В Кремиковци е възникнала една забележителна екосистема, благодарение на това, че повече няма хора, които да експлоатират рудника. И това, което би могло да се направи – което винаги трябва да се прави в тези случаи – е просто да се остави без повече човешка намеса. Всъщност, това би било най-смисленото нещо на този етап. Това казва пред БТА архитект Слава Савова, автор на проекта „Руда“, посветен на добивните индустрии и екосистемата в региона на Кремиковци.
„Руда“ представя серия от микроистории и се фокусира върху незабележимия процес на непланирана рекултивация, върху естествено покачващите се подпочвени води, както и върху растителните видове и животинските обитатели, които намират убежище върху терасираните стени на изкопа.
„Струва ми се, че дори сме позакъснели да изследваме и да проучваме тези процеси, свързани с индустриализацията на България, която се случва изключително бързо в следвоенните години. Сега е много подходящ моментът да се обърнем назад, да видим точно какво се е случило, как се случва, да го поставим в политическия контекст и оттук нататък да започнем да чертаем нови политики на база на по-разумни стратегии, свързани с опазването на околната среда“, коментира арх. Савова.
Слава Савова пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за бъдещето на Кремиковци и нейна визия, за съмишлениците и бъдещето на проекта.
Този проект бие камбаната за тревога или има и още нещо, друго?
- Със сигурност, не бие само камбаната за тревога. По-скоро разглеждам процеси, които някак си са под радара ни. Това е моят фокус на непланираната рекултивация на рудника в Кремиковци и неговото възможно бъдеще. И, също така, се опитвам да направя един обзор на миналите събития – на развитието на рудника, да поставя под въпрос някои наративи, свързани с прогреса, и да проследя всъщност как в момента природата се регенерира там.
Какво според Вас трябва Да се случи там?
- Това, което се е случило, и което е изключително, е, че всъщност съвсем спонтанно е възникнала една забележителна екосистема, благодарение на това, че повече няма хора, които да експлоатират рудника... И това, което би могло да се направи – което винаги трябва да се прави в тези случаи – е просто да се остави без повече човешка намеса. Всъщност, това би било най-смисленото нещо на този етап.
Вашият проект е серия от много микро истории. Какви бяха тези истории?...
- Всичко това продължава като проект за мен. Всъщност, аз се срещах с възрастни жители на квартал Кремиковци, които разказаха своите спомени от мястото. Това ми помогна в изготвянето на проекта в момента. По-нататък ще има и втора видеоинсталация, в която ще бъдат сложени текстовете, които съм подготвила след разговорите с хората.
Завършила сте архитектура, но откъде все пак дойде интересът към темата?
- Това е интерес към добивните индустрии, който имам от няколко години и също така с моята професионална насока към хуманитарните науки, свързани с околната среда. И струва ми се, че дори сме позакъснели да изследваме и да проучваме тези процеси, свързани с индустриализацията на България, която се случва изключително бързо в следвоенните години.
Сега е много подходящ моментът да се обърнем назад, да видим точно какво се е случило, как се случва, да го поставим в политическия контекст и оттук нататък да започнем да чертаем нови политики на база на по-разумни стратегии, свързани с опазването на околната среда.
Намирате ли съмишленици?
- Със сигурност, да. Аз мисля, че има много хора, които са ангажирани с тези каузи, които, разбира се, се занимават и професионално. Те са еколози, посветени на опазването на околната среда с възобновяеми енергийни ресурси, такава е и моята антроположка перспектива. Но аз смятам, че и хуманитарните науки също трябва да се обърнат към тези процеси, свързани с рекултивация, с индустриалното минало и прочие.
Какво е бъдещето на проекта „Руда“?
- Оттук нататък бих искала да подготвя текстове, тоест, да направя по-достъпно, до по-широк кръг, тъй като тази едноименната изложба „Руда“ бе достъпна само за десет дни. Искам, по-скоро, историята на рудника и неочакваното развитие на тази рана да бъде достъпно до повече читатели. Имам предвид публикации, най-вече, в онлайн издания.
Надявам се, че ще имам възможност да развия проекта и като изложба. Всъщност, имах предложения и читалището в Кремиковци да покаже изложбата и да направим прожекция на филм, който подготвям. Така че тепърва ще има възможност да го показвам...
- - -
Слава Савова е изследовател в областта на медицинската антропология и архитект. От 2020 г. проучва мрежата от оздравителни инфраструктури и обществени бани, изградени край минерални извори в България – от Османския период до днес.
От 2022 г. разширява проучването си в рамките на международния проект „Европейският Левиатан: наследството на следвоенната медицина и общото благо“. В рамките на докторантурата си към проекта разглежда следвоенните балнеосанаториуми като пресечна точка между трудовите, здравните и икономическите политики на страната, и експлоатацията на природни ресурси.
Бакалавър е по архитектура от Glasgow School of Art, Mackintosh School of Architecture (2012) и магистър от теоретичния факултет в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (2008). Между 2013 и 2018 г. стажува и работи в архитектурни офиси в Берлин, Ню Йорк, Ротердам и Хонг Конг. През 2020 г., заедно с арх. Мая Шопова, участва в отворената покана за концепция за северното и източно крило на Централна минерална баня в София. Проектът им се класира на първо място.
През 2021 г. Слава Савова започва проучване върху развитието на добивните индустрии в България, a през февруари т.г. публикува първа статия от това проучване, фокусираща се върху екологичната история на Девненската низина.
/ХТ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
