site.btaОт какво (не) би се отказала Джорджа Мелони

От какво би или не би се отказала Джорджа Мелони - тази дилема доминираше на пресконференцията на италианския премиер, дадена на 4 януари. На тази среща с медиите Мелони обобщи свършеното от нейното правителство през 2023 г. и представи приоритетите на италианското ротационно председателство на Г-7 през 2024 г. Пресконференцията трябваше да се проведе в края на декември, но беше отложена на два пъти заради заболяване на Мелони. Още в началото на пресконференцията премиерката се извини за двойното отлагане на срещата й с медиите и подчерта, че не е искала да избяга от въпросите на журналистите, както се спекулираше в някои издания, в които тя беше дори сравнявана с „Мнимия болник“ на Молиер.

Това беше втората годишна пресконференция на Мелони и тя продължи малко над 3 часа, през които й бяха зададени 42 въпроса. По иронично стечение на обстоятелствата първият въпрос дойде именно от журналистка, успяла да изкара от нерви Мелони на първата й годишна пресконференция, а в последствие и на друга среща с медиите - Клаудия Фузани от изданието "Реформиста", в което главен редактор е бившият италиански премиер Матео Ренци. Сега именно Фузани зададе тона в стил от какво би или не би се отказала Мелони. Фузани попита Мелони ако трябва да избира между увеличаване на данъците или намаляване на публичните разходи, за да осигури средства за следващия бюджет на страната, както би избрала. Отговорът на Мелони беше, че ако й се наложи да избира, би избрала намаляване на публичните разходи, а критици побързаха да напомнят, че в бюджета на Италия за настоящата година тя е увеличила някои данъци и такси, в това число ДДС върху продуктите за дамска хигиена.

Около третия част на пресконференцията в отговор на въпрос, вдъхновен от породило полемика изказване на депутатката от партията на Мелони „Италиански братя” Лавиния Менуни, че младите момичета на първо място трябва да имат аспирации да станат майки, премиерката заяви, че ако тя лично трябва да избира между дъщеря си Джиневра и премиерския пост, би се отказала от второто, защото майчинството подарява на човек нещо, което нищо друго не може да му подари. Но после изрази неодобрение, че в съвременното общество жените все още са изправени избора между майчинството и професионалната реализация и че са дискриминирани в професионален план заради това, че са станали или ще станат майки. Мелони подчерта, че нейното правителство приема мерки в подкрепа на майките с повече деца. А като пример, че може да има успешно съвместяване на майчинството с професионалната реализация, Мелони посочи Урсула фон дер Лайен и Роберта Мецола, които имат съответно 7 и 4 деца и които съчетават това съответно с председателския пост на Европейската комисия и на Европейския парламент. Критици на Мелони й напомниха, че в бюджета за настоящата година е увеличено ДДС за памперсите и бебешкото мляко и че жените, които тя цитира като пример, могат да си позволят финансово да са многодетни и да поверят грижите за многото си деца на бавачки.

По време на пресконференцията Мелони бе запитана и дали би се кандидатирала на европейските избори, което би означавало или отказ от премиерския пост, или отказ от евродепутатско място. Тя поясни, че все още обмисля какво да предприеме  и увери, че за нея всеки вот е възможност да се подложи на теста на общественото мнение, който никога не я е плашил. Премиерката добави, че евентуална нейна кандидатура би могла да подтикне и други лидери да последват примера й, визирайки и лидерите на италианската опозиция. После Джорджа Мелони ясно заяви, че ако реши да се кандидатира и бъде избрана за евродепутат, тя няма да се откаже от премерския пост. Мелони добави, че причината, поради която тя все още не е решила дали да се яви или не на евроизборите, е, че иска да направи преценка дали воденето на кампания за евровота би й отнело време от работата й като премиер. 

Едно обаче стана сигурно от пресконференцията и то е, че Мелони отказва да се обедини за евроизборите и след евроизборите с левицата в Европа, както винаги е отказвала да го направи и в Италия. Подобни подозрения имаха някои политици и анализатори в Италия, припомня изданието „Италия оджи“. Има съмнения, че Мелони би се обединила с традиционната десница, либералите и левите на европейско ниво, за да се сформира така нареченото „мнозинство Урсула“ в подкрепа на преизбирането на председателката на ЕК. 

Не бива да се забравя, че в Италия преди 2 години някои десни партии се обединиха с левицата, центристите и антисистемните в широка управляваща коалиция, ръководена от бившия управител на Италианската централна банка и на Европейската централна банка Марио Драги. Но тогава единствено партията на Мелони беше в опозиция на това правителство. На годишната си пресконференция италианският премиер подчерта, че отказва подобен експеримент за евроизборите и изтъкна, че работи за съставяне на алтернативно мнозинство в Европа, което през последните месеци е показало, че може да съществува по някои въпроси, например по някои аспекти на зеления преход или на имиграцията. Но тук Мелони внесе един любопитен нюанс - тя отказва обединение с левицата на евроизборите и после в обновения състав на Европейския парламент. Но това е различно, според нея, от въпроса за избора на нова ЕК. Преди 5 години след сложни преговори десноцентристите, либералите и част от левите в ЕП допринесоха за избора на Урсула фон дер Лайен за председател на ЕК. Тогава управляващата консервативна партия в Полша „Право и справедливост” се похвали, че нейни гласове са били от решаващо значение за избора на германската на поста. После обаче същата тази партия никога не е била част от така нареченото „мнозинство Урсула” в ЕП, а беше част от противопоставящата му се често пъти европарламентарна група „Европейски консерватори и реформисти”, на която Мелони е председател, припомня „РАИ нюз". Според Мелони преди 5 години изборът на Фон дер Лайен е бил плод на споразумение между политически блокове в ЕП, но това не означава сформиране на мнозинство в ЕП между тези блокове. Това разяснение на Мелони породи въпроса какво би станало ако за председател на ЕК бъде издигнат например Марио Драги. В края на миналата година италианският в. "Република" написа, че френският президент Еманюел Макрон работел за постигане на съгласие около подобна кандидатура. Но тогава изданието посочи, че източници, близки до Драги, са казали, че той не е заинтересован от поста. На пресконференцията на 4 януари Мелони припомни този факт и допълни, че по принцип е рано да се говори за конкретни имена на бъдещи еврокомисари. Ден след това италианският външен министър Антонио Таяни, лидер десноцентристката "Форца Италия", също каза, че е прекалено преждевременно да се споменават имена за ръководните постове в европейските институции, предаде АНСА. Той също така припомни, че Драги не е човек, който може да бъде убеден да направи нещо, което е казал, че не иска да прави. Но Драги открай време поддържа отношения на взаимно уважение с Макрон, който би могъл в крайна сметка да го убеди да промени позицията си. И в случай, че той бъде издигнат  за председател на ЕК, ще се състави ли коалиция между десни, леви и центристи в негова подкрепа? И ще откаже ли Мелони да подкрепи този вариант, както бе отказала преди 2 години да влезе в правителството на Драги, или ще предпочете един италианец да е на лидерски пост в ЕС, което ще засили значимостта на Италия в Европа и на международната сцена. Според в. „Република“ премиерката, която постоянно говори за водеща роля, която трябва да играе Италия,  не изключвала варианта да подкрепи Драги за водещ пост в ЕС. Според италианското издание на „Хъфингтън пост“ обаче ако Драги заеме водещ пост в ЕС Мелони ще остане в неговата сянка и ще бъде губеща в цялата ситуация.

Засега коалиционният партньор на Мелони – крайнодясната партия „Лига” на Матео Салвини, се обяви открито срещу евентуален съюз на десни и социалисти за евризборите и в бъдещия европарламент. Салвини дори се опита да привлече Мелони към европейското политическо семейство на "Идентичност и демокрация", в което влизат такива партии като "Национален сбор" на Марин Льо Пен или "Алтернатива за Германия". На годишната си пресконференция, в отговор на въпрос дали би се съюзила с партията на Льо Пен и с германските крайнодесни, Мелони припомни, че нейната формация „Италиански братя“ е управляваща партия, докато „Национален сбор“ и „Алтернатива за Германия“ не са. Тя добави, че я интересуват само европейското политическо семейство на консерваторите, към което не принадлежат тези две партии и подчерта, че нейната формация има непреодолими различия с "Алтернатива за Германия" по редица въпроси, като се започне от темата за отношенията с Русия, по която, както заяви Мелони, "Национален сбор" на Марин Льо Пен напротив представя интересна аргументация“. Направеното от италианския премиер разграничаване между германските и френските крайнодесни бе разтълкувано като индикация, че Мелони е отворена към идеята за диалог с Льо Пен, отбелязват „Република“ и „Стампа“. От началото на руската инвазия в Украйна Марин Льо Пен, която в миналото поддържаше връзки с Русия, започна да осъжда руските действия, но пък се обяви срещу изпращането на оръжия за Украйна. "Ако Русия спечели войната, това ще бъде катастрофално, защото всички страни, които имат териториален конфликт, ще си помислят, че могат да го решат с оръжия. Ако Украйна спечели, това ще означава, че НАТО ще влязла във войната, защото съм убедена, че Украйна, без силата на НАТО, не може да победи Русия във военно отношение. А това означава, че Третата световна война ще се е отприщила. Ако продължаваме бавно да доставяме оръжия на Украйна, както правим сега, тогава сме изправени пред нова Стогодишна война“, заяви Льо Пен миналата година в интервю за няколко европейски медии, сред които и испанския „Паис“. Но междувременно риториката на партията й се промени, коментира „Депеш“. Миналия февруари официалният лидер на „Национален сбор“ Жордан Бардела заговори пред изданието „Опинион“ за колективна заблуда относно амбициите на руския президент Владимир Путин. Пак тогава Марин Льо Пен присъства на вечеря, организирана от председателката на долната на камара на френския парламент Яел Брон-Пиве по повод гостуването в Париж на украинския президент Володимир Зеленски, припомня „Депеш“. Тази промяна в риториката на „Национален сбор“ Мелони определи многозначително като интересна аргументация, по време на пресконференцията си.

Самата Мелони на няколко пъти в края на миналата година спомена, че би било интересно мнозинството, съставено в Италия между десноцентристи, крайнодесни  и националисти, да се възпроизведе на европейско ниво, но не изключи и варианта трите партии от коалицията й да продължат да са част от различни европейски политически семейства, както е сега и това да не им пречи да работят за едни и същи цели в Европа.

На пресконференцията си Мелони ясно заяви обаче, че не би се отказала да работи за една бъдеща ЕК, която да съумява да е по-силна, когато трябва да бъде чут гласа й и когато е призвана да играе роля в моменти на кризи и която да е по-ефикасна и решителна в преследване на стратегическия й дневен ред и стратегическия й суверенитет, за да не се допуснат нови и опасни зависимости. Бъдещата ЕК трябва да бъде по-ефикасна в противодействието на незаконната миграция, в защитата на външните граници на ЕС, да бъде способна да постигне хармонизация между страните членки по въпроса за прехода към екологична и социална устойчивост, уверена е Мелони.

Що се касае до отношенията с италианската левица Мелони заяви, че не би отказала дебат с лидерката на Демократическата партия Ели Шлайн. А италианската телевизия „Скай” веднага предложи да го организира.

Сред неудобните въпрос, зададени на италианския премиер на пресконференцията, бяха такива, свързани с оценки на представители на левицата за авторитарно отклонение на нейното управление. Тя обаче отказа да приеме подобни оценки. „Не мисля, че ако едно десноцентристко мнозинство се ползва със същите прерогативи като левицата, това означава авторитарно отклонение. Светът, в който левицата имаше повече права от другите, свърши. Този свят не беше моят свят  и ще направя всичко, за да се боря срещу него. Всички имат едни и същи права и италианците решават посредством избори кой трябва да ги управлява, заяви Мелони.

Тя увери, че няма да се откаже и от някои от министрите си, както се спекулираше в Италия и подчерта, че е доволна от екипа си, от климата, който цари в него, от начина, по който той работи. За отношенията с коалиционните си партньори Мелони заяви, че те са отлични, въпреки че  понякога помежду им възникват различия, но когато има проблем, партньорите сядат и го решават заедно. 

На годишната пресконференция Мелони обяви, че не би се отказала и от предприемането на смели реформи, като например породилия полемика в Италия данък върху сръхпечалбите на банките. Той трябваше да е от 40 процента, но при обявяването му през лятото, се стигна до спад в цената на акциите на банките, което наложи „разкрасяване и смекчаване на мярката”, отбелязва Франс прес. Сега вместо да плащат 40 процента налог върху свръхпечалбите, банките имат алтернатива  - да внасят сума, равняваща се на два пъти и половина колкото сумата от този данък в резерв, който после да не раздават нито под формата на бонуси на ръководството, нито под формата на дивиденти на акционерите. Този резерв ще увеличи капитала на банките, което пък ще увеличи отпусканите кредити и инвестиции, което пък ще означава повече печалби за банките, които накрая ще плащат повече данъци на държавата, отколкото е данъкът върху свръхпечалбите, изтъкна Мелони.

Пак в икономически план премиерката подчерта, че не би се отказала и от критиките си към Европейския стабилизационен механизъм в настоящия му вид, въпреки че той беше реформиран през 2020 г. Тези реформи трябваше да бъдат ратифицирани от парламентите на всички страни членки. В края на миналата година Италия отхвърли ратификацията на реформите. Против нея гласуваха както партията на Мелони, така и партията на нейния коалиционен партньор Салвини, а също и антисистемните, докато десноцентристите се въздържаха. Лявата опозиция възропта, че така Италия е единствената страна, която е отхвърлила ратифицирането на механизма и се е поставила по този начин в позиция да бъде изолирана в Европа. На което на пресконференцията Мелони възрази, давайки пример с Франция и отхвърления на референдум по времето на президента Жак Ширак проект за европейска конституция, заради което Франция не беше изолирана и продължи да има все същата тежест в Европа. Според Мелони отказът на Италия да ратифицира Европейския стабилизационен механизъм може да стане поводът, който да подтикне ЕС да реформира още повече този общ европейки инструмент, който в сегашния му вид е остарял.

Мелони се спря и върху отказа си да поднови участието на Италия в китайската инвестиционна инициатива „Един пояс, един път”.  Мотивите за това бяха, че салдото от търговския баланс между двете страни не се е подобрило, а дори е станало все по-неблагоприятно за Италия. Преди 5 години, когато Рим се присъедини към инициативата, то е било 18 милиарда евро, а днес е почти  41,44 милиарда евро в ущърб на Италия, тоест присъединяването не е допринесло за балансиране на вноса и износа между Рим и Пекин, а е заляло италианския пазар с китайска продукция. Същевременно преките китайски инвестиции в Италия са спаднали от 667 милиона евро през 2019 г. на 140 милиона евро през 2022 г., докато тези на Италия в Китай са скочили от 672 милиона евро през 2019 г. на над 1,1 милиарда евро през 2022 г. Междувременно европейски страни, които никога не са били част от „Един пояс, един път“, имат днес обем на сътрудничество с Китай, който е много по-голям от този на Италия. Така че Италия на Мелони избра отказ от „Един пояс, един път” , защото смята, че това не е единственият инструмент за поддържане на добри отношения с Китай.

И не на последно място на няколко пъти по време на пресконференцията италианският премиер даде ясно да се разбере, че не би се отказала от плановете си за намиране на структурно решение на проблема с  незаконната миграция. Проблемът с мигрантите няма да се разреши, ако се управляват само потоците от незаконни мигранти, добрали се вече до Европа.  Целта трябва да бъде да се спрат потеглянията на мигранти, да не са трафикантите тези, които да решават кой да идва в Европа, уверена е Мелони.  Тя заяви, че смята новите европейски правила за борба с незаконната миграция за по-добри от предходните. „Има сериозен механизъм, който ангажира другите страни. Но той не е решение. Той няма да реши никога проблема, ако мислим само как да управляваме потока от мигранти, пристигнал в Европа.  Има само един начин за разрешаване на проблема, да се работи нагоре по течението на този поток от мигранти“, заяви Мелони, визирайки постигнатото в края на миналата година съгласие между страните членки на ЕС и Европарламента относно миграционната реформа в ЕС. „Моята цел е да се работи в Африка, да се спрат потеглянията на мигранти от Африка, да се оценят възможностите за отваряне на „горещи точки” в Африка, за да се установи кой има и кой няма право да пристига в Европа. Паралелно с това да се работи върху законната миграция“, заяви Мелони и подчерта, че през последната година Италия е представила по миграционния въпрос един сериозен подход и не е имала проблем да бъде чута от другите страни, нещо, което не е било правено в миналото. Мелони отчете, че геополитическият контекст днес е изключително сложен и в него определено темата за миграцията е част от една по-широка рамка, която касае и хибридната война и дестабилизацията. Но тя увери, че до края на мандата си няма да се откаже от приоритета си за борба срещу трафикантите, за спирането на незаконната миграция, за защитата на правото на хората да не трябва да емигрират. Според Мелони в този контекст с Африка трябва да се установят непокровителствени и нехищнически отношения на сътрудничество,  отношения между равни -  подход, възприет едно време от Енрико Матей, покойния ръководител на италианския енергиен гигант ЕНИ, на който е кръстен и планът, за който Мелони не престава да говори, когато стане дума за борба с незаконната миграция от Африка към Европа. Този план ще подкрепя правото на африканците да не искат да емигрират в Европа, но това се прави с инвестиции и със стратегия и най-вече не само от една страна, смята Мелони  и допълва, че планът „Матей“ може да  стане пример, който да бъде последван от други европейски и западни страни. Африка е много богат на критични суровини континент, но е обхванат от дестабилизация, в някои случаи преднамерена и провокирана, за което Европа, в частност Италия плаща повече от който и да е било друг, бидейки заливана от миграционна вълна. Една от осите на сътрудничество, предвидена в „Плана Матей”, би била тази на инвестициите в енергетиката на Африка. Континентът има потенциала да е огромен производител на енергия, а Европа има проблем с енергийните доставки, припомни на пресконференцията си Мелони. Инвестиции в производството преди всичко на чиста енергия в Африка ще донесат работа и развитие на континента и същевременно ще решат и някои от проблемите на Европа – енергийния в допълнение на миграционния, смята Мелони. На пресконференцията тя съобщи, че предстоящата среща на върха Италия-Африка, която е насрочена за края на януари, ще бъде удобен повод за представяне на „Плана Матей”.

На пресконференцията Мелони увери, че няма да се откаже и от реформа на италианската конституция, при която да бъдат засилени правомощията на премиера,  без да бъдат орязвани тези на президента, както се опасява опозицията.  Тя подчерта, че няма да се откаже и да отстранява от партията си депутати, които нямат чувство за отговорност, като например парламентариста, носил оръжие на новогодишно тържество, с което беше ранен един от гостите, което предизвика голям скандал в страната. Мелони подчерта, че няма да се откаже да събеседва и с полемичния американски милиардер Илон Мъск, с когото тя се срещна на два пъти миналата година и когото тя покани за оратор на фестивал, организиран от нейната партия, тъй като Мъск имал какво да каже по въпроса за предимствата и рисковете, свързани с изкуствения интелект. Но въпреки този интерес към Мъск, известен и с това, че е многодетен баща, прибягнал до услугите на сурогатни майки, Мелони не би се отказала от плана си в Италия да се криминализира сурогатното майчинство. „Моята позиция за сурогатното майчинство не се е променила. Бебетата не се купуват, нито се продават, нито са стоки, пуснати на свободна продажба, които да можеш да избираш по каталог. Не мисля, че това е защита на човешкия живот.  Да се плаща на една бедна жена, за да роди бебе, което после се продава, не е прогрес“, заяви на пресконференцията Мелони, набеждавана от опозицията в двуличие по темата.

Интересен факт беше, че едва около третия час на пресконференцията беше повдигната и темата за Украйна и то във въпрос, касаещ конфликта в ивицата Газа и евентуалната му ескалация в Близкия изток. Самата война в Газа и антисемитизмът, който тя е отприщила, пък бяха предмет на по-ранен въпрос на пресконференцията. 

Когато стана дума за Украйна, Мелони заяви отново подкрепата на Рим за Киев и подчерта, че единственият шанс в Украйна да се стигне до каквито и да е преговори, до каквото и да е дипломатическо решение,  е да се запази равновесието между силите на терен. Мелони добави, че отказва да последва съветите на онези, които казват, че не трябва да се пращат повече оръжия на Украйна, защото това удължавало войната там. 

Що се отнася до Близкия изток, Мелони припомни, че от самото начало Италия работи, за да се избегне ескалация на този конфликт, защото това би имало невъобразими последици. Тя изтъкна и балансираната позиция на Рим във връзка с тази криза. „От една страна, ние осъдихме терористичните атаки на „Хамас“, като същевременно защитихме и подкрепихме правото на Израел да съществува и да се защитава. Но Италия също така отправя призив към Израел да запази безопасността на цивилното население“, добави тя. Мелони припомни, че Италия участва в хуманитарни инициативи в подкрепа на палестинците, в това число и с кораб-болница „Вулкан”. Според нея би било грешка да се казва „първо да унищожим „Хамас“ и след това да говорим за решение (на израело-палестинския конфликт)”, защото един от най-ефикасните инструменти срещу блъфиранията на „ Хамас”, който не се интересува от  палестинската кауза, е да се работи сериозно за структурно решение на палестинския проблем и ЕС може да изиграе роля в това“, смята  Мелони.

Изтласкването на темата за Украйна почти накрая на пресконференцията на италианския премиер и съчетаването й с темата за Газа повдигна въпроса дали подкрепата на Рим за Киев е все така непоклатима.  През есента в телефонен разговор, който Мелони проведе погрешка с руски шегаджии, тя спомена за умора сред международната общност по темата за Украйна, припомнят италиански медии. В началото на пресконференцията, когато се спря върху някои от приоритетите на италианското ротационно председателство на Г-7 Мелони спомена Африка и имиграцията оттам към Европа, а също и изкуствения интелект и въздействието му върху пазара на труда, където има риск той да замени естествения интелект, но не спомена тогава за Украйна. Ден след пресконференцията украинският президент Зеленски съобщи в социалната мрежа „Екс”, че е провел телефонен разговор, по време на който Мелони го е  уверила, че темата за Украйна ще бъде във фокуса на италианското председателство на Г-7. След разговора Зеленски изрази благодарност на „Италия и на Джорджа за готовността им да продължат да укрепват противовъздушния щит  на Украйна”, който спасява живота на хората и помага за нормалното съществуване на украинските градове. Още на 2 януари украинският президент отправи към Мелони поздравления за това, че Италия поема ротационното председателство на Г-7, предаде АНСА. Той заяви тогава, че е благодарен на „нашите италиански партньори за това, че защитават свободата и живота на хората и съхраняват глобалната стабилност и световния ред, базиран на правила. Зеленски пожела на италианското председателство на Г-7 да постигне набелязаните цели и изрази надежда, че по време на него ще има ползотворно сътрудничество между Украйна и Голямата седморка с цел справяне с глобални предизвикателства.

Пресконференцията на Мелони намери отзвук в световните агенции. Но те се спряха основно върху позицията й за трайно решение на незаконната миграция. Италианските медии пък се фокусираха върху факта, че за първи път от пресконференция на премиера отсъстват представители на една от италианските журналистически асоциации – Националната федерация на италианските журналисти. Те бойкотираха събитието в знак на протест срещу законопроект, предложен от центристки депутат, който журналистите възприемат като опит за заглушаване на гласа им. Законопроектът предвижда да не се споменават имена на обществени личности, докато срещу тях се води предварително разследване за някакви предполагаеми нередности. Мелони припомни на пресконференцията, че законопроектът не е разработен от правителството й, но даде да се разбере, че идеята, заложена в него, й се нрави, защото така ще има баланс между правото на хората да бъдат информирани и това дадена публична личност да не се озове в медиите неоснователно. 

Изданията „Стампа” и „Република” коментират, че по време на пресконференцията Мелони не е престанала с нападките срещу левицата сякаш се чувства все още аутсайдер, въпреки че от година държи властта.  Това най-вече се видяло, според изданията, когато беше повдигнат въпросът за реформите, извършени миналата година в телевизия РАИ. Оттам по различни причини си тръгнаха журналисти, асоциирани с левицата, други бяха сменени с по-доверени лица, а телевизията вече е известна иронично като „Теле Мелони” и се говори за спад в рейтинга й. Самата Мелони обаче смята, че тези реформи са балансирали медията, в която години наред нейната партия не е получавала почти никакво медийно отразяване, а левицата е била пробутвана в светлината на прожекторите въпреки неубедителното си представяне на изборите в последните години и в социологическите анкети.

„Риформиста” атакува Мелони, че по време на пресконференцията си е изрекла редица лъжи, свързани с майчинството, имиграцията, данъците и други въпроси и че никой от журналистите не е имал възможност да репликира отговорите й, под претекст че нямало да стигне времето за всички въпроси. „Кориере дела сера” говори за „шоу на Мелони” по време на пресконференцията. В някои медии се появиха и колажи от различните мимики, които Мелони редува по време срещата с медиите, някои от които бяха разтълкувани като саркастични, пренебрежителни или отегчени.

Клипчета от най-знаковите отговори на премиерката продължават да се въртят из италиански медии. Голяма популярност набра моментът, в който около третия част на пресконференцията, италианският премиер изтървава, без да си дава сметка, че се чува на микрофоните, думите: „Направо ще умра, момчета”, използвайки доста разговорен израз. Когато осъзнава, че това се е чуло, тя признава с усмивка, че едва издържа и трябва да отскочи до тоалетната, което поражда смях в залата, а после изчезва с бързо темпо. Тази сцена породи спекулации дали е била спонтанна или е била режисирана от екипа на Мелони в опит тя да бъде показана в по-непринудена светлина. На тази сцена се обърна много повече внимание в италиански медии, отколкото на това, че на пресконференцията освен бледнеещата тема за Украйна, отсъстваха и въпроси относно отношенията на Италия със САЩ в момент, в който там има риск да се върне на власт Доналд Тръмп, или за връзките на Италия с някои от европейски страни, като Франция при управлението на Макрон, с когото Мелони установи общи интереси, Германия при правителството на канцлера Олаф Шолц, с когото Мелони намери общ език по някои въпроси въпреки разногласията по други, Испания при социалистите на Педро Санчес, критикуващи италианската десница или Унгария на вечно странящия от европейския консенсус Виктор Орбан, чийто консервативни възгледи по някои въпроси, като например демографията и раждаемостта, Мелони одобрява.