При депозитна система вероятността опаковките да бъдат изхвърлени извън определените за това места е 10 пъти по-малка, а общото ниво на нерегламентирано замърсяване пада с 30%. Това заяви за БТА Данита Заричинова от сдружение „За Земята“. През декември екологичната организация отправи призив за скорошно въвеждане на национална депозитна система. Към момента няколко търговски вериги у нас предоставят събиране на пластмасови бутилки и алуминиеви кенове с цел да бъдат рециклирани срещу ваучер. Преди дни министърът на околната среда и водите Юлиян Попов увери, че разработването на обща депозитна система е приоритет на ведомството, но отбеляза, че това не е лесен процес.
В депозитната система при покупка на напитка потребителите плащат малка сума (депозит) за опаковката - напр. бутилка, кен, която им се възстановява при връщане на празната опаковка в магазин, обясни Заричинова. „Чрез депозитните системи се повишава не само количеството на общото рециклиране, но и качеството на рециклираните материали. Системите в Европа осигуряват средно 90% висококачествено рециклиране на така събраните опаковки“, коментира тя. „Това от своя страна води до по-ефективна икономика и открива нови зелени работни места на местно ниво. И не на последно място - успешно въведена депозитна система е голяма стъпка към въвеждане на повторна употреба на опаковките от напитки“, отбеляза също екологът.
Опаковките от напитки, особено пластмасовите бутилки, са обичайна гледка извън определените за изхвърлянето им места - сред природата, край пътищата, в речните дерета, в язовирите, в градските обществени пространства, в контейнерите за смесени битови отпадъци, коментира Заричинова. Това води до изразходването на средства за почистване, изгарянето или депонирането им. Освен това това са и изгубени за икономиката материали, каза експертът.
„Те също стават част от причината от 2021 г. България да плаща от държавния бюджет над 44 милиона лева годишен данък към Европейския съюз въз основа на количеството нерециклирани пластмасови опаковки“, твърди екологът.
Подобряване на ежедневните навици
Всеки човек може да си създаде навик да използва по-малко пластмаса за еднократна употреба, например да си носи собствена бутилка за вода, чаша, торби за пазаруване, кутии за храна, коментира Заричинова в отговор на въпрос как може да намалим вредните навици, за да опазваме околната среда.
„Можем да погледнем в кошчето вкъщи, да видим кои са най-често срещаните отпадъци и да помислим как да ги намалим“, съветва още тя.
За да намалим отпадъците в дългосрочен план, е важно да сме и активни граждани - да изискваме от общината по-добро разделно събиране, да има информационни кампании и местни политики, да подаваме сигнали при замърсявания, както и да се включваме в доброволчески дейности по почиствания например, смята екологът.
Ефективност на санкциите за замърсяване на околната среда
В началото на януари т.г. правителството прие промени в Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения. С новите текстове се повишават санкциите при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и при неспазване на определени емисионни норми и ограничения. Увеличението на санкциите е стъпка в правилната посока, но не може да предотврати замърсяването на околната среда. От организацията дават пример с работата въглищните централи. Сдружението твърди, че на въглищните централи „се разрешава да оперират в техническо състояние, което грубо нарушава техническите изисквания за опазване на околната среда и човешкото здраве“. През последните няколко години наблюдаваме увеличаване на честотата на налаганите санкции и на техния размер. Въпреки това реални действия към подобряване на техническото състояние не се предприемат, коментират от екологичната организация. Те допускат, че увеличението на санкциите няма да доведе до това „да мотивира оператора да модернизира инсталацията“.
Важен фактор, за да се гарантира ефективна и качествена дейност на контролните органи, е кадровото и ресурсното им обезпечаване, смятат още от сдружението. През 2024 г. екипът на отдел „Енергия и климат“ към „За Земята“ ще продължи да работи за подобряването на енергийната ефективност и въвеждането на възобновяеми енергийни източници „като устойчива алтернатива на конвенционалните начини за производство на енергия“. „В София продължаваме с измерванията на замърсяването с азотен диоксид. Съвсем скоро ще представим по-актуални данни за това, коментираха от организацията. „Измерванията ще помогнат и в работата ни по отношение на въведената в столицата зона с ниски емисии за транспорта“, отбелязаха още еколозите. Според тях големият проблем е, че промените за подобряване качеството на въздуха се случват бавно. При ФПЧ10 основният източник на замърсяване в по-голямата част от страната е отоплението с твърдо гориво – дърва, въглища. Подмяна на печките на стари уреди на твърдо гориво с отопление на електричество, газ, пелети или свързване на местните топлофикационни мрежи са част от мерките за промяна на тенденцията, обясниха от сдружението. В края на 2023 г. в София са подменени уредите на едва малко над 7000 от домакинствата по единия проект, а се счита, че на територията на общината има около 55 000 замърсяващи домакинства, аргументират се от организацията.
От „За Земята“ определят като най-смелата мярка въвеждането на зони с ниски емисии (ЗНЕ). От организацията обаче считат, че мярката трябва да се преосмисли, за да е по-ефективна. ЗНЕ за битовото отопление ще започне да действа едва през 2025 г., казват от сдружението. Като проблем от организацията отчитат, че в първия етап ограничения ще бъдат наложени на едва 5,5% от общо 54 611 замърсяващи домакинства в града. Очаква се след 2030 г. ограниченията да са за територията на цялата столична община, обясняват от организацията, която обжалва в съда наредбата за въвеждане на ЗНЕ за транспорта и битовото отопление с твърдо гориво.
Относно мярката за зелен билет в дни с превишено замърсяване на въздуха, от „За Земята“ коментираха, че липсва анализ на Столичната община за ефекта. В София продължаваме с измерванията на замърсяването с азотен диоксид, казаха от сдружението. Ще продължим действията си по кампаниите ни за чиста и активна мобилност – за повече възможности да слезем от автомобилите. Подписката ни за по-безопасни и свързани велоалеи, подкрепена от хиляди софиянци, все още е активна, казаха оттам.
На 21 февруари от 9:00 ч. в Launchee ще бъде организирана дискусия за това как София може да бъде град, в който придвижването да е достъпно, приятно и с по-малко замърсяване на въздух. Ден по-късно, от 10:30 ч., „За Земята“ организира и кръгла маса на тема „Ефективна рекултивация на въглищни мини“. Събитието ще се състои в Националния дом на науката и техниката.
