site.btaМалцинственият печат помага да се опознаем един друг, каза главният редактор на „Еврейски вести“ Михайлина Павлова

Във времето, в което живеем, когато антисемитизмът, ксенофобията и омразата към различния е толкова засилена, бихме могли да се опознаем един друг и чрез малцинствените медии. Това каза пред БТА главният редактор на „Еврейски вести“ Михайлина Павлова. Вестникът, който отбелязва своята 90-а годишнина и е орган на Организацията на евреите в България (ОЕБ) „Шалом“,  подготвя кръгла маса. Фокусът на събитието ще бъде както към историята на изданието и еврейския печат в България, така и върху малцинствения печат в страната като цяло.

„Няма опасност една такава медия да капсулира малцинствената група. Напротив, това би разширило хоризонта на хората, които биха я ползвали“, добави Михайлина Павлова. По думите й в момента в България съществуват много малко етнически издания, които се разпространяват основно в електронен вид. Според нея само чрез тези медии може да бъде запазена и съхранена една малцинствена култура и посочва, че за тази цел е необходима помощта и подкрепата на държавата. 

„В много страни по света етническите вестници и списания са спонсорирани от държавата. Има страни, които разбират значението на това да има малцинствен печат и той да бъде поддържан, защото съхранява културното богатство на етническите групи. Мисля си, че една такава кръгла маса и един такъв разговор, който подготвяме, ще помогне да се чуе по-надалеч гласът ни и тази необходимост да има етнически медии, които да разказват, за онова, за което голямото общество и не подозира. Когато има разказ, по-лесно е да се сближим. Разказът подава ръка и обяснява смисъла на онова, което изглежда чуждо“, коментира тя.

НАЧАЛОТО НА „ЕВРЕЙСКИ ВЕСТИ“

Първият брой на вестник „Еврейски вести“ излиза на 1 ноември 1933 г. с мотото „Чиста информация и обективна критика“. В този период, в България, излиза пъстра палитра от еврейски вестници – леви, десни, младежки, ционистически, посветени на жените и спорта и така нататък, разказа Павлова. „Еврейският периодичен печат в България не се намира на остров, който няма връзка със сушата. Напротив, той живо се интересува от обществените, социални и културни проблеми на страната, в която има свободата да излиза. Той е активен, ококорен аналитичен, критичен, устат, когато се налага“, посочи главният редактор на „Еврейски вести“. По думите ѝ част от тези издания имат няколко месеца живот, други –  няколко години. Особено интересен, според нея, е вестник „Пробуда“. „Това е седмичник за културен и обществен живот, и се списва от един изключителен журналист - Буко Пити. Всъщност, Буко Пити е известен с това, че през 1937 година, още преди Кристалната нощ, прави една анкета с български интелектуалци, политици и общественици по повод на антисемитизма. Това е много важна тема за него. Това е и тема, която вълнува и редакцията на вестник „Еврейски вести“, и не спира да я вълнува през всички тези години“, разказа Михайлина Павлова.

През 1933 и 1934 г., „Еврейски вести“ е създаден като  опозиционен вестник както на държавната политика, така и на всички други еврейски издания в страната.

„В периода 1933-1934 г. вестникът е средство за разпространение на забранени от официалните власти в страната комунистически идеи, критика на ционистическата идеология, информации за развитието на политическите движения по света, разкази, които постепенно са превърнати в репортажи от живота на евреите в страната и чужбина, литературни произведения, сред които особено място заема сатирата, обяви за нуждата от взаимна помощ между работници в различни квартали“, пише доц. Жана Попова в студия, публикувана в новия, 17 брой, на списание La Estreya, посветен на годишнината на „Еврейски вести“ и на еврейския печат в България. Изследователката пише още, че „Еврейски вести“ е ляв вестник, чрез който създателите му предупреждават за заплахите срещу свободата на евреите още през 1933 г.

ПОЛИТИЧЕСКА ЦЕНЗУРА И АНТИЕВРЕЙСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО СПИРАТ ВЕСТНИКА ЗА 10 ГОДИНИ

„Еврейски вести“ преустановява дейността си през 1934 г. Сред причините, посочени от Михайлина Павлова, са политическата цензура в страната и антиеврейското законодателство. Тя разказва, че преди октомври 1936 г. са спрени 17 издания, главно с лява ориентация, а през 1938 г. е създаден специален отдел за надзор върху печата към Министерския съвет. Тя припомня, че с наредба-закон от 1938 г. е забранено публикуването на който и да е текст, преди той да бъде одобрен, като това засяга не само еврейските вестници, а всички издания. 

Главната редакторка на в. „Еврейски вести“ цитира студията на доц. Жана Попова, като посочва, че през този период цензурата води до ликвидирането на партийния печат и на „господството на масовите, информационните, сензационните, булевардните издания“.

ОТ ОПОЗИЦИОНЕН ВЕСТНИКЪТ СТАВА ОФИЦИОЗЕН ИДЕЕН ОРГАН

Вестник „Еврейски вести“ започва да излиза отново след 9 септември 1944 г. като орган на Централния еврейски комитет към Отечествения фронт. От опозиционен вестникът е превърнат в официозен идеен орган, пише доц. Жана Попова.

Михайлина Павлова припомня, че в този период няколко еврейски вестника успяват да възобновят своята дейност. Скоро след това обаче започва голямото изселване към Израел и след 1948 г. „Еврейски вести“ остава единственият  вестник на общността  в България. Той е силно повлиян от политическа конюнктура и често е наричан „малкото „Работническо дело“, каза Павлова. По думите ѝ, въпреки повелите на времето и партията обаче, вестникът намира начин да продължи разказа за еврейския и живот и евреите в страната и по света.

„Интересно е, че когато 1948 г. започва голямото изселване на евреите към Израел, тръгват и много журналисти. Те взимат със себе си пишещите машини на кирилица, така че в Израел, в този период, до към края на 50-те години, излизат много български вестници. Печатат се често на циклостил, но излизат. Включително Буко Пити, който също заминава за Израел, издава там български вестник“, разказа журналистката.

ТЕМАТА ЗА АНТИСЕМИТИЗМА ПРИСЪСТВА ВЪВ ВЕСТНИКА ДО НАШИ ДНИ

„Темата за антисемитизма в европейски и световен мащаб присъства във вестника до наши дни. Това е една от най-важните и най-значими теми, които вестникът не забравя да коментира“, посочи главният редактор на „Еврейски вести“.

Михайлина Павлова споделя, че след 1989 г. бурните промени и големите надежди могат да бъдат открити и на страниците на вестника. „За един кратък период той се политизира, разбира се, и този път се обагри в синьо, но такова беше времето“, спомня си журналистката. Обществото беше толкова разединено и толкова парцелирано, а в този дълъг комунистически период евреите бяха толкова лишени от възможността заедно да изразяват себе си и принадлежността си, че решихме  „Еврейски вести“ да бъде равноотдалечен от политическите партии и влияния, отбеляза тя. Допълни, че тогава вестникът се е заел с основната си задача – да разказва историята на евреите, да говори за еврейската култура у нас и по света, да припомня за еврейските обичаи, традиции и език, и да продължава да бъде нащрек срещу всички прояви на нетолерантност и омраза.

„Еврейски вести“ винаги се е списвал на български език и през годините, и промените, той запази културния и красивия български изказ, каза Михайлина Павлова.

„Ако за първите издания на вестника след 1944 г. можем да кажем, че е правен професионално, но като идеологически орган на еврейските организации към Отечествения фронт, то в края на 1988 г. вече тази дейност е професионална медийна дейност на издание, което има специфично насочена аудитория, но се продава на общия пазар“, пише доц. Жана Попова в студията, публикувана в La Estreya.

От 27 март 1990 г. „Еврейски вести“ е издание на „Шалом“, а през ноември 1998 г. негов главен редактор става Михайлина Павлова.

ИСТОРИЧЕСКА МИСИЯ

„Това, което постоянно си казвам в годините, в които съм главен редактор на този вестник, е, че той има историческата мисия да запази разказва за това как са живели, как живеят евреите в България и по света и какво  правят в областта на образованието, културата и науката. Историческа е мисията на вестника и да покаже как общността, и нейните лидери, се позиционирали и доказвали в българското общество, как е възможно съвместното приятелство и живеене“, каза главният редактор на „Еврейски вести“.

По думите ѝ ценното на еврейската общност в страната е, че тя е неотделима част от българското общество. „Евреите живеят по тези земи от столетия и са силно свързани с  България – и политически, и исторически. Във войните за освобождението на България, във войните за защитата на България загиват над 1000 български евреи – офицери и войници. Каква по- силна връзка на евреите с тази земя можем да търсим“, посочи тя.

БЪДЕЩЕТО НА „ЕВРЕЙСКИ ВЕСТИ“

Хартиеният „Еврейски вести“ се старае да бъде в крак със света, в който новината се разпространява по-бързо от светлината, а животът и неговата скорост може да се помести в едно мобилно устройство, казва главната редакторка на вестника.

„Трудна и почти непосилна задача е за едно печатно издание, което излиза два пъти в месеца, да обхване целия поток от информация, така както вече сме свикнали. Когато излезе поредният му брой, то всички новини вече са  публикувани. А събитията са „дръпнали“ напред с една крачка, втора, трета. Какво му остава на хартиения „Еврейски вести“- да тича след новината или да си постави за цел да я анализира в развитие. Обикновено, прави второто и заради напредналата си възраст, и заради мъдростта си. В този смисъл, вестникът продължава да бъде задъхан, аналитичен и с пълното съзнание за най-важната си мисия - на пазител на историята на еврейската общност в България и по света“, разказа Павлова.

Похвално е, че „Шалом“, чийто орган е „Еврейски вести“, оценява това да има и да продължава да поддържа хартиен вестник, но също така разбира, както и редакцията на вестника, че новото време отдавна категорично се е наместило в живота ни и изисква нови медийни форми, които по-бързо и да достигат до потребителя на новини и информация, каза журналистката.

Според нея комуникационната стратегия, която закъснява, неизбежно ще поиска това – „Еврейски вести“ да има и електронен вариант, в който новината, интервюто, информацията, коментарът да достигат веднага до читателя, а защо не и до зрителя, и до слушателя. „Представете си само как онлайн медиите, а и конвенционалните също цитират казаното и написаното от „Еврейски вести“ като най- достоверната и проверена информация по еврейската тема. Звучи привлекателно и не е невъзможно да се осъществи. И не е страшно, че на 90-годишния юбилей на вестник „Еврейски вести“ говорим за това. И не, никой няма намерение да спре издаването на хартиения „Еврейски вести“. Той ще продължи да стои като златно бижу на ревера и само ще му се помогне да стане по-популярен в следващите 90 години“, посочи Михайлина Павлова.

Тя разказа, че през последните 10  години редакцията издава и списанието La Estreya, чийто фокус са еврейските история, изкуство и култура. „Ако вестникът има специфично насочена аудитория, то La Estreya е издание, което е отворено  към света. То е отворено към читателите от България, които не са евреи и които искат да научат какво са направили евреите за България. То е посветено изцяло  на силната  връзката между българи и евреи“, обясни журналистката. 

СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ И УРОЦИТЕ ОТ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

„За да бъде научен урокът, трябва да бъде чут разказа на преживелите Холокоста и техните наследници. Защото, за да е имало спасение, е имало от какво да бъдат спасени евреите“, каза Михайлина Павлова по повод отбелязваната тази година 80-а годишнина от спасяването на българските евреи.

Тя припомни, че Законът за защита на нацията налага тежки рестрикции върху българските евреи, те са заставени да носят жълти звезди, налагат им се забрани да учат и да работят. „Мъжете са били изпращани в трудови лагери – не за да бъдат спасени, както дочувам да се говори, а за да полагат тежък физически труд. Приемам това като унижение“, посочи Павлова. Значителна част от българското общество – обикновени хора, интелектуалци, политици, писатели и юристи, Българската православна църква (БПЦ) не приемат да бъдат гонени техните съседи, колеги, приятели, съграждани от еврейски произход и застават зад тях с имената си и делата си, припомня главната редакторка на в. Еврейски вести“.

Журналистката смята, че образованието има основна роля, за да не бъде забравена историята или пренаписана, за което според нея се правят опити. За да бъдат научени уроците, трябва много да се говори с младите, допълни тя.

„Никой евреин не е гост на тази прекрасна земя, а е частица от един общ народ. Това е урокът, който не сме научили от дедите  ни, които са се изправили в защита на своите братя и сестри евреи, които не са можели да си представят, че някой може да бъде преследван и унизен заради неговата етническа принадлежност“, каза тя.

Михайлина Павлова даде пример с българските национални празници, на които се прави заря-проверка и се споменават имената на загиналите герои. „Няма споменато нито едно име на евреин, арменец, ром или български турчин. А Пазарджик е спасен от опожаряване по време на руско-турската война от телеграфиста Ованес Съваджъян. София е спасена от опожаряване през 1877 година и от равин Габриел Алмоснино. Мога да спомена и още имена на патриоти, представители на различните етнически общности“, отбеляза Павлова.

Според нея не бива да се пропуска да се споменават имената представителите на етническите малцинства, участвали във войните в защита на България. „Ако ти, поколение след поколение, не чуваш официално тази информация, то можеш да се подведеш и да повярваш на някой, който казва: „Да си взимат куфарите и да си тръгват. Те нямат място тук, в тази страна. Те са гости“, каза журналистката и допълни, че образованието помага именно в тази задача – да се види колко е дълбока връзката между българи, евреи, арменци, роми, български турци и така нататък. 

„Просто се пропуска моментът да се говори за това. А не бива, защото омразата нараства и в страни, като Германия, която знае как да се преподават жестоките  уроци на миналото. Човекът има къса памет, за жалост, и медиите, и образованието трябва да му помагат да не забравя“, каза Михайлина Павлова. Според нея събитията от 7 октомври, когато терористичната организация Хамас нападна Израел, е „най-страшният погром над евреи след Втората световна война“.