site.btaВлизането в еврозоната не е повлияло значително на повишението на цените в Хърватия според Хърватската народна банка

Въпреки че жителите на Загреб се оплакват, че всичко е поскъпнало и мнозина  обясняват поскъпването с преминаването към европейската валута, Хърватската народна банка заяви, че влизането в еврозоната не е повлияло значително на покачването на цените, пише белградският вестник "Политика". 

На 1 януари тази година Хърватия, чието население е около четири милиона, стана 20-ият член на еврозоната и 27-ата страна от Шенгенското пространство, като за първи път държава членка на ЕС в един и същи ден се присъедини и към двете зони.

Тези дни Загреб е с празнична украса, блестящ, треската на коледното пазаруване започна. Градът привлича много туристи, особено от страните от региона.

Преди година Хърватия замени националната си валута куна с евро, но цените в магазините все още се изписват както в евро, така и в куни. Тези, на които все още са останали куни, могат да ги обменят в банки, а от 1 януари ще могат да го правят само в Хърватската народна банка (CNB). 

Заместник-управителят на Хърватската народна банка Сандра Швалек твърди, че някои цени дори са се понижили след въвеждането на европейската валута.

"Ползите от въвеждането на еврото са постоянни, а разходите са еднократни. Нашите лихви са по-ниски, отколкото ако бяхме извън еврозоната. Целият процес на въвеждане на еврото премина гладко, тъй като според проучването на Евробарометър цели 68 процента от гражданите подкрепят преминаването към еврото. С банките беше постигнато споразумение лихвите за бизнеса и гражданите да не могат да бъдат по-високи след въвеждането на еврото. Поради високата подкрепа на гражданите нямаше нужда да инвестираме в популяризирането на еврото“, обяснява Швалек в разговор с журналисти, които бяха гости на тази финансова институция, отбелязва в. "Политика".

 Проучвания сред гражданите преди въвеждането на еврото, както обяснява тя, показват, че е имало страх, че то ще се отрази негативно на стандарта им на живот. 

Имаше и съпротива срещу въвеждането на еврото, но тя се оказа неоснователна. Цените растат, но под влиянието на фактори, които нямат нищо общо с въвеждането на еврото, категорична е Сандра Швалек.

Лихвите по жилищните заеми вече са под четири процента в Хърватия. И това според Хърватската народна банка е едно от предимствата от въвеждането на еврото.

"Животът ни стана по-лесен с еврото, защото не е нужно да се тревожим, когато отидем в чужбина, дали сме сменили валутата или колко струват транзакциите. Въвеждането на еврото и влизането в Шенгенското пространство се отрази положително и на хърватската икономика“, обяснява Швалек.

Средната заплата в Хърватия е 1000 евро, а минималната заплата в страната е 560 евро. Според Хървое Буткович от Института за развитие и международни отношения Хърватия е станала привлекателна за чуждестранни работници, но в същото време голям брой хървати са напуснали страната, защото са имали възможност да си намерят работа в някоя от западноевропейските страни.

"Спрямо 2011 г. загубихме десет процента от населението, донякъде  поради миграция в чужбина, донякъде поради слабия естествен прираст. Днес чуждестранните работници съставляват десет процента от работната сила в Хърватия. Сред тях най-много са тези от Босна и Херцеговина, следвани от Сърбия. Има и много хора, пристигнали в Хърватия от Северна Македония, Непал, Филипините и Индия. По-голямата част от тези работници са неквалифицирани и затова работят предимно в строителството. Те получават разрешителни за работа за една година, но се планира този срок да бъде удължен до три години. Безработицата в Хърватия е шест процента“, обяснява Буткович.

А фактът, че Хърватия е станала привлекателна за хората от азиатските страни, се вижда на почти всяка крачка.

Буткович отбеляза също, че много граждани не са били за въвеждането на еврото и отказ от куната, която те смятат за символ на своя суверенитет. Той обвинява властите, че не са организирали референдум и не са попитали гражданите какво мислят за преминаването към еврото и посочва, че повече от 40 процента от хърватите са били против тази промяна.

На молба за коментар относно подобни мнения Народната банка на Хърватия посочи, че преминаването към еврото е преди всичко политическо решение и че референдумът е много скъпо нещо, а проучванията показват, че гражданите подкрепят еврото, отбелязва в. "Политика".

Буткович отбеляза също, че влизането в Шенген е било важно за Хърватия, защото 20 процента от БВП на страната са от приходи от туризъм.