site.btaХудожничката Симона Благоева: Изкуството провокира сетивата, които ежедневието притъпява

Българската художничка Симона Благоева е от Пловдив, но живее в Мюнстер, Германия. Наскоро тя участва в съвместна изложба с творци от Украйна и Австрия във Виена. Експозицията се състоя между 17 и 19 ноември в галерия „Гросраум“ и беше озаглавена „Изцеление“ („Healing“).

Ето какво разказва Благоева за рубриката „БГ Свят“ на БТА: 

Разкажете ни за себе си. От Пловдив сте, но живеете в Мюнстер. Откога и защо се преместихте именно там? 

- Преместих се в Мюнстер, Германия, преди единайсет години, веднага след като завърших Английската гимназия в Пловдив. Винаги съм искала да замина, мястото само ме избра.

Как решихте да се занимавате с изкуство? 

- Същото е и с изкуството, рисувам от малка и винаги е било част от мен. Последните две години се занимавам активно и продавам акварели, маслени платна и принтове основно онлайн и в Германия.

Колко групови/самостоятелни изложби сте имали до този момент? 

- За изложба се престраших за първи път наскоро - в галерия „Гросраум“ във Виена. Концепцията беше моя и на един от собствениците на галерията, Веселин Стефанов. Темата зададох аз.

Творбите, които показахте във Виена, интерпретират темата за лечебната сила на изкуството. Как може да лекува то? 

- Моите три цикъла творби разглеждат различни фази на преодоляването на преживени физически или психически травми. Акварелите илюстрират отричането и потискането, акрилните - разпадането и катарзиса, а абстрактните платна - приемането, вглеждането в себе си, медитацията.

Експозицията беше озаглавена „изцеление“. Каква е връзката между изцелението на духа и това на тялото, според Вас? 

- Тялото и духът са двете половини на едно цяло. Без баланс между тях не съществува истинско здраве.

Възможно ли е „изцеление“ да се постегне само чрез изкуство? 

- Изкуството само по себе си рядко може да лекува, но може да комуникира, да започне диалог, който да катализира изцеление. То е просто един различен език, който провокира сетивата, които ежедневието притъпява и помага да се вгледаме навътре в себе си.

Ако човек не може да рисува, да пее, да твори… Възможно ли е той да постигне „изцеление“, любувайки се на чуждите творби? 

- Всеки твори. Да засадиш едно цвете е изкуство. Да сготвиш, да поправиш счупена машина. За мен висотата на изобразителното изкуство е в това, че срещите с него ни карат да пренасяме именно тази отдаденост и осъзнатост, която художникът влага в рисуването, в собствените си форми на създаване.

Експозицията Ви във Виена беше съвместна с творци от Австрия и Украйна. Разкажете ни за тях…

- Искахме да представим три различни гледни точки, които да хармонират не само тематично, но и визуално. Всеки обект в пространството трябваше да напомня на плът, без да конкретизира, както и стана. След дълго търсене се спряхме на Анастасия Василченко (Украйна) и Рут Гросванг (Австрия). За мен беше важно да представим комбинация от различни медии и материали, особено керамика, с която Анастасия работи.

Как, според Вас, трябва да се съхранява българското изкуство и култура зад граница? 

- Благодарна съм на българската общност във Виена. Може би именно така - като се подкрепяме и популяризираме взаимно.