site.btaМодернизацията на мрежата и съхранението на енергия протича на различна скорост в страните от Югоизточна Европа, показва доклад

Модернизацията на мрежата и съхранението на енергия протича на различна скорост в страните от Югоизточна Европа, показва доклад
Модернизацията на мрежата и съхранението на енергия протича на различна скорост в страните от Югоизточна Европа, показва доклад
Снимка: Елица Иванова/БТА, архив

България, Хърватия, Гърция, Румъния, Сърбия и Словения вече отговарят на целта на ЕС за 2030 година за 15 процента мрежова свързаност спрямо инсталираната мощност, но очакваната вълна от добавяне на нови капацитета, особено по линия на възобновяемата енергия, изисква нови проекти за преодоляване на тесните места. Плановете на отделните държави в това отношение изглеждат обнадеждаващи, но има и значителни разминавания на регионално равнище. Това се казва в най-новия доклад на "СийНекст" (SeeNext) "Промишлеността на възобновяемата енергия в югоизточна Европа", разпространен сред медиите. 

Всички страни, проучени в доклада, са разпознали необходимостта от не просто модернизирането на своите електроенергийни мрежи, но и да подобрят взаимосвързаността си със съседните страни. Обявените вече планирани инвестиции варират между 800 млн. евро в Сърбия и Хърватия до над 5 млрд. евро в Гърция. 

"Въпреки проектите, които ще подкрепят свързаността, подобни значими различия в размера на предвидените инвестиции могат да застрашат стабилността на инфраструктурата на ниво регион," смятат съставителите на доклада. 

Повечето страни от ЮИЕ имат вече солиден опит със съхранението на енергия посредством помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ). Дори има заявени намерения за изграждане на нови, които планове са насърчени от наличието на воден ресурс в региона. Три държавите в ЮИЕ – България, Гърция и Сърбия, са предвидили значими инвестиции за добавяне на допълнителни капацитети. Останалите три – Хърватия, Словения и Румъния, или са обявили минимални инвестиционни намерения, или никакви такива, се казва в доклада. 

Но дори и най-амбициозните в случая страни от региона са изправени пред специфични проблеми. България, например, е критикувана от Европейската Комисия за прекалено общите си цели и липсата на конкретни времеви рамки, информират авторите на доклада.

"Слънчевата енергия е кралят", е друг извод, съдържащ се в публикацията.  Най-новите данни за цялата година за ново инсталираните капацитета показват, че слънчевата енергия е била преобладаващият енергиен източник във всички държави, освен една. Хърватия е единственият пазар, където вятърната енергия преобладава през 2022 година. 

Спрямо инсталираните капацитета, Гърция и Румъния са водачи със съответно 14 гигавата и 11,2 гигавата съответно показатели.  

Засилването на междусистемната електроенергийна и газова свързаност между България, Гърция и Румъния, особено в контекста на увеличените ВЕИ амбиции и възможностите за реализация на сериозния енергиен потенциал в региона, бяха сред основните обсъдени теми по време на посещението на генералния директор на ГД "Енергетика" в ЕК Дите Юл Йоргенсен в България. 

Тя се срещна с министъра на енергетиката Румен Радев, заместник-министрите Ива Петрова и Красимир Ненов, както и с изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" ЕАД Владимир Малинов и директорът на Централна диспечерско управление на "ЕСО" ЕАД Димитър Зарчев.

 

/СЛС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:46 на 02.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация