site.btaМного хора са протестирали срещу ограниченията и са помогнали на българските евреи в Шумен, каза Нико Майеров

Много хора са протестирали срещу ограниченията в Закона за защита на нацията и са помогнали на българските евреи в Шумен. Това каза в интервю за БТА Нико Майеров по повод отбелязването на 80-годишнината от спасяването на българските евреи. 93-годишният Майеров е бил пряк свидетел на събитията от 1941 до 1944 г. в Шумен, когато по силата на Закона за защита на нацията са били ограничени правата на българските евреи. 

„В първите месеци, не се чувстваха някакви сериозни ограничения. След есента на 1941 г. обаче бяха въведени за евреите значките, ограниченията за придвижване, за работа, за учение“, разказа Майеров. „Имаше по-големи ученици, които се опитваха да ни обиждат. Изтърпявахме ги, нямаше как, но съм много благодарен на моя учител и класен ръководител Васил Острев“, продължава той и допълва: „Той беше много благ човек. Сякаш казваше - деца, не бойте се, аз съм с вас“. 

На 10 март 1943 г. в Шумен са задържани 52-ма души, които е трябвало да бъдат качени на влак и откарани, спомня си Майеров. „Сред тях бе и моят вуйчо, известен моден шивач. Разбрахме, че са арестували и трите дъщери на един файтонджия, които бяха участнички в левичарското движение. Не знаехме каква ще им е съдбата, никой нищо не казваше. Късно вечерта арестуваните започнаха да се връщат“, разказва той. След 9 септември 1944 г. разбират кои са разпоредили задържането и кои са оказали съпротива срещу депортирането. 

„Открихме тази година почетен знак за благодарност към шуменци за спасението на евреите през Втората световна. Аз познавам едни от тях - Стилиян Чилингиров, но трябва да споменем и няколко шуменски народни представители като Марин Тютюнджиев, Любен Дюкмеджиев, Николай Николаев, които възразяваха срещу този закон, не само при приемането му, но действаха за ограничаване на заложеното в него“, отбеляза Майеров.

Следва пълният текст на интервюто: 

Какво си спомняте за въведените ограничения на българските евреи, съгласно Законът за защита на нацията?

- Законът за защита на нацията беше приет окончателно в началото на 1941 г. Първоначално, първите месеци, не се чувстваха някакви сериозни ограничения. След есента на 1941 г. обаче бяха въведени за евреите значките, ограниченията за придвижване, за работа, за учение. Учихме във Втора прогимназия три или четири еврейчета. Имаше по-големи ученици от нас, които се опитваха да ни обиждат. Изтърпявахме ги, нямаше как, но съм много благодарен на моя учител и класен ръководител Васил Острев. През 1943 г. се записах във Втора гимназия. Тогава заради войната учихме само един срок. Жълтите значки ги носихме. На жилището ни имаше табелка „еврейско жилище“. Не веднъж хулиганстващи удряха по вратите, чупиха прозорците на къщата ни. В клас не се чувстваше такова разграничение или отделяне, особено в прогимназията. В гимназията, докато се опознаем, срокът свърши и ни разпуснаха, заради войната. Не искаха обаче да ме запишат в следващия клас, защото определен процент от общия брой на учениците можеха да бъдат евреи. Добре, че дойде 9 септември 1944 г. след което отидох, записах се и продължих да уча в гимназията.

Споменахте името на вашия учител Васил Острев. За какво сте му благодарен?

- Той беше много благ човек, много културен, добър педагог. На нас ни преподаваше по български език, водеше часове и по френски език. Опитваше се иносказателно да ограничава някои младежки браннически изхвърляния. („Бранник“ е профашистка младежка организация в България в периода 1940 – 1944 година – б.а.) Сякаш казваше - деца, не бойте се, аз съм с вас. Поне аз така съм го чувствал. 

Какво си спомняте за случилото се на 10 март 1943 г. в Шумен?

- Спомням си много добре 10 март 1943 г. Тогава бях юноша на 14 г. Баща ми беше много религиозен и всеки ден отиваше до Синагогата в Шумен. Приготви се и в този ден да отиде до там за сутрешната молитва, но се върна разтревожен, понеже имало блокада. Не знаехме защо и с каква цел е блокадата. Видяхме, че по улицата минават полицаи. Аз тръгнах за училище, обаче полицаят ме върна. Бяхме свити от стеснение, от страх, защото не знаехме какво става, какво търсят. Следобед блокадата я вдигнаха. Тогава разбрахме, че са арестували незнайно колко души. По-късно научихме, че са задържани 52-ма души от Шумен. Сред тях бе и моят вуйчо, известен моден шивач. Разбрахме, че са арестували и трите дъщери на един файтонджия, които бяха участнички в левичарското движение. Не знаехме каква ще им е съдбата, никой нищо не казваше. Късно вечерта започнаха да се връщат арестуваните. След 9 септември 1944 г. разбрахме кой е разпоредил блокадата, кой е определил бройката 50 души, а те задържаха 52-ма. Имало е разпределение по вагони, от Шумен – един вагон за 50 човека. За изселването е била създадена цялостна организация. Тези от Южна България са придвижени до Северна България. Подготовката за осъществяването на екзекуцията на евреите, от началото малко, постепенно и останалите, е била в ход. След 9 септември 1944 г. разбрахме и кои са оказали съпротивата. 

Кои са оказали съпротивата? 

- Тогава изникна името на Димитър Пешев. Стана ясно, че писатели като Стилиян Чилингиров, Елин Пелин, Людмил Стоянов и други, Съюзът на адвокатите, са протестирали срещу тези ограничения и изселвания. Ние не знаехме отначало, но по-късно разбрахме и за позицията на Светия синод, на голямата част от владиците. Спасението ни се дължи благодарение на настояването на митрополитите, на Димитър Пешев и неговите колеги, няколко народни представители, които са поставили ултиматум на министъра на вътрешните работи и на министър-председателя и те просто са били принудени да отменят изселването. Наистина сериозен натиск е бил оказан. Запазени са десетки документи, които са отишли във вътрешното министерство, в комисарството по еврейските въпроси – протести, петиции, искания, протоколите от срещите на царя (Борис Трети – б.а.) с владиците. 

Колко е било еврейското население в Шумен по това време и сега?

- Доколкото знам в Шумен е имало около 500 – 550 евреи. През май - юни 1943 г. от София дойдоха 2000 евреи. Болшинството от тях си заминаха след 9 септември 1944 г. и в началото на 1945 г. От тях останаха може би 15-20 семейства, защото къщите им в София съвсем били разграбени. 

Сега еврейската общност в Шумен наброява около 20 души. На няколко тура, почти всички други евреи, заминаха и за Израел, от декември 1948 г. до същия месец на 1949 г. Имаше и някои други които заминаха в началото на 50-те години.

Къде и при какви условия са живели изселените в Шумен евреи?

- Софийските евреи бяха разселени из цяла България. Тези, които бяха изселени в Шумен (1943 г. – б.а.), са живели на рогозки, в освободена сграда на общежитие в града, при ужасни условия. Като ги настанили им казали, че трябва да са само в сградата, най-много да отидат до външната тоалетна. Вече вторият, третият ден им разрешили да ходят в околността, а след две седмици - да търсят работа. Чак през септември – октомври им разрешили да се настанят на друго място.

Какво бихте споделили, в заключение, от дистанцията на времето, по отношение на Закона за защита на нацията, действащ в България и отбелязването на 80-годишнината от спасяването на българските евреи? 

- Виждам, за съжаление, едно ново възбуждане на антисемитизма, едно ново възраждане, дали ще го наречем на фашистките идеи или подобни, но неща, които са свързани с омразата. Да подчертаваш различието между хората, да се стремиш да ограничаваш другите, да изтъкваш себе си, това са неща, които не са за днешното време.

Има и много хора, които са протестирали срещу ограниченията, заложени в закона и помогнали на българските евреи. Открихме тази година почетен знак за благодарност към шуменци за спасението на евреите през Втората световна. Аз познавам едни от тях - Стилиян Чилингиров, но трябва да споменем и няколко шуменски народни представители като Марин Тютюнджиев, Любен Дюкмеджиев, Николай Николаев, които възразяваха срещу този закон, не само при приемането му, но действаха за ограничаване на заложеното в него. Може би трябва да прибавим и името на родения в Шумен академик Методий Попов, който е бил малтретиран заради своите разбирания срещу расовата теория на нацистка Германия.

Биографична справка

Нико Майеров е роден на 4 ноември 1929 г. в Шумен. Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Философия”. Прави проучвания по проблеми на семейното възпитание. Работил е в системата на Отечествения фронт като инструктор и като кореспондент на вестник „Отечествен фронт”, организационен работник в КТА „Мадара” и в ОК на БКП – Шумен. Женен с три дъщери. Активен читалищен деец. В продължение на 25 години е член на настоятелството и зам.-председател на читалище „Добри Войников”. Дарител. В края на 60-те години става член на възстановения през 1958 г. Киноклуб в Шумен. В продължение на повече от 20 години е и негов председател. Член на Управителния съвет на Федерацията на алтернативното кино в България. Краевед. Има редица проучвания по историята на Шумен. Автор на книгата „Еврейската махала в Шумен в моите спомени“, В. Търново 2019 г. През 2008 г. Община Шумен го удостоява със званието „Носител на златна значка на град Шумен.” През 2019 г. става почетен гражданин на Шумен. 

Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.