site.btaПреподавателката в училище „Пейо Яворов" в Милано Здаринка Иванова: Най-голямото удоволствие за мен са усмивките на децата

Сънародничката ни Здаринка Иванова живее в Италия от близо 20 години, а от две години преподава в Българското училище „Пейо Яворов“ в Милано. Първоначално българката се записва в курса по народни танци към учебното заведение и така се среща с хореографа Станимир Минев, с родители и нейни колеги, които също репетират в групата. „След запознанството ми с директорката имах възможността да започна и като учител в българското училище“, разказва Здаринка Иванова в интервю, публикувано във Фейсбук страницата на просветното средище.

Тя споделя още, че най-голямото удоволствие за нея са усмивките на децата, когато ги посреща и започват да работят. „Израснала съм в семейство, което съхранява и предава нашите песни, обичаи и традиции. Искам да съхраня и предам всичко това на децата в нашето училище“, споделя преподавателката.

Ето още какво разказа Здаринка Иванова в интервю за училището:

Какво е Вашето образование? 

- Завършила съм Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. Пловдив и Югозападния университет в Благоевград.

Как решихте да станете учител в българското училище в Милано?

- Преди пет години се записах в курса по народни танци към училището. Така се запознах с хореографа Станимир Минев и с много от родителите от училището и с мои колеги, които танцуваха. След запознанството ми с директорката имах възможността да започна и като учител в българското училище.

С колко деца работите през настоящата учебна година?

- Тази година работя с най-малките. В класа имам 17 деца.

Какво Ви доставя най-голямо удоволствие в работата ви на учител в българското училище в Милано?

- Най-голямото удоволствие за мен са усмивките на децата, когато ги посрещам и започваме да работим.

Разкажете интересна случка от работата си с децата?

- С най-малките работата е много забавна, но и много трудна. За подготовката на коледното тържество, за да изпеем песничката за Дядо Коледа, първо дълго обяснявах на двата езика глаголите „чукам“ и „режа“. Те така се смяха и забавляваха, че като научиха песента, пеейки показваха какво правят джуджетата.

Как се поддържа връзката учител-ученик в условията на двуезичност?

- Връзката с децата е искрена. Аз си поставих трудната задача да говорим само на български език. Не е лесно, защото повечето от тях говорят само италиански език. С много търпение обяснявам и на двата езика и повтаряме всеки път - тук се говори на български език.

Посочете една причина, заради която според Вас трябва децата с български корени да посещават българското училище? 

- Децата са нашето бъдеще. Не мога да си представя едно българско дете, което не може да си напише името на български и не може да чете на родния си език. Радвам се, че ние можем да им дадем възможността да се почувстват българи поне в училище.

Вие самата как съхранявате „българското“, живеейки в чужбина?

- Живеейки в семейство с две култури и много обичаи, вкъщи преобладава българското. Винаги на 1 март сме закичени с мартеници. Не липсва питката с паричка на Коледа. Българска телевизия и българска народна музика винаги ни съпътства. Аз самата си пея и свиря народни песни, дори когато ми е тъжно.

Ако трябва с една дума да представите България на италианците, коя е тя?

- България за мен с една дума - корени. Това може би е точната дума. Дърветата дават плодове, благодарение на здравите си корени. Израснала съм в семейство, което съхранява и предава нашите песни, обичаи и традиции. Искам да съхраня и предам всичко това на децата в нашето училище.