site.bta Езикът ни е подложен на силен натиск от външни модели, на които се подчинява прекалено безропотно, казва пред БТА доц. Дария Карапеткова

Езикът ни е подложен на силен натиск от външни модели, на които се подчинява прекалено безропотно за моя вкус. Думите на доц. Дария Карапеткова пред БТА са по повод днешния Европейски ден на езиците.

„Имам предвид не толкова нормалните ефекти от всяко междуезиково взаимодействие, колкото маниерното говорене по чужд образец с български думи. Това доброволно допускане на езиков колониализъм се усеща често в преводите, но и в говоренето на много публични личности. Да се страхуваме засега няма нужда, но е понякога тъжно и обидно“, смята ученият.

По думите й изучаването на чужди езици е първа решаваща стъпка в посока разбирането на другия. То е пътят към преодоляване на шовинизма, враждебността и агресията, които в повечето случаи са плод на неосъзнат невежествен страх, казва доц. Карапеткова.

Изкуственият интелект може да бъде полезен и в изучаването, и разбирането на чуждите езици. „Той ще изземе голяма част от поточната дейност по проверка на упражненията и хода на автоматизиране на базови езикови умения от страна на учещите“, обяснява доц. Карапеткова. Относно разбирането – ще улесни бързото ориентиране в общия смисъл на непознат текст, а и непрекъснато ще усъвършенства резултатите си в превода. „Аз обаче твърдя, че най-фините и дълбоки пластове на смисъл в един текст от среден и висок сегмент ще останат единствено по силите на човешкия мозък още дълго време“, казва още доц. Дария Карапеткова.

Доц. Дария Карапеткова пред БТА, в разговор с Даниел Димитров: Изкуственият интелект може ли да бъде полезен в изучаването и разбирането на чуждите езици? Застрашена ли е съдбата на малките езици? Трябва ли да се страхуваме за нашия роден български език? Вливането на езиците един в друг пагубно ли е за самите езици? Какъв е италианският „опит“?

Доц. Карапеткова, днешният 26 септември е провъзгласен за Европейски ден на езиците от Съвета на Европа. Целта на празника е да насърчи изучаването на чужди езици в Европа. Защо това е важно през погледа на един учен?

- Изучаването на чужди езици е първа решаваща стъпка в посока разбирането на другия. То е пътят към преодоляване на шовинизма, враждебността и агресията, които в повечето случаи са плод на неосъзнат невежествен страх. Той манипулира обществата и ги лишава от свобода. Докато владеенето на чужди езици ни прави по-малко чужди, а това е залегнало в сплотяващия принцип на европейските ценности.

Изкуственият интелект може ли да бъде полезен в изучаването и разбирането на чуждите езици?

- В изучаването – със сигурност. Той ще изземе голяма част от поточната дейност по проверка на упражненията и хода на автоматизиране на базови езикови умения от страна на учещите. В разбирането – също, доколкото ще улесни бързото ориентиране в общия смисъл на непознат текст, а и непрекъснато ще усъвършенства резултатите си в превода.

Аз обаче твърдя, че най-фините и дълбоки пластове на смисъл в един текст от среден и висок сегмент ще останат единствено по силите на човешкия мозък още дълго време.

Застрашена ли е съдбата на малките езици? Ако да, къде според Вас е спасението?

- Първо, трябва да уточним мерната единица за малко и голямо. Тогава става съвършено видимо, че всяка култура държи в ръцете си ключа към разрастването на собствения си мащаб. Става дума за политики. Те са в състояние лесно да преобърнат досадното клеймо „малък“. Необходимо е все пак и съдействието на самото общество.

Трябва ли да се страхуваме за нашия роден български език?

- Езикът ни е подложен на силен натиск от външни модели, на които се подчинява прекалено безропотно за моя вкус. Имам предвид, не толкова нормалните ефекти от всяко междуезиково взаимодействие, колкото маниерното говорене по чужд образец с български думи. Това доброволно допускане на езиков колониализъм се усеща често в преводите, но и в говоренето на много публични личности. Да се страхуваме засега няма нужда, но е понякога тъжно и обидно.

Бихте ли направили паралел между България и българския език, и Италия и италианския език, който преподавате в Софийския университет? 

- Един славянски и един романски език на пръв прочит не дават особено основание за паралели, но все пак говорим за два близки по темперамент народа с чести поводи за междукултурен диалог. И двата езика са обект на външно влияние, улеснено от процесите на глобализация. Можем обаче да вземем пример от начина, по който Италия популяризира своя език като част от общия тон на своето културно послание.

Като говорим за езици, и по-точно – за малките езици, кои са най-големите Ви тревоги като филолог и магистър по европейска интеграция?

- Повод за тревога имаше повече в предходните десетилетия, когато центробежните процеси на глобализация тласкаха в посока окрупняване. Струва ми се, че днес наблюдаваме завръщане на интереса към специфичното, бутиковото, и то включително в посока съхраняване и изучаване. Това гарантира някаква форма на вечен живот, надявам се, дори за езиците, които са обречени по антропологически или други причини.

Вие сте учен, който се занимава също с теорията и практиката на превода, смятате ли, че вливането на езиците един в друг е пагубно за самите езици?

- Както свободните общества не могат да останат изолирани и стерилни, така и езиците им няма да са такива. Никога не е било друго, а и не е необходимо да бъде. Езиците и обществата черпят жизненост от допира помежду си. Когато това се случва по интелигентен и толерантен начин, всички излизат обогатени.

Дария  Карапеткова е родена на 13 февруари 1978 г. в София. Тя е преводач от италиански език, литературен критик, доцент в катедра „Романистика“ към Факултета по класически и нови филологии (ФКНФ) на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ (СУ). Има две магистратури – по италианска филология към ФКНФ и по европейска интеграция към Философския факултет на СУ. Докторската ѝ дисертация, защитена през 2012 година, е на тема: „Преводът – езикови и културни трансформации. Италия – България: литературният дискурс от Освобождението до края на 80-те години на XX век“.

Постоянен сътрудник е на „Литературен вестник“, вестник „Култура“, списание „Езиков свят“ (Orbis Linguarum), списание „Литературата“.  Сред преведените от нея автори са Елена Феранте, Тициано Терцани, Бепе Севернини, Изабела Албрици, Джузепе Модрич. Автор е на литературоведски и интердисциплинарни изследвания. Член е на Съюза на преводачите в България и на експертния съвет към Националния център за книгата.