site.btaУсещането да извадиш Богоявленския кръст е страхотно, смята пожарникарят Горан Гънчев

Усещането да извадиш Богоявленския кръст е страхотно, сподели в интервю за БТА пожарникарят Горан Гънчев, който „спаси“ кръста в Стара Загора през 2016 година. Няколко години преди това започнах да влизам на този празник за „спасяване“ на кръста във водите на езерото „Йордан Капсамунов“ в Стара Загора. Но именно 2016 година беше годината, в която успях да достигна до него преди всички, разказа още той.

„Това, което най-много ме изпълни и се почувствах жизнен, е че същата тази година беше много студ“, добави Гънчев. И си спомни, че „когато попът хвърли кръста, той „отскочи“ от една бучка лед и така се приплъзна, че имах възможността, когато „скочихме“ всички, аз да го извадя. През тази година скачаха около двадесет мъже, но по Божиите закони или по някакви невидими пътища успях да стигна до кръста първи. Оттам го вдигнах високо и всички момчета ме обградиха и играхме така нареченото „ледено хоро“. Годината беше много студена и докато играхме това хоро, ледът плуваше около нас. Това беше страхотно чувство. Това беше може би най-студената зима за последните 10 години", обясни още Горан Гънев. Той подчерта, че всяка година след това скача, но не толкова за да бъде пръв, колкото за да се наслади на емоцията от „леденото хоро“ и усещането всички мъже да са се хванали и да пеят българския химн. Тази година казва, че отново ще бъде в ледените води на Богоявление.

Според него именно 2016 година, след като „изважда“ кръста в първите дни на януари, на Йордановден, е една от най-успешните му години. „Тогава започнах работата, която дълги години желаех, но нямах възможността да упражнявам, а именно да стана пожарникар“, казва с усмивка огнеборецът. И обяснява, че пожарникарската професия не е свързана само с гасене на пожари, а има и други опасни неща, които изпълняват. Поради това пожарникарите трябва да са в добра физическа форма, която да поддържат ежедневно. Но споделя, че работата му носи много удовлетворение въпреки опасностите. „Чувството след като преминем през пожара или инцидента и сме спасили човек или имуществото му. Удовлетворението и благодарността, която четем в очите на хората са това, което ни държи“, разказва още той.

Освен огнеборец Горан Гънчев е и последовател на баща си Райчо Гънчев, който е основател на прабългарска школа за оцеляване „Бага - Тур“. „Баща ми основа школата преди повече от 20 години. Сега вече аз и брат ми Явор Гънчев се опитваме да я доразвиваме и обогатяваме. Това, което той е завещал на нас и ние се опитваме да научим все повече деца и подрастващи, е самочувствието и гордостта от това, че са българи. И то не със съвремието, а от зараждането на българската държава. Ние вземаме ценностната система на аспаруховите българи и се опитваме да я предадем на сегашните малки деца. Целта ни е това да им дава увереност в бъдещото им развитие“, споделя багатурецът. И допълва, че вече посрещат децата на едни от първите възпитаници на школата, които вече са пораснали и са станали родители. 

Самият Горан Гънчев има две вече пораснали дъщери на 14 и 17 години, които също са закърмени с българското.

Горан Гънчев успешно се снима в няколко български продукции. Първата лента, в която е актьор е филма „Левски“, където играе Димитър Общия. През 2017 година се превъплъщава в ролята на Амит Ага в българския филм „Воевода“ на режисьора Зорница София. След което във филма „Ботев“ е черкезин. При заснемането на последния филм обаче има и важната задача да  бъде координатор на масовите сцени, както и каскадьор. „Координирах над 200 души, с които пресъздадохме битката при Милин камък“, обяснява Горан Гънчев. И допълва, че се чувства „удобно“ именно като каскадьор. „Повече ми приляга да координирам каскади, да правя каскади“, казва с усмивка той.