След като през август 2008 г. загуби кратка война с Русия, сега Грузия се превръща в косвена жертва на войната на Кремъл срещу Украйна. Това става на фона на отчетливо мнозинство грузинци и политическа опозиция, които постоянно дават израз на прозападните си стремежи, и правителство, което заявява, че иска да държи курс на присъединяване на малката държава към ЕС. На практика обаче, управляващата партия „Грузинска мечта“ държи повече на усещането за стабилност, възползвайки се от удобното си парламентарно мнозинство, обобщава ситуацията в. „Крисчън сайънс монитър“.
Докато огромният съсед на Грузия води война в съседна Украйна, Грузия се сблъсква с поляризация на обществото между тези, които нямат доверие на Москва, и онези, които искат да избегнат въвличане на страната в антикремълските действия на Запада, резюмира американската медия.
Опозицията от партия „Единно национално движение“ на излежаващия присъда бивш президент Михаил Саакашвили изтъква недоволството си от, според нея, приятелски настроеното към Русия правителство на „Грузинска мечта“, в условията на друг конфликт в непосредствена близост – този между Армения и Азербайджан.
Според Торнике Турманидзе – старши изследовател във фондация „Рондели“ в Тбилиси, грузинската общественост е категорично прозападно ориентирана, но като навсякъде другаде хората искат мир, а не война. Инвазията на Русия в Украйна катализира събития, казва Турманидзе. Преди войната правителството на „Грузинска мечта“ се опитваше да балансира между Русия и Запада, но това стана трудно след началото на военните действия. Те (правителството) започнаха да предупреждават, че Западът се опитва да въвлече Грузия във войната срещу Русия и да използват антизападна риторика, за да влияят върху обществените настроения.
С две думи казано, уточнява Турманидзе за „Крисчън сайънс монитър“, „Грузинска мечта“ иска да остане на власт завинаги. Като всяко правителство, което клони към авторитаризъм, то се опитва да се разправи с демократичните елементи в обществото.
Същевременно, продължава изследователят, управляващите кандидатстваха за статут на страна кандидатка за членство в ЕС и получиха списък със задачи, които Грузия се очаква да изпълни. Тези условия обаче не са изпълнени. В момента правителството се опитва да измами ЕС, коментира Турманидзе. Ако не получат статут на страна кандидатка, мисля, че просто ще продължат да вършат същото и вероятно да се приближават още повече към Русия, прогнозира през март Турманидзе.
Но в очакване през октомври Брюксел да направи оценка за напредъка на Тбилиси, страната е затънала в остра борба за власт. Президентката на Грузия Саломе Зурабишвили предприе обиколка на ключови европейски столици, за да лобира за еврочленството на страната. Но наруши конституцията, която изисква държавният глава, който е с главно с представителни функции, да е получил предварително разрешение от кабинета за каквато и да е външнополитическа дейност. Зурабишвили обаче е получила отказ на правителството за това и от началото на септември срещу нея е задействана процедура по импийчмънт.
Управляващите (които преди пет години издигнаха кандидатурата й за президент) сега я обвиняват, както се отбелязва в анализ на Радио „Свободна Европа“, че не лобира за кандидатурата на Тбилиси, а работи за себе си. Според председателя на „Грузинска мечта“ Иракли Кобахидзе държавният глава действа в синхрон с политическата опозиция, за да подлива вода на правителството. Те правят всичко възможно Грузия да не получи статут на страна кандидатка за ЕС, смята Кобахидзе, това е главната им цел. Ако обаче страната получи такъв статут, Саломе Зурабишвили ще даде всичко от себе си, за да си припише заслугите, обобщава партийният лидер.
Представители на „Грузинска мечта“ признават, че не разполагат с достатъчно гласове в парламента, за да свалят президента. Но демонстративното усилие в тази посока е красноречиво свидетелство за политическите маневри, които се засилват с приближаването на европейското решение.
Докато грузинците се чувстват окуражени от най-новите сигнали, че резултатът може да е положителен, вниманието в Тбилиси се насочва към това кой заслужава и кой – не, да се окичи с лаврите за потенциално знаковото решение, анализира Радио „Свободна Европа“.
Грузия подаде заявление за получаване на статут на страна кандидатка малко след началото на руската инвазия, заедно с Украйна и Молдова. През юни 2022 г. Киев и Кишинев получиха статут, а Тбилиси – „перспектива“ за такъв статут в бъдеще и списък с реформи, които трябва да извърши. Освен справяне с политическата поляризация, Европейката комисия препоръча на Грузия да се заеме със съдебната реформа, да засили борбата с корупцията и организираната престъпност и да извърши „деолигархизация“.
Според критиците на правителството обаче – и от средите на политическата опозиция, и от неправителствения сектор, правителството осъществява реформите незадоволително, а поредица от външнополитически ходове са поставили под въпрос непоколебимия преди време ангажимент към евроатлантическата ориентация. Опоненти на управляващите в Тбилиси изтъкват, че положително решение от страна на ЕС ще позволи на „Грузинска мечта“ да си припише заслугата, която не й се полага, и това може да даде тласък на партията преди парламентарните избори догодина.
Желанието на грузинската опозиция е Тбилиси да се придвижи по посока към перспективата за членство, но ЕС да формулира оценката си по начин, който да я оформи като жест на признание за волята на грузинците да станат част от Европа, а не като признание за нещо, свършено от правителството.
Както казва Кети Куцишвили – изпълнителен директор на фондация „Отворено общество“ в Грузия, „искаме от европейските институции да ни дадат статут, но да е пределно ясно, че статутът се дава на грузинския народ и грузинското общество, а не е заслуга на правителството“.
Зураб Чиаберашвили – секретар по международните отношения на най-голямата опозиционна сила – „Единно национално движение“, каза, че партията му ще започне кампания в Европа, за да издейства от Брюксел решение, което „да остави Грузия на пътя към членство в ЕС, но същевременно да позволи на грузинския народ да избере проевропейско правителство, базирано върху върховенството на закона“, съобщава Радио „Свободна Европа“РСЕ.
Въпреки че ЕС настоява страната да ограничи политическата поляризация, „Грузинска мечта“ вижда в това едно от най-полезните си политически оръжия, казва Вано Абрамишвили – анализатор и ръководител на Програма за мир на базираната в Тбилиси НПО „Кавказки дом“.Той смята, цитиран от Радио „Свободна Европа“, че предвид растящата й популярност, президентката Зурабишвили може да създаде собствена политическа партия и да се превърне в заплаха за управляващите, затова те искат да я унищожат.
Визитата на Жозеп Борел в Тбилиси на 7 и 8 септември е ясен знак, че ЕС прави опити и направо се хваща за сламка по въпроса с Грузия, стремейки се да използва всяка възможност, така че да може да даде на Тбилиси статут, посочва политическата анализаторка Хатуна Лагазидзе. В Тбилиси ръководителят на европейската дипломация Борел каза, че евентуален провал на присъединяването на Грузия към ЕС „ще зарадва Русия“. Борел увери, цитиран от Франс прес, че „Грузия несъмнено принадлежи към европейското семейство“, но същевременно подчерта, че кавказката република досега е изпълнила само 3 от общо 12 критерия, предложени от ЕС като предпоставка за предоставяне на статут на кандидатка.
На съвместната си пресконференция с премиера Иракли Гарибашвили Борел се зарече, че „ЕС няма да изостави Грузия“.
Българска парламентарна делегация, водена от председателя на Народното събрание Росен Желязков, също посети Тбилиси в края на седмицата. След среща с председателя на грузинския законодателен орган Шалва Папуашвили Желязков написа в почетната книга на грузинския парламент: "Да имаш добри съседи е късмет, да имаш добри партньори е старание, да имаш добри приятели е късметът, към който се стараем. Ние сме до Грузия по нейния път към европейските ценности и пълноправно членство! За благото на нашите народи!".
На съвместен брифинг с Папуашвили Желязков каза, че по време на срещата са отбелязали със задоволство, че има отлични двустранни отношения. Заявихме нашата подкрепа за пълноправното членство на Грузия и сме уверени, че пътят, по който върви грузинското общество, представлявано от своите избраници, ще доведе по време на мониторинга още тази година до оценяване на напредъка по препоръките, които са направени, и Грузия да получи заслужено статута на страна кандидатка за членство и да бъде заедно с останалите кандидат членки, каза още Желязков, цитиран от специален пратеник на БТА.
Соня Шиферс от офиса в Тбилиси на германската фондация „Хайнрих Бьол“ коментира, че, обявявайки решението си, ЕС би могъл да каже, че „придвижва напред кандидатурата на Грузия, макар че реформите не са изпълнени“.
Освен всичко това обаче, грузинското общество още не е забравило руско-грузинския въоръжен конфликт през 2008 г. За Грузия Русия е „агресор“ и „окупатор“, който й отне Абхазия и Южна Осетия след тази петдневна война, наречена от Кремъл „операция по принуждаване към мир“, припомня „Дойче веле“.
Още през 2022 г. известният грузински журналист Звиад Коридзе определи поведението на „Грузинска мечта“ не като предпазливост и отговорност пред народа, а точно обратното – като безотговорност и страх. „Но правителството не трябва да се страхува, каза преди година Коридзе, „То трябва да оцени рисковете и да разработи конкретни превантивни механизми“.
ДВ изтъква, че част от грузинското общество още от самото начало на инвазията се опасява, че Русия отново може да нападне Грузия. Анализатори са на мнение, че петдневната война през 2008 г., откъснала Абхазия и Южна Осетия, е била генерална репетиция за войната срещу Украйна, пише в. „Гардиън“. Изданието посочва също, че грузинците се страхуват, че ако Русия надделее в Украйна, силите на Путин ще се върнат, за да отхапят още едно парче от Грузия, най-вероятно с намерение да погълнат цялата страна. „Гардиън“ отбелязва, че според много грузинци Москва вече измъква суверенитета и демокрацията под носовете им, въпреки че 80% от населението е прозападно настроено. Като инструмент за това се използва управляващата партия, която само привидно се стреми към членство в ЕС, а на практика се обръща все повече към Кремъл, посочва Джулиан Боргър в анализа си в „Гардиън“.
Open Caucasus Media – независим сайт, който следи събитията в Южен и Северен Кавказ, е анализирал изказванията на председателя на „Грузинска мечта“ Кобахидзе през първите 5 месеца на инвазията. Установени са 57 негативни коментари за Запада, 26 за Украйна и само 9 – критични към Русия.
„Гардиън“ припомня, че през май т.г. премиерът Гарибашвили е стъписал конференцията по сигурността в Братислава с изказването си, че руската инвазия е била предизвикана от стремежа на Киев към членство в НАТО. Успоредно с това министърът на отбраната Джуаншер Бурчуладзе нарече либерализма заплаха за грузинската сигурност и суверенитет.
Освен това се смята, че висшият ешелон на съдебната власт, известен в Грузия като „Клана“, пише „Гардиън“, е „в джоба“ на управляващата партия, а през май четирима настоящи и бивши съдии бяха санкционирани от САЩ за корупция. Свободата на медиите продължава да ерозира в Грузия, отбелязва авторът на „Гардиън“. Управляващата партия отказва да говори с критични медии. Парламентарни правила позволяват отнемане на акредитация, ако журналист отново зададе въпрос, на който депутат вече веднъж е отказал да му отговори. Заведени са и „дела-шамари“ срещу собственици на медии и телевизионни журналисти, свидетелства „Гардиън“.
През 2022 г. Ника Гварамия – директор и водещ на предаване в критична телевизия, е осъден на 3,5 години затвор за злоупотреба със служебно положение, главно защото използвал служебна кола за лични нужди на предишната си месторабота. „Прозрачност без граници“ обяви присъдата за политически мотивирана, целяща да накаже Гварамия.
В Тбилиси на площад “Свобода“ все още има управляван от правителството Информационен център за ЕС и НАТО, свидетелства „Гардиън“, но допълва, че този център вече не организира събития и дейността му се свежда до технически функции. Входната му врата е постоянно затворена, а пред нея се е настанил продавач на цветя, пише британското издание.
Според критици на управляващите в Тбилиси тази сграда е подходяща метафора за политиката на правителството: поддържане на прозападна фасада и изпразване на вътрешността от съдържание. Иракли Порчхидзе – съосновател и зам.-председател на Грузинския институт за стратегически изследвания, обобщава, че на върха на политическата пирамида в Тбилиси има само един човек – милиардерът основател на „Грузинска мечта“ Бидзина Иванишвили, пред когото управляващите се отчитат.
Богатството на Иванишвили се оценява на 5 милиарда долара (над една четвърт от БВП на Грузия). То е натрупано в отрасъла с метали и банковото дело в Русия. След като беше начело на движението, свалило Саакашвили през 2012 г., през 2013 г. той се оттегли като премиер, но продължава да има осезаемо влияние. Премиерът Гарибашвили е бил негов дългогодишен служител, вътрешният министър Вахтанг Гомелаури е бил шеф на охраната на олигарха, а началникът на службите за сигурност Григол Лилуашвили е бил на високи длъжности във фирми на Иванишвили.
Николоз Самхаридзе – висш представител на „Грузинска мечта“ и председател на парламентарната комисия по външни работи, отрича твърденията, че партията е просто личен проект на Иванишвили. „Аз не познавам лично Иванишвили“, казва Самхаридзе , цитиран от „Гардиън“, и допълва, че няма доказателства за връзки на Иванишвили с Русия, за негови срещи с руски политици или за негов бизнес там.
Предвид всичко това, пише „Гардиън“, европейските дипломати в Тбилиси си дават сметка, че са изправени пред дилема: Предоставянето на статут на страна кандидатка през декември ще бъде награда за управляващата партия за отстъплението й от демокрацията и за затягането на хватката върху властта. Отказът пък би лишил обикновените грузинци от надежда и би превърнал прегръдката на „Грузинска мечта“ с Москва от колеблива в ентусиазирана, предизвиквайки нови улични протести и, по думите на западен дипломат, би отприщил спирала от събития, които може да излязат от контрол.
/ГГ/
news.modal.text
