Айсбергът A23a, който е най-големият в света, е с дебелина над 280 м, показа сателитно измерване, съобщи Би Би Си.
Общата площ е 3900 кв. км. Обемът на A23a е около 1100 куб. км. Масата е 1 около трилион тона.
Айсбергът, който се откъсва от антарктическия бряг през 1986 г., се отдалечава от Антарктида. Според учените той достига критична точка в своето движение - през следващите няколко седмици ще стане ясно каква е траекторията му през Южния ледовит океан.
Данните за размерите на A23a са определени в рамките на мисията на Европейската космическа агенция (ЕКА) CryoSat-2. Този космически апарат разполага с радар, който е способен да улови колко голяма част от айсберга се намира над водата. С използването на информация за гъстотата на леда е възможно да се определи каква част от ледения блок е под водата.
Сателити като CryoSat-2, които измерват разстоянието от повърхността на айсберга до водната повърхност, ни дават възможност да следим дебелината от космоса, каза д-р Ан Бракман-Фолгман от университета в Тромсьо, Норвегия, пред Би Би Си.
Така ще може да се проследи изтъняването на айсберга при навлизането му в по-топли води. Заедно с топографията на морското дъно това дава възможност да се определи къде ще заседне леденият къс и кога ще бъде достатъчно тънък, за да се раздвижи отново.
Айсбергът започна да се движи след 2020 г. Тогава беше трудно да се получат данни за размерите му. С площ от 3900 кв. км и дебелина от 285 м A23a имаше обем от 1113 куб. км и маса от 950 трилиона тона.
Айсбергът се откъсва от шелфовия ледник Филхнер в южното море Уедъл. Той е леден остров в продължение на повече от три десетилетия. Данните от CryoSat могат да обяснят защо.
Айсбергът не е еднороден блок - някои негови части са по-дебели от другите. Килът стига до изключително голяма дълбочина. През 2018 г. подводната част на леда достига до почти 350 м. Това е причината A23a да е закотвен толкова дълго време. Сателитните изображения дори показват пукнатините, които са в резултат от сблъсъка с морското дъно.
През годините айсбергът губи маса и като резултат от това започва да се движи. През последните две десетилетия наблюдаваме около 2,5 м годишно загуба на дебелина, което е очаквано предвид температурата на водата в морето Уедъл, каза д-р Анди Райдот от Университетския колеж в Лондон, част от националния научен център за полярни наблюдения.
/ХТ/
news.modal.text
