site.btaДа разбереш всичко, означава да се лишиш от магията на думите, казва пред БТА драматургът Майя Праматарова (ВИДЕО+СНИМКИ)

Да разбереш всичко, означава да се лишиш от магията на думите. Важното е да усетиш духа на времето, да почувстваш вълненията. Тези тесни пролуки, през които минава устремения към търсенето на Бога човек – да си заедно с него в разочарованията, в мъките, в болките, в паданията и полетите. Това е важното. Какво си разбрал, не е пътят към истинското съвременно изкуство. Думите на драматурга Майя Праматарова пред БТА са по повод премиерата на „Антихрист. Глави VIII, X, XI“ в Народния театър „Иван Вазов“.

Актьорите, през които трите глави от емблематичния роман на Емилиян Станев оживяват на сцената, са Владимир Карамазов, Надя Керанова и Александър Кънев. Режисьорът е Стилиян Петров. Сценографията и костюмите са на Никола Тороманов, музиката е създадена от Милен Кукошаров, а видеографията – от Теодор Киряков.

„Антихрист“ е една класическа творба, дело на писател с много силно чувство за автобиографизъм, с много остро чувство за съвременност и, по някакъв начин – надежда в човека, смята Майя Праматарова. На въпрос кое е по-силно като режисьорско внушение – разпадът или сътворението, тя казва: „Взаимосвързано е – тъмното и светлото. Всичко е в едно кълбо и всъщност в това кълбо ние се опитваме всеки зрител да може да изтегли нишката, която да проговори на самия него“.

Премиерата на „Антихрист. Глави VIII, X, XI“ е на 1 ноември, на камерна сцена. Следващите дати са 2, 10 и 24 ноември, както и 3, 19 и 30 декември.

Драматургът Майя Праматарова пред БТА, в разговор с Даниел Димитров: Какво не остана от духа на романа в това представление? Катастрофа ли е най-близкото до човека състояние? Коя е светлината в спектакъла? Важно ли е да виждаме очите на актьорите? Достатъчно голяма ли е тази сцена за този текст? Важно ли е да разбираме всичко, което се случва на сцената, или по-важно е да усещаме думите на Емилиян Станев? Разпад или сътворение – което е по-силно като режисьорско внушение?

Трима актьори – три различни глави, защо?

- Емилиян Станев, глава 8, 10, 11-а, стъпва върху романа на автора, но версията на Стилиян Петров редуцира много линии – за да се съсредоточи върху въпроси на антропологията, на индивидуалните промени на човека във времето, в пространството. Как се губи Божията искра в човека, в това пътешествие във времето и за този хаос у бунтуващия се човек. Тема, която, когато започвахме, знаехме, че е много важна, много съвременна, много смислена. А сега, когато сме пред премиера и между толкова военни огнища, става просто болезнено остра.

Владимир Карамазов е Теофил-Еньо, Александър Кънев и Надя Керанова играят по няколко роли, без да крият това. Това е един много честен, в този смисъл, открит за публиката спектакъл.  Залата има различни гледни точки и всеки зрител, в зависимост дали е чел романа, дали се интересува от въпросите за смисъла на нещата в наше време, ще излезе с различен разказ. Но едно е сигурно, че всеки ще усети, че това е разказ на 21-вото столетие – един роман от седемдесетте години, пренесен в нашето време. 

Какво не остана от духа на романа?

- Смятам, че от духа на романа е съхранено всичко – ако говорим за духа на романа. Но, ако говорим за теми и линии, които са пропуснати – определено. Нищо, че е средновековен роман, ние не се занимаваме със Средновековието като такова. Ние се занимаваме с човека – това е изследването, това е нашият фокус – и в традицията на „Театър плюс“, в чиято платформа се играе този спектакъл, и въобще в традицията на работата на Стилиян Петров е много сериозно проучване на материала. Ние имахме шанса, не само да работим в музея „Емилиян Станев“ във Велико Търново – процес, който започна преди повече от година, а да работим с редица колеги от университети в София в Лондон, и тези срещи, тези прониквания във времето ще бъдат усетени през текста, през думите, които звучат от актьорите. 

Катастрофа ли е най-близкото до човека състояние?

- Когато човекът живее без вътрешен закон в себе си и за себе си – да. 

Коя е или къде е светлината в този спектакъл? 

- Светлината е не само в пространството, което ни пренася, не само в сегашното и в бъдещето, а и в тази осъвместеност. Сценичният текст на спектакъла се случва в пресечката на режисьорската партитура, работата на сценографа, която е смислообразуваща –  Никола Тороманов, на композитора – Милен Кукошаров, на технически екип, който работи, и, естествено, в работата на актьорите. И това е светлина и надежда – възможността да се работи така екипно. 

Важно ли е да виждаме очите на актьорите в това представление?

- Душата им да видим, е по добре, но очите са наистина източник на душата. 

Достатъчно голяма ли е тази сцена за този текст?

- Смятам, че тази сцена ще изненада всички, защото придобива неочаквана мащабност – чрез различните средства, които екипът използва в създаването на спектакъла. 

Важно ли е да разбираме всичко, което се случва на сцената? Или по-важно е просто да усещаме думите на Емилиян Станев? 

- Моето лично мнение е, че да разбереш всичко, означава да се лишиш от магията на думите. Важното е да усетиш духа на времето, да почувстваш вълненията. Тези тесни пролуки, през които минава устремения към търсенето на Бога човек – да си заедно с него в разочарованията, в мъките, в болките, в паданията и полетите. Това е важното. Какво си разбрал, не е пътят към истинското съвременно изкуство.

Защо посегнахте към „Антихрист“?

- Защото това е една класическа творба, написана от писател с много силно чувство за автобиографизъм. Той това го споменава и в дневниците си. С много остро чувство за съвременност и, по някакъв начин – надежда в човека, защото все пак ми се иска да има и тази надежда... 

И накрая, разпад или сътворение – кое е по-силно като режисьорско внушение?

- Взаимосвързано е – тъмното и светлото. Всичко е в едно кълбо и всъщност в това кълбо ние се опитваме всеки зрител да може да изтегли нишката, която да проговори на самия него.