site.btaНеобходимостта от прилагането на ефективни политики за дигитализацията на България става още по-належаща, сочи анализ

През 2023 г. България заема 38-ма позиция в Глобалния иновационен индекс (GII) на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO), което е три позиции по-ниско от предходната година (35-та). И докато през годините България успява да се задържи в топ 40 и получава по-високи оценки, то за тази година се наблюдава значителен спад в представянето на страната вследствие на липсата на дългосрочна визия за развитието на иновациите в България, което пряко се отразява и в негативните прогнози за страната. Това се казва в анализ на Миряна Недева от Центъра "Международно икономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара (БСК), публикуван на интерент страницата на Камарата.

Очертаната картина, на фона на глобалната динамика, не е оптимистична и не предполага добро позициониране на България за следващите години, посочва Миряна Недева. Очакванията са, че ако България продължава да се представя по този начин и не предприеме нищо, то загубата на още повече позиции изглежда напълно реалистичен сценарий. В днешния динамичен свят икономиките, които съумеят да съхранят и надградят своите силни страни и да създават условия за развитие на иновационната екосистема, ще са бъдещите високотехнологични лидери. Така те гарантират дългосрочен просперитет на своето население, посочва авторът на анализа. Според Миряна Недева страната трябва да се фокусира върху изграждането на стабилна и надеждна екосистема, позволяваща развитието на високи технологии и стоки и услуги с висока добавена стойност. Необходимостта от прилагането на ефективни политики за дигитализацията на страната във всички области и сектори става още по-належаща, смята авторът.

Общият GII е разделен на два подиндекса, а именно - "Принос" Input и "Резултати" Output (…към и от иновации), като и двата имат равна тежест при формирането на общия иновационен индекс. За 2023 г. за подиндекс "Принос" България заема 34-а позиция, а за "Резултати" - 45-а.

Общ поглед

През 2023 г. България е поставена отново в групата на държави със средновисок доход, където обаче, за разлика от предходната година, губи една позиция, за сметка на Малайзия, която се изкачва на второ място след Китай, а България пада на трета позиция. През 2022 г. България е в категория на икономика с "Представяне, надминаващо очакванията спрямо ниво на развитие", но за 2023 г. икономиката е в категория "Представяне, равно на очакванията спрямо ниво на развитие", което е оправдано спрямо по-ниската оценка и загубата на позиции за 2023 г.

България е единствената страна в топ 40, освен Малта, която е с по-ниска обща оценка в сравнение с предходната година. Докато оценката на Малта е само с 0,1 по-ниска, за 2023 г. България получава оценка с 0,5 по-ниска от тази за 2022 г. Въпреки множеството размествания в позициите на останалите страни от класацията, иновационните екосистеми на всички страни преди България (с изкл. на Малта) се развиват с много бързи темпове, което е отразено в по-високите оценки, които икономиките получават спрямо 2022 г. На този фон е ясно, че дори и България да поддържа общата си оценка, то на практика липсата на какъвто и да било ръст е равностойно на сериозно изоставане, предвид разместванията и ръста на останалите държави.

Иновационен стълб "Институции"

Оценката за България по този стълб от показатели е 49,5, което ни поставя на 66-о място от 132 държави. Наблюдава се негативна тенденция и понижаване на оценката от началото на измерването на индекса, като за 2015 г. оценката за страната е била 69,7 и по този показател сме заемали 45-а позиция, се казва в анализа. Един от индикаторите, които са включени в измерването на състоянието на институционалната среда в страната, е т.нар. "оперативна стабилност за бизнеса", което измерва политическата стабилност в страната. За 2023 г. оценката на страната ни е 53,5 - с 15 пункта по-ниска от тази за предходната година.

Оценката на ефективността на правителството също отчита сериозен спад и поставя страната на 80-а позиция от 132 държави. Регулаторната среда в страната, която измерва ефективността на законодателната система и върховенството на закона, също получава по-ниска оценка в сравнение с предходни години. Регулаторната среда е определящ фактор за успешното развитие на бизнеса и привличане и задържане на инвестиции. Негативната тенденция в това отношение предпоставя понижаване както на конкурентоспособността на съществуващите предприятия, така и на по-малък брой нови и иновативни фирми, посочва авторът на анализа.

Бизнес средата на една икономика се измерва чрез политиките, позволяващи успешното развитие на бизнес, както и политики, насърчаващи предприемачеството. В тази категория България получава по-ниска оценка от предходната година, като тази категория е посочена и като една от най-слабите страни на България, които пречат на развитието на иновационната екосистема в страната. Въпреки че общата оценка на институциите на страната драстично се понижава в сравнение с предходни години, поради наблюдаваните на световно ниво процеси, свързани с влошаване на политическата обстановка и преструктурирането на глобалните отношения, България от 67-о място се изкачва на 66-о, се отбелязва в анализа. Фокусът обаче трябва да бъде насочен върху общото ниско качество на институционалната среда, което създава сериозни пречки пред бизнеса да се развива свободно, да реализира своя потенциал и да бъде конкурентоспособен на световните пазари. 

Иновационен стълб "Човешки и изследователски капитал"

Оценката на България е с 0,6 по-висока от предходната година и е изчислена на 31,1, което поставя страната две места по-нагоре в класацията на 66-о място. Въпреки по-високата оценка, тя остава ниска в сравнение с останалите развити и средноразвити страни. От страните с общ ранкинг в топ 40 на ГИИ, България остава единствената страна извън топ 50 в областта на човешкия и изследователски капитал.

Оценката, която България получава за образование, бележи леко повишение от 0,2, но страната остава извън топ 70. Слабите области, на които трябва бъде обърнато сериозно внимание, са продължаващата тенденция на понижаване на прекараното време в образователната система, както и ниската оценка PISA, която разглежда уменията на учениците в областта на четене, математика и науки. Тези два индикатора са пряко свързани с намаляващия брой студенти в инженерни специалности и точни науки, посочва авторът на анализа.

По отношение на висшето образование, въпреки че се наблюдава повишение на броя новоприети студенти, както и броя международни студенти, които се обучават в български висши учебни заведения, общата оценка за страната за висше образование е по-ниска в сравнение с предходни години, поради това че една от най-слабите страни на България, свързани с развитие на иновации, е гореспомената негативна тенденция на намаляващия дял на студенти, избрали да изучават инженерни специалности и точни науки. За 2023 г. той е едва 19,5 на сто, поставяйки ни на 76-о място, като за сравнение през 2017 г. е 20,1 на сто, а през 2015 г. е бил 21,5 на сто, когато сме заемали 43-а позиция по този показател.

Въпреки че развитието на научно-изследователска и развойна дейност в страната е оценено по-високо в сравнение с 2022 г., оценката е по-ниска от предходни години, затвърждавайки негативната тенденция, която се наблюдава в развитието на човешкия и изследователски капитал, поставяйки страната на 57-ма позиция по този показател. Общите разходи за НИРД за страната са едва 0,8 на сто, което е спад с 0,1 на сто в сравнение с 2022 г. За предходни години нивата са същите и не бележат ръст. 

Иновационен стълб "Инфраструктура"

За 2023 г. България заема 28-ма позиция по този стълб, което го прави категорията с най-добро представяне и единствената, по която България е в топ 30 в света. Оценката е по-висока от предходната година, което прави иновационния стълб една от силните страни на България в сравнение с останалите страни със средни до високи доходи.

Необходимо е да се каже, че тази категория включва областите ИКТ, обща иновационна инфраструктура и екологична устойчивост. Въпреки по-ниската оценка от 89,5 на достъпа до ИКТ в сравнение с миналата година, това остава една от десетте най-силни страни на България, свързани с приноса към развитието на иновации и нарежда икономиката на 24-то място в света. Използването на ИКТ е оценено по-високо в сравнение с предходни години, като този сектор създава добри условия за развитие на бизнеса и самият той бележи ръст. В същото време, извън частния сектор, оценката за административни е-услуги значително се понижава и поставя страната едва на 64-а позиция, като същата тенденция се забелязва и при е-участието, което измерва включването на гражданите в процеса на изработване на политики, отчитайки най-ниската оценка от 2018 г. насам.

По отношение на общата иновационна инфраструктура е важно да се отбележи, че това е една от най-слабите страни на България, като по брутно формиране на капитал (19,6 на сто от БВП) страната заема едва 101-во място от общо 132 държави.

Една от най-силно развитите страни на икономиката е екологичната устойчивост, което е поради факта, че сме лидери по издаване на сертификати по ISO 14001 /млрд. ППП БВП.  За сметка на това обаче България се представя много слабо в областта на енергийната продуктивност (БВП/единица използвана енергия), където заема едва 86-а позиция от 132 страни.

Иновационен стълб "Зряло развитие на пазара"

За 2023 г. България получава по-висока оценка от предходната година, което я поставя на 60-а позиция в света по този показател. В страните от топ 40 на ГИИ, единствените страни, които заемат по-ниски позиции по този показател от България, са Латвия (61-во), Словения (68-мо), Чехия (82-ро) и Унгария (64-то).

По отношение финансирането на стартъпи и бързо растящи фирми България заема 29-та позиция. Останалите аспекти на кредитирането обаче очертават по-негативна картина, като страната получава по-ниска оценка по отношение на местното кредитиране към частния сектор, което възлиза на едва 51,5 на сто от БВП, което означава, че няма достатъчно финансови ресурси, осигурени на частния сектор, и това оставя страната извън топ 70.

Инвестиционната среда в страната получава по-висока оценка от предходната година, поставяйки я в топ 70, което обаче е изключително нисък резултат на фона на останалите европейски държави. Пазарната капитализация на листнати на борсата местни дружества възлиза на едва 24,2 на сто от БВП, което включва капитализацията като една от най-слабите страни на България в приноса към развитието на иновациите. Друга слаба страна е стойността на получено рисково финансиране, което възлиза на по-малко от 0,05 на сто от БВП. Останалите два индикатора, които формират инвестиционната среда са: брой сделки, с инвестиран български рисков капитал и брой сделки, получили рисково финансиране, за които България заема съответно 43-то и 56-то място в света.

По отношение на търговия, диверсификация и мащаб на пазара, тук влиза и една от най-силните страни на икономиката на България – диверсификацията на местната индустрия (до каква степен индустриалната система е концентрирана или диверсифицирана между различните производствени подсектори), където страната е на 19-то място в света. Предлага много възможности за развитие, стига да бъдат въведени правилните политики, които да подпомогнат засилването на секторите, които имат изграден производствен капацитет с въвеждане на нови технологии, както и автоматизация, а също и подпомагането на не толкова добре развитите сектори, които имат потенциал за развитие, посочва авторът на анализа.

Иновационен стълб "Зрялост и развитие на бизнес средата"

За 2023 г. България губи две позиции и излиза извън топ 40 по този показател. Оценките за страната продължават да отразяват негативната тенденция за броя на научните работници, където за 2023 г. заемаме 54-та позиция (с оценка 37.3). За сравнение, в предходни години (преди пандемията) страната е в топ 50 с оценки, вариращи между 42 и 49. Индикаторите, разгледани в този под-стълб, са свързани с изграждането на капацитет, с който да се развива иновационната екосистема на страната.

Процентът заети лица над 15 г. в дейности с висока интензивност на знания е 32,6 на сто, което е повишение в сравнение с предходни години, с изключение на 2022 г. Важно е да се отбележи, обаче, че България губи позиции спрямо други страни, като Хърватия, Кипър, Унгария, Черна Гора, Северна Македония и прибалтийските страни. Тези държави успяват по-ефективно да задържат квалифицирана работна ръка в ключови за развиването на иновациите сектори.

Важен фактор в развитието на бизнес средата е наличието на фирми, предлагащи формални обучения, като делът им за страната е едва 20 на сто и оставя България извън топ 80. За съпоставка, преди пандемията делът им е бил над 45 на сто и страната се е нареждала в топ 30. 

Иновационен стълб "Знание и технологично въздействие"

При показателя "Създаване на знание", който изследва до каква степен икономиката може да генерира ново знание, оценката за тази година драстично намалява до 18,7, поставяйки страната на 58-ма позиция. За сравнение, през 2018 г. България е поставена на 33-то място, като генерирането на знания е отчетено като силните области на страната в групата от икономики със средновисоки доходи. Това на практика означава, че България за последните пет години драстично е загубила от капацитета си да генерира ново знание, което предвещава допълнително пропадане на страната назад в класацията на индекса през следващите години, посочва авторът на доклада.

Иновационен стълб "Творческо въздействие"

За 2023 г., въпреки че получава оценка с едва 0,1 по-ниска от предходната година за показател "Творческо въздействие", България пропада от 23-та на 34-та позиция, което е пореден пример, че държавата изостава драстично и макар да задържа оценката си, останалите държави работят много по-добре и съумяват да осигурят среда, в която креативният потенциал намира реализация.

Износът на услуги в културната и творческата области не бележи ръст, но остава една от най-добре представящите се области на икономиката. За сметка на това, износът на творчески стоки намалява до 1 на сто и се връща до нивата от 2020 г.

Онлайн творчеството остава силна страна на българската икономика, в сравнение с останалите държави с високи средни доходи, където най-добри показатели имат общите домейни от първо ниво на хиляда души от населението между 15-69 г., където България се нарежда в топ 25, и GitHub commits на млн. души от населението между 15-69 г., за които оценката се покачва двойно в сравнение с миналата година, което прави страната една от най-добре представящите се в тази област сред останалите страни със средновисоки доходи.