site.btaДа хванеш сом в река Дунав е истинско предизвикателство и голям майсторлък, разказва рибар

BOBSTH 06:45:01 19-10-2013
AM1707BO.002 06:45
Видин - риболов - любопитно

Да хванеш сом в река Дунав
е истинско предизвикателство
и голям майсторлък, разказва рибар


Видин, 19 октомври /Ирена Данаилова, БТА/
Видинското село Връв се е сгушило на най-високото
място на брега на река Дунав, в най-западната част на картата на
България, както казват местните. Селото е известно със своята
древна история, с римската крепост Дортикум, с трудолюбивите си
хора, с интересните и богати къщи от 30-те години на миналия
век. Хората се гордеят и с това, че имат няколко министри в
различните правителства на България, имат и депутати. Най се
гордеят обаче със своите майстори рибари на сом и бели риби в
Дунав, някога и на дунавски моруни.
"Да ловиш риба е майсторлък. Да я ловиш в язовир и
река също. Но да хванеш сом в река Дунав е истинско
предизвикателство и голям майсторлък", разказва Захари Маринов.
Зари, или както всички го наричат "професорът", е човек, познат
на рибарите не само в България, но и в съседните Сърбия и
Румъния. Защото в последните 30 години е направил хиляди дървени
приспособления за ловене на сом - кльонкове, граничещи с
произведение на дърворезбарското изкуство. Допълва, че първите
кльонкове по нашите земи са на повече от 300 години и в няколко
музея има запазени образци.
Майсторът-рибар обяснява, че при ловенето на сома
след удар с дървото по водната повърхност, водата произвежда
звук, който дразни сома и той излиза на повърхността.
"Професорът" не крие занаята си, който е усъвършенствал в
дългите години работа над дървото, машината, длетата.
Обяснява, че за направата на приспособлението
първо се избира подходящ вид дърво. "Много е важен видът на
дървото, защото от разположението на жилите зависи кльонкът да
не се чупи, има значение и за издаването на звука. Дървото
трябва да има еластичност и да не се счупи. Затова и най-често
използвам череши, орех, акация, бряст, явор, дрян", пояснява
Зари.
Споделя, че най-често използва дърво от чемшир,
дрян - защото направеният от тях кльонк не потъва, дори и да го
изпуснеш във водата. Кльонкът за риболов в река Дунав трябва да
издава по-басов звук, защото дълбочината е по-малка, за разлика
от язовирите, където сомът се крие на по-голяма дълбочина и
там звукът трябва да е по-остър, уточнява рибарят. Казва, че
този който лови риба в Дунав трябва да има лека ръка, за да
държи като перце дървеното приспособление, което се използва за
улов само на сом и то в целия свят.
Занаят се учи, но и се краде, разказва още Зари.
Смята, че дарбата да работиш с дърво, му е дадена от Господ,
затова и всичко му се получава. Категоричен е, че инструментът е
продължение на човешката ръка. Нищо друго. Намира, че с
годините е стигнал съвършенството в занаята. Категорично
отрича ловенето на сом с различни техники, като например да се
оглежда дъното със сонари.
Рибарят казва, че за него най-вкусния дунавски
сом е с тегло между 3 и 5 килограма и е истински деликатес.
Допълва, че риболовът на сом в река Дунав е най-големият
майсторлък.
Зари е отличен дърворезбар, цял живот с дърво
се занимава. Но се гордее и с направените ножове, с оригинални
дръжки от кост. Сам изработва всичко от закаляването на
стоманата, обработката й, до дръжката на ножа и канията.
Остриетата прави от карбонова стомана, закалява я. Дръжките на
ножовете са най-различни - от дърво, от кост, еленов рог,
злато, сребро. Според клиента, признава Зари. Каниите пък
изработва сам от телешки бокс - от подбора на кожата,
обработката, изработването и щамповането й. Ножът трябва не
само да е красив, а първо да върши работа. Затова и сам си
подбира стоманата, закалява си остриетата.
Всеки инструмент, всеки материал има свой живот,
свой пулс, който истинският майстор трябва да усети, да може
да претвори любовта към занаята в уникално, неповторимо
изделие, разказва Зари. Има желязна философия - всичко трябва
да бъде пипнато от ръцете му, да мине през пръстите му - от
изработката на инструменти за работа, до материалите и самото
изделие. /ИД/

/АМ/