site.btaИстинският обществен дебат за новите геномни техники тепърва започва, смятат от неправителствени организации

Добрата новина от вчера е, че Съветът на Европа не одобри проекта за регламент за новите геномни техники. Истинският обществен дебат тепърва започва. Това каза Светла Николова от Сдружение "Агролинк" по време на конференция на тема "Българското общество против новите ГМО" в Националния клуб на БТА в София, на която участниците представиха своята позиция по темата. 

По думите на Николова един от големите проблеми на този регламент е, че няма оценка на риска.

Мирослав Първанов от Българския ветеринарен съюз информира, че темата е била обсъдена на техния национален съвет. Подкрепяме позицията срещу този регламент и тези продукти да бъдат пуснати свободно, заяви той, допълвайки, че според него е необходим по-задълбочен анализ.

Вчера Европейският парламент прие позицията си за преговори с държавите членки по предложението на Европейската комисия (ЕК) относно новите геномни техники (НГТ), които променят генетичния материал на даден организъм, с 307 гласа "за", 263 гласа "против" и 41 гласа "въздържал се". Българските евродепутати гласуваха с 11 гласа "против", 6 - "въздържали се", а двама не са гласували.

Понастоящем всички растения, получени чрез НГТ, се подчиняват на същите правила като генетично модифицираните организми (ГМО). Евродепутатите приемат предложението да има две различни категории и два набора от правила за растенията, получени чрез НГТ. Растенията, получени чрез НГТ, които се считат за еквивалентни на растенията, получени чрез конвенционални техники – "растенията от категория 1, получени чрез НГТ, ще бъдат освободени от изискванията на законодателството за ГМО, а за останалите растения, получени чрез НГТ ("растения от категория 2, получени чрез НГТ"), ще продължават да се прилагат по-строги изисквания. Членовете на ЕП искат да запазят задължителното етикетиране на продуктите от растения от категория 1 и 2, получени чрез НГТ.

Евродепутатите също така считат, че всички получени чрез НГТ растения следва да останат забранени в биологичното производство, тъй като тяхната съвместимост изисква допълнително разглеждане и искат Комисията да докладва как потребителите и производителите възприемат новите техники, седем години след влизането на правилата в сила.

Според главен асистент Милен Чанев от БАН биологично земеделие и ГМО няма как да съществуват заедно.

По мнението на Николова решението за регламент за новите геномни техники вероятно ще бъде взето едва след европейските избори и лятната ваканция. Тя отбеляза, че България заедно с Германия, Белгия и Люксембург са гласували "въздържал се", а страните, които са гласували "против", са Австрия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия.

Директорът на Агробиоинститут - София Иван Атанасов каза, че е останал с впечатлението, че много от участниците в днешната дискусия може би не са чели регламента. "Много от нещата, за които се говори, ги има в регламента. Разбира се, има много неща, които трябва да се дискутират, трябва да се защити позиция", подчерта той и прикани всеки да се запознае с регламента, който е достъпен онлайн.

По думите на Атанасов в България в последните 23-25 години ГМО няма, а глобата за отглеждане на ГМО е 1 млн. лева, така че "проблемите, свързани с нашето земеделие, здраве и т.н., със сигурност не се дължат на това, че у нас се отглежда ГМО".

"Европа не отглежда, но внася класическо ГМО. Сега Европа иска да го забрани. Проблемът е, че тя има нужда да внася. Европейското земеделие е доста скъпо и в един момент, когато не можем да плащаме постоянно увеличаващата се разлика, ще бъдем принудени да внасяме", обясни Атанасов. Той отбеляза, че вчера Европейският парламент е изтеглил един много важен закон – за намаляване на пестицидите, а отказът на Европа да намалява пестицидите е много по-притеснителен.