Има все по-голям интерес на българите към класическия индийски танц, все повече хора искат да разберат традицията и същността му като духовна практика, а не само развлекателната част, коментира за БТА танцьорката Катя Тошева, която има и школа за индийски танци.
При нея идват все повече желаещи не просто да се раздвижат физически, но и с разбирането, че тези танци са своеобразна духовна практика.
Тя е сред участниците в Дните на индийската култура, които ще продължат до 24 август. На 19 август изпълненията на индийски танцьорки могат да се гледат в Борисовата градина в София. В рамките на Дните на индийската култура класическите индийски танци се представят и в още четири града - Велико Търново, Варна, Бургас, Пловдив.
Организатори са Индийският съвет за културни връзки (Indian Council for Cultural Relations), посолството на Индия у нас, Индологическа фондация „Изток-Запад“, асоциация „Индия“, със съдействието на общинските ръководства в градовете домакини.
Класическите индийски танци – послания към боговете
Йорданка Боянова, председател на Индологическа фондация „Изток-Запад“, коментира за БТА, че има свидетелства, че класическите индийски танци са били храмови и са много древни. Те са предимно с митологични сюжети и са посветени на божествата. В средновековието традиционните храмови индийски танци са се смесили с фолклорни и дворцови стилове, обясни Боянова. След установяване на независимостта на Индия, класическите танци продължават да се изпълняват в храмове и на свети места. Едновременно с това, се превръщат в чисто духовно-естетическо сценично изкуство, представяно в Индия и по цял свят.
Спектакълът днес в Борисовата градина ще започне с „катхак“, в изпълнение на примата на този стил Лина Малакар Видж и нейната група. Основна част от представлението в София е концептуалната творба на Лина Малакар Видж, наречена „Бийдж“ („Семе“), в която трансформациите на душата са представени фигуративно като семе, преминаващо през различни форми и прераждания. „Дали семето е едно начало или то е безкрайно? Дали то е същността на Висшето познание или е зрънцето, което съществува във всяка частица на вселената?“ – това са част от въпросите, които се опитва да разгадае създателката на танцовото произведение. На сцената ще могат да се видят и изпълнения на „одиси“, представени от известната танцьорка Шармила Мукерджи.
Мукерджи е и един от учителите на Катя Тошева, която допълни любопитни подробности за „одиси“. Стилът произхожда от щата Ориса в Източна Индия. Първоначално е бил танцуван само от жени, наричани „махари“, което означава „велика жена“. Те са изпълнявали танците за възхвала на боговете. По време на колонизацията обаче тези класически танци са забранени, смятало се е за неприемливо жените да ги танцуват и по това време семействата не са позволявали на дъщерите си да ги изпълняват.
Тогава мъже съхранили традицията, като се преобличали като жени и танцували този стил.
Класическите индийски танци са се зародили в храмовете, разказват истории за богове и са един вид общуване с боговете, коментира Катя Тошева. В текстовете постепенно се включват и различни епоси, като „Рамаяна“ и „Махабхарата“.
Има различни стилове в различните райони на Индия, но общото е, че се отправя послание към боговете, обобщи тя.
В Индия има традиция, като имаш нужда от нещо, да отправяш молитва към съответното божество. Ако имаш изпит, който предстои, ще отдадеш почит на Сарасвати – богиня на познанието, мъдростта и изкуствата, ако искаш да намериш подходящ съпруг, ще отдадеш почит на Парвати, съпругата на Шива. Когато започваш ново начинание, ще отдадеш почит на Ганеша, бога със слонска глава, който премахва всички препятствия по пътя, разказа Катя Тошева.
Тя обясни, че в индуизма има три основни божества – Шива, Вишну и Брахма. Брахма е създателят, Вишну е този, който, когато човечеството е изправено пред някакво предизвикателство, се появява в различна форма и помага за справянето с трудностите. Шива е този, който разрушава, но разрушава само това, което е нездраво, което трябва да бъде премахнато, за да има възможност да покълне нещо ново и красиво. Тримата са в абсолютен синхрон и работят за съхраняване на баланса във вселената. Всеки от тях има своята съпруга. Сарасвати е съпруга на Брахма, Лакшми - на Вишну, а Парвати - на Шива.
Тошева разказа, че едно от изпълненията, включени в концертите в страната, се нарича „мокша“ - освобождение от самсара, цикъла на прераждане. Танцьорът предава символично тялото и духа си на боговете и се моли за това освобождение, което се постига с духовна практика, с добри дела, с трупане на добра карма.
Друго изпълнение е посветено на Сарасвати.
Сюжетите на танците се развиват във времето и пресъздават послания и за това как е правилно да се живее, какво не бива да се прави. В съвремието има артисти, които имат креативни творби, коментира танцьорката.
Танцьорите са и актьори
В класическите индийски танци танцьорите всъщност са и актьори, те разказват история чрез жестове, изражения на лицето, позиции на тялото, като всеки жест означава нещо - както поотделно, така и в комбинация с друг, обясни Катя Тошева.
В танца има два аспекта – единият е стъпките и движения, които следват ритъма, а другият е театралният - когато актьорът пресъздава някаква история. Тогава голямо значение има изражението на лицето и играта с очи, разказа тя.
Впечатли ме, че тези танци са като магия, извисяват ме в други нива на съзнанието, това е нещо като медитация, описа първите си преживявания като танцьор Катя Тошева.
За мен, лично, първоначално предизвикателството беше позициите, да науча стъпките, да бъда достатъчно гъвкава, за да ги изпълня, но основното предизвикателство дойде тогава, когато започнах да изучавам как да пресъздам емоциите, разказа тя. За да пресъздаде страх, радост или отвращение, е започнала да наблюдава себе си и как реагира тялото ѝ при определена емоция. Търсейки как да изобразя емоциите по възможно най-достоверен начин, всъщност разбрах много неща за самата себе си и се научих да контролирам собствените си емоции. Тези танци са както път към себе си, така и път към всичко, начин да разбереш вселената, казва танцьорката.
Боливуд стилът и класическите индийски танци
Катя Тошева е била пет пъти в Индия, където е изучавала различни стилове при различни учители. Уточнява, че класическите индийски танци и боливуд стилът са съвсем различни. Боливуд танците включват различни стилове музика, включително съвременни, като хип-хоп. Те са много популярни, основно покрай филмите и сериалите, и създават впечатление, че индийските танци основно са развлечение. Класическите танци обаче, които са храмови, носят съвсем различно усещане и в никакъв случай не са за развлечение, а са духовна практика, като йога, коментира Катя Тошева. Самата музика е построена така, че танцьорът, имайки звънчета на краката си, следва ритъма и го развива. Той трябва да мисли не само за последователността на движенията, а да пресъздаде посланието, така че то да стигне до публиката, публиката да усети общуването с божественото.
Сцената се освещава преди танца
Древен трактат, наречен „Натяшастра“ е основен „учебник“ за класическите индийски танци. В него са описани както жанровете и музиката, но и как актьорът танцьор да предаде настроението и посланието така, че да може публиката да го почувства, разказа Катя Тошева. Има девет основни настроения, които се пресъздават в танца, но има и нюанси, и изпълнителите работят по изграждането на чувството. Ако се говори за страх, той може да бъде показан както чрез това, че ти си уплашен от нещо, така и чрез интерпретацията ти да си този, който плаши. Ако е любовно чувство например, се показва цялото развитие на чувството - от радостта от първата среща и до момента, в който се превръща в любов. Описани са цветовете, как трябва да е построена сцената, има ред, който се следва - на кое божество първо се отдава почит.
Преди всяко такова изпълнение, особено ако е в храм, всичко е освещавано.
И днес, когато сме на сцената, макар да не сме в храма, тя пак е свещено пространство, което трябва да бъде осветено предварително, за да се случи тази връзка между нас и божественото, каза танцьорката.
