site.btaНеобходимостта от нови регулации в медиите обсъдиха експерти

BOBSTH 18:53:00 15-10-2013
NZ1852BO.016
БТА - медийна среща - регулации

Необходимостта от нови
регулации в медиите
обсъдиха експерти


Пловдив, 15 октомври /Десимира Миткова, БТА/
Необходимостта от нови регулации в медиите обсъдиха експерти в
дискусия в рамките на Деветата световна среща на българските
медии, организирана от БТА.
Депутатът и член на парламентарната комисия по културата и
медиите Мартин Захариев посочи, че в настоящия си вид
българското законодателство не третира съдържанието в Интернет -
сайтовете, социалните мрежи, блоговете, като медии.
Основна цел на промените, за които бихме говорили днес, е да се
съгласува единна политика на регулация и саморегулация на
медиите чрез нова законодателна база, която ние всички бихме
искали да се изразява в нов закон за медийните услуги и
изравняване на стандартите на регулиране в обществения и
търговския сектор, каза Захариев.
Той открои редица важни въпроси в медийния сектор, които не
търпят отлагане - плурализъм и разнообразие на програмното
съдържание, незаконната медийна концентрация, прозрачността на
собствеността, регулирането на аудиовизуалните услуги в цифрова
среда и други.
Експертът постави и въпросът за реформа в БНТ и БНР. Според
него си заслужава една от ключовите теми на подобен дебат за
новите регламенти да стъпи на тази тема. Целта на реформите в
БНТ и БНР би била икономии в бюджета им, оптимизиране на екипите
им, повишаване на ефективността им, осъвременяване на техния
мениджмънт. Захариев смята, че финансирането на двете медии по
смесен модел - обществени средства, реклама и спонсори, е вреден
за тях.
Според него не бива да се бърза с темата за обединението на
двете медии. Напълно реалистично на този етап било БНТ да открие
нови канали - спортен, парламентарен и HD.
Според Захариев обаче изцяло нов медиен закон към момента "не
може да се случи", защото по думите му няма нужната обществена
подкрепа.
Председателят на СЕМ Георги Лозанов изрази убеденост за нуждата
от нов, на съвсем друг принцип, базиран закон за медиите или
медийните услуги. Той обвърза спадането на показателя за свобода
на словото в България с опитите да бъде подценявана регулацията
на медиите. Лозанов даде пример, като сравни обществените
медии, които са най-регулирани, с т. нар. жълта преса, при която
свободата се мисли като печалба.
"Ако се променя законът, искам да е така, че СЕМ да получи
повече инструменти да защитава медиите, включително от тях
самите, от собствениците им, от диктата на капиталите", каза
Георги Лозанов и описа такава ситуация с противоречието -
"ограничението е част от свободата".
Иво Атанасов, член на СЕМ, също коментира, че изричането на
думата "регулация" веднага буди впечатление за посягане на
свободата на словото, което е погрешно.
Журналистът и юрист Кирил Вълчев предложи модел, в който няма
никакъв медиен закон в България - СЕМ да бъде закрит, Законът за
радиото и телевизията премахнат, и да се пристъпи към
разпръсната регулация чрез другите закони.
Деветата световна среща на българските медии се осъществява с
подкрепата на "ЧЕЗ България", "Петрол", ARPharM, "БГФармА",
"Средногорие Мед Индустриален Клъстер", "Мтел", КЦМ.

/НЗ/