site.btaИзследователи и журналисти дискутираха по темата за медиите на етническите общности в България

Изследователи и журналисти участваха в кръгла маса по темата „Медиите на етническите общности – летописец на времето“ във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ днес.

Събитието е посветено на 90-ата годишнина на вестник „Еврейски вести“, както и на състоянието на медиите на етническите общности в страната.

Честваме годишнина на едно от най-авторитетните издания в печатната периодика на България, свързано с една етническа общност, която от векове гради българското всекидневие и българските празници, гради нашите общи културни хоризонти, каза при откриването на форума ръководителят на катедра „Радио и телевизия“ на ФЖМК проф. Венцислав Димов.

Според изпълнителния директор на организацията на евреите в България „Шалом“ Максим Делчев темата на дискусията лесно може да бъде определена като „прекалено нишова“ и важна само за един кръг академични институции и ентусиасти. Това е нещо, с което определено не бива да се съгласяваме, смята той.

„Неслучайно казвам, че темата за медиите на етническите общности в България не е нишова. Това не е, както много хора смятат, някаква пресечна точка между журналистиката и етнографията и тези медии, както и проблемите, с които те се сблъскват, не са просто красив и шарен поглед върху многообразието на българското общество“, каза Максим Делчев. По думите му годишнината на вестник „Еврейски вести“ е показателна за това, че тези медии имат роля в интеграцията на етническите общности в българското общество.

Напротив, както можем да видим и от юбиляра, който честваме днес – вестник „Еврейски вести“, те са огледалото на ролята и интеграцията на тези етнически общности в българското общество.

„За мен е изключително важно наистина да спрем да гледаме на публикациите, на вестниците, които четем на нашите общности, като на етнография, а да започнем да гледаме на тях като на журналистика“, посочи доц. Жана Попова, която представи своя студия за развитието на „Еврейски вести“ от 1933 г. насам.

Главният редактор на вестника Михайлина Павлова разказа, че много отдавна се е състояла среща между всички главни редактори на етнически вестници, които са излизали в България. „От тази гледна точка днешната ни среща изглежда малко тъжна. Печатните издания на етническите малцинствени групи в България се броят на пръсти. И времето е друго“, каза тя. Според главния редактор на „Еврейски вести“ са необходими отговори на въпросите защо се е случило така, че етническите медии ги няма и защо държавата години наред ги неглижира.

На дискусията беше представено и списанието за еврейска история, изкуство и култура La Estreya. Основополагаща негова характеристика е това, че то е персоналистично списание, каза д-р Митко Новков по време на кръглата маса. Според него La Estreya проиграва собствения си медиен продукт, медийното си битие и битието на общността през личности. Друга характеристика на изданието, по думите на Новков, е свързана с паметта. „Бидейки читатели на това списание, едновременно с това сме хора, на които им възстановяват, или обогатяват паметта. Тя става по-силна, по-пищна, по-изобилна и в крайна сметка – по-богата“, отбеляза той.

Иванка Гезенко от държавната агенция „Архиви“ направи препратка към световните медийни срещи, организирани ежегодно от Българската телеграфна агенция (БТА). По думите ѝ БТА си е поставила за цел да изгради една медийна среда извън България, като темите на срещите често са свързани с българската идентичност в чужбина. Ролята на тези етнически вестници и списания в България е да съхранят чуждата идентичност в България, да запазят идентичността на другия до нас, посочи Гезенко.

Сред обсъжданите теми бе подкрепеният от Европейската комисия научен инструмент „Мониторинг на медийния плурализъм“. Доц. Орлин Спасов цитира приетата в проекта дефиниция за „малцинство“ – културна и социална група, числено по-ниска от останалото население на дадена държава, намираща се в недоминиращо положение и чиито членове, граждани на държавата, притежават етнически, религиозни или езикови характеристики, различни от тези на останалото население, както и проявява чувство на солидарност, насочена към спазването на тяхната култура, традиция, религия и език. В радара на мониторинга са включени и маргинализираните общности, посочи той.

„Този важен аспект на присъствието на малцинствата и коментарите за тях е част от по-голям индикатор, наречен социално включване. И тук освен раздела за представянето на малцинствата в медиите присъстват и няколко други важни теми“, каза доц. Спасов. Сред тези теми са тези за местните и регионални, общностни медии, за равенството между половете в медиите, медийната грамотност и защитата срещу дезинформацията и речта на омразата.

„Тази година, за съжаление, общият риск за медийния плурализъм по отношение на цялата тази зона за социално включване, в която влиза и темата за малцинствата, е оценен като най-висок сред всички останали зони в мониторинга“, обясни доц. Орлин Спасов. „Българското законодателство съдържа общи формулировки за антидискриминационни въпроси, но не определя специално признати или непризнати малцинства. Не прави разлика между тях“, допълни той.

Според доц. Орлин Спасов българските обществени медии не разполагат с цялостна политика за многообразие. Съществуват някои отделни, но доста фрагментирани принципи за саморегулиране в това отношение, които обхващат обаче по-скоро програмното съдържание, отколкото въпроси, свързани с разнообразието в персонала, отбеляза той. По думите му данните от 2023 г. показват, че в двете водещи частни телевизии доминира преди всичко интересът към мигрантите, към украинците, следвани от ромите и ЛГБТ общностите, но евреи, арменци и български мюсюлмани са отразявани изключително рядко.

Николета Даскалова, която също участва в дискусията и е член на българския екип, свързан с „Мониторингът на медийния плурализъм“, посочи, че по индикатора „Представяне на малцинствата в медиите“ рискът в България за 2023 г. е 67% и се определя като висок. С висок риск са още Албания, Хърватия, Гърция, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Испания и Турция, която заедно с други държави извън ЕС също са в обхвата на научния инструмент. Нисък е рискът в шест държави – Чехия, Франция, Латвия, Нидерландия, Словакия и Швеция.

Кръглата маса във ФЖМК продължава и следобяд с лекции и разговори за малцинствения печат от 1989 до 2005 г., радиото и етническите малцинства, арменския периодичен печат, турския печат, ромите и българското общество, ромската телевизия, печатните издания на армъните в България и трансформациите на етническата нетърпимост в публичната комуникация през прехода. Участници във втория панел на форума са проф. Венцислав Димов, доц. Михаил Иванов, Вартануш Топакбашян, Сабри Алагьоз, д-р Мехмет Юмер, проф. Светлозар Кирилов, Валери Леков, Христо Николов, Николай Кюркчиев и директорът на дирекция ЛИК в БТА доц. Георги Лозанов.