен Манасиев, той е червеният  конец, който, по някакъв начин, ми се е искало да мине през представлението, допълва режисьорът. „Жените заслужават да бъдат обожавани – в цялата им палитра. И, разбира се, че това е акцентът на спектакъла – цялата шарена природа на жената“, казва актьорът. На него е поверено единственото мъжко присъствие на сцената.

Участват още Ангела Канева, Дениза Павлова, Неда Спасова, Милена Живкова и Станка Калчева. Преводът е на Златна Костова. Сценограф е Петя Боюкова. Музиката е на Михаил Шишков-син. Хореограф е Ангелина Гаврилова.

ЗА АВТОРКАТА

Джоана Мъри-Смит е родената през 1962 г. в Мелбърн. Тя е сред най-популярните драматурзи на Австралия, сценарист, романист, либретист и колумнист от вестници. След като написва няколко не съвсем успешни текста, през 1995 г. пътува за кратко до САЩ. „Спомням си как един ден се разхождах без пукната пара из Ню Йорк. На шега си помислих дали някога ще видя името си в светлините на „Бродуей“. Скоро след това написах „Чест“. Две години по-късно, тя бе поставена в театър на този булевард", разказва авторка. Пиесата бе поставена за първи път у нас от Ивайло Христов в „Театър 199“ през февруари 2023 г.

Днес творбите на Джоана Мъри-Смит играят по целия свят, на повече от двадесет езика. Влизат в репертоарите на театри в Пърт, Претория, Париж, Рио де Жанейро, Лондон, Ню Йорк. Сред близо 30-те й заглавия за сцена, по-известни са „Женски род“ и „Берлин“. Тя пише четири романа, филмови сценарии и няколко либрета. Носител е на редица престижни награди в Австралия и чужбина. Женена е, има три деца, Почетен професор е по литература на Мелбърнския университет и е една от публичните фигури с най-силен и често скандален глас в страната.

ИНТЕРВЮ

Режисьорът Николай Поляков и актьорите Мила Банчева, Станка Калчева и Пламен Манасиев пред БТА, в разговор с Даниел Димитров: Обожанието към жената ли е не първо място в този спектакъл и, ако е така, защо те са наречени „скрити лимонки“? Какво обединява шестте истории? Къде другаде има магия, освен в непредвидимото? Какво не трябва да четем между редовете в „Скрити лимонки“...

Обожанието към жената ли е не първо място в този спектакъл?

Станка Калчева: По-скоро, е едно вглеждане към жената. И вместо обожание, нека да кажем, че думата е уважение.

Мила Банчева: Налага се жената да бъде обожавана, въпреки че при нас тези шест женски монолога съдържат едни доста познати проблеми, мисли и терзания, които се пораждат в главата на различни жени, в различна възраст.

Пламен Манасиев: Жените заслужават да бъдат обожавани, в цялата им палитра. И, разбира се, че това е акцентът на спектакъла – цялата шарена природа на жената...

Николай Поляков: Основното е това, което авторката смята, че е стрес и напрежение в съвременната жена. Правя опит, с едно добре изразено съчувствие, да откликнем на тези женски тревожности... Работата е там, че за проблемите си човек не бива да говори в театъра драматично, а, по-скоро, забавлявайки себе си и публиката. Това е жанрът на този спектакъл.

А защо „Скрити лимонки“?

Николай Поляков: Разбира се, че скрити лимонки е иронично. То е, по-скоро, жаргонен израз.

Станка Калчева: Заглавието е шега. Защото под една повърхност нещата винаги са по-различни от начина, по който тя изглежда. И мисля, че точно това е интересно в представлението – че, на пръв поглед, нищо не е такова, каквото е. 

Мила Банчева: Скритите лимонки са онази препратка към бомбичката, към малката ръчна граната, която, след като се махне предпазителят, малко след това избухва. Но след като избухне, има и остатъчно разпръскване на „убийствен“ материал.

Пламен Манасиев: Това е част от тайнството на всяка жена. Скрити лимонки са, защото пръскат чар навсякъде – точно като осколките на малката граната.

Какво обединява шестте истории в представлението?

Николай Поляков: Нищо! Тези шест истории от квартала „Северен Хeдъртън" в Мелбърн са достатъчно автономни и достатъчно независими една от друга, и аз не се старая да ги обединявам. Точно обратното, става дума за съвършено различни, даже по жанр, епизоди. И мисля, че това е особеният ход на този спектакъл. Що се отнася до участието на Пламен Манасиев, той е червеният конец, който, по някакъв начин, ми се е искало да мине през представлението.

Станка Калчева: Аз съм гримирана доста крайно (Смее се – бел. а.). Мога да кажа, че моята героиня е някаква форма на обединяване на всичките женски персонажи.

Мила Банчева: Аз съм майка, която преди това е била булка...

Пламен Манасиев: Моят герой, по-скоро, се явява човекът, който дава началото на обяснителния режим на това, което предстои. В този смисъл, не знам дали обединява... Обединява ги гласът ми по-нататък...

А това усещане за стендъп, случайно ли е?

Николай Поляков: Никога не съм правил този вид комедия. Така че не съм особено специалист по този въпрос. Моята информация е бегла и само от дочути и прочетени неща. Иначе, аз се отнасям към историята и живота на тези шест жени като към шест герои, които харесвам и дори обичам.

Къде другаде има магия, освен в непредвидимото? 

Николай Поляков: Ние се стряскаме на всеки ъгъл, на улицата, при всяка внезапно нахлула мисъл, която отклонява от намерението, което имаш. Това е то, неочакваното. Може би е пресилено да бъде наричано магия, но, наистина, в неочакваността има нещо магическо.

Станка Калчева: Магия има във всяко нещо, стига да я откриеш.

Мила Банчева: Магия има навсякъде. Ако говорим за нашия спектакъл, магия има във всеки един от монолозите. Има нещо, което, със сигурност, ще бъде неочаквано, което също можем да наречем магия. А театърът си е магия, по принцип.

Пламен Манасиев: Самата любов е магия. И понеже в любовта се случват много непредвидени неща, всичко е вързано едно с друго, дори непредвидимостта в любовта.

Какво не трябва да четем между редовете в този спектакъл?

Станка Калчева: Трябва всичко да се чете! Когато е в залата, зрителят трябва да има любопитство към тези момичета и те затова са тук, на сцената, за да разкажат нещо, което, иначе, не биха направили в живота.

Мила Банчева: Няма нищо скрито и точно това е готиното – че нашите героини се разголват абсолютно пред публиката. И казват нещо, което не биха споделили на всеки. Би било супер, ако зрителят сам развие свои си мисли, докато гледа всяка една от героините.

Пламен Манасиев: Нека да се чете и между редовете. Това е най-интересното нещо. Каквото сме успели да скрием между редовете, още по-интересно! Мисля, че това създава магията на театъра. Защото между редовете се крият още много тайнствени неща за всяка жена.

Николай Поляков: Зрителят трябва да е свободен да чете каквото иска – и между редовете, и пряко от това, което чува и вижда. Друг е въпросът какво ще разкаже после вкъщи на децата си...