site.btaИгра на (бела)руска рулетка
AV 13:38:01 19-11-2021
PA1333AV.001
Беларус - ЕС - Русия - мигранти - криза - обзор
Игра
на (бела)руска
рулетка
София, 19 ноември /Петя Гергова от БТА/
Кризата на източната граница на ЕС е изпитание за фундаментални ценности на общността и демонстрация на нов вид хибридна атака
От вчера картината се избистри: от Минск замина първият полет с иракски мигранти, съгласили се доброволно да се върнат в родината си от Беларус, беларуската авиокомпания "Белавия" вече не превозва граждани на Афганистан, Ирак, Йемен, Ливан, Либия и Сирия, а до снощи лагерите по границата с Полша бяха изпразнени. Още във вторник естонската външна министърка Ева-Мария Лиимец разкри по телевизията какво е поискал Лукашенко в първия си разговор с Ангела Меркел: санкциите да спрат и да бъде признат за държавен глава, за да може да продължи да управлява.
Изглежда Лукашенко загуби битката за границата, каза полският зам.-вътрешен министър Мачей Воншик. Само че това не изчерпва кризата, а само показва, че тя навлиза в нов етап и далеч не е към края си.
Според полския министър на отбраната Мариуш Блашчак, проблемите може да продължат месеци, дори години. Кризата набъбва от края на май, когато беларуският президент Александър Лукашенко предупреди Запада, че страната му вече няма да спира пътуващите за ЕС мигранти. Това беше неговият отговор на санкциите, които ЕС му наложи след обявените от опозицията за манипулирани президентските избори миналата година, и втвърди след като беларуският режим отклони пътнически самолет, за да арестува "вреден" журналист.
В началото на октомври беларуските депутати гласуваха за временно спиране на изпълнението на споразумението с ЕС, задължаващо Минск да приема обратно мигранти, навлезли на негова територия на път към Западна Европа.
Тогава Лукашенко започна играта на (бела)руска рулетка, като официално се мотивира, че Беларус не може повече да си позволи разходите по спиране на мигрантския поток и вместо това ще използва средствата, за да компенсира въздействието на европейските санкции.
Междувременно обаче, "играта" на Лукашенко взе истински жертви. Най-малко 10 души са починали от измръзване по блатистата граница, а шантажът принуди ЕС припряно да търси начини да доказва, че не само защитава външните граници на общността, но и неизменно се придържа към върховенството на закона и основните човешки права.
Но сълзотворният газ, водните оръдия и изблъскването на мигрантите от полска територия не се вписват в тези изисквания. Истината е, че Минск и Москва (в сянка) нагнетиха положението дотам, че да накарат източноевропейци да издигат гранични стени. В деня на 32-та годишнина от падането на Берлинската стена председателят на Европейския съвет Шарл Мишел призна: "Свидетели сме на безмилостна хибридна атака срещу нашите граници. Беларус се възползва по циничен и ужасяващ начин от страданията на мигрантите".
Лукашенко иска да разобличи ЕС, че предава собствените си ценности, но интимната му мисъл е да принуди общността да преговаря с него и да изтъргува изхода от кризата.
Както обобщи в Сената на френския парламент френският държавен министър по европейските въпроси Клеман Бон, "клопката, в която Лукашенко иска да паднем, вече сме я преживели с Турция, и тя е да ни се каже: вие не искате мигранти, вие ги малтретирате, вие не зачитате великите принципи, за които претендирате". Бон беше категоричен, че ЕС трябва да е "безупречен и твърд, но и хуманен в отговора си".
Иначе, в разгара на кризата Лукашенко продължи заиграването с човешките права и на 3 ноември двама членове на НПО "Вясна" бяха осъдени на лишаване от свобода заради подкрепата си за миналогодишните протести след президентските избори. Единият осъден - Леонид Судаленко, обясни, че властите го обвиняват, че е плащал глоби, наложени на демонстранти, и организирал семинар по дигитална сигурност.
Седмица по-късно в "играта" естествено се включи и Русия. Първият дипломат на страната Сергей Лавров предложи на брифинг в Москва ЕС да окаже финансово съдействие на Беларус, за да го окуражи да спре преминаването на мигранти към територията на блока.
Според Лавров, ЕС трябва да е последователен в начина, по който третира трети страни, използвани от мигранти, за да влязат в блока и даде примера от 2016 г. с Турция.
Същия ден полският премиер Матеуш Моравецки обвини руския президент Владимир Путин за миграционната криза на границата с Беларус и каза, че Лукашенко е извършителят на последната атака, а Путин - поръчителят.
След като беше заплашил да спре преноса на руски газ през Беларус към Европа, Лукашенко използва и "огледална" обосновка след изпращането на полски военни по границата и обясни, че при това положение ще трябва да вземе адекватни мерки, както самостоятелно, така и със стратегическия си партньор Русия. Партньорът изпрати руски бомбардировачи да патрулират въздушното пространство, а Минск и Москва проведоха съвместни учения на десантчици.
В интерпретацията на руския електронен в. "Вгляд" "полските власти се изхитриха за няколко дни да направят международна криза от нищо. Вместо спокойно да пуснат бежанците на своя територия и да ги конвоират до Германия, те организираха военно шоу с барабани, което целият европейски свят гледа объркан".
Объркване и притеснение наистина беше постигнато и то накара Полша Литва и Латвия да заговорят за активиране на член 4 от Северноатлантическия договор. Този член предвижда страните по Договора ще се консултират съвместно всеки път, когато по мнение на някоя от тях е възникнала заплаха за териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на която и да е от тях.
До момента Лукашенко не успява в желанието си, след внесения безпорядък в ЕС, да внесе в общността раздор и мигранти и да получи политическа сделка и финансови компенсации. Той обаче си извоюва два телефони разговора с Ангела Меркел - първи контакт на западен лидер с него от президентските избори в Беларус.
Разговорите на Меркел обаче предизвикаха острата реакция в други държави от ЕС, а Варшава изтъкна, че всякакви разговори с Лукашенко са равнозначни на легитимиране на режима му.
По всичко изглежда, че "играта" на Лукашенко с ЕС ще продължава на приливи и отливи, предвид настъпването на зимата. Но какво ще стане, ако някои от изтеглените от блатата по границата мигранти, които Лукашенко използваше като "таран", решат да останат в Беларус? Защото Полша и Германия категорично отхвърлиха предложението на Минск ЕС да приеме 2000 мигранти, които да преминат през полска територия към ФРГ.
Европейският съюз остава единен срещу режима в Минск, но междувременно безконтролният шести мандат на изолирания беларуски лидер ще продължи, макар и с по-ограничено поле за маневри. Брюксел е принуден скоростно да изготви конкретни стъпки, с които да противодейства дългосрочно на тази жестока игра без правила, която се доближава до политически вандализъм. За официален Минск, където по съвет на президента прилагат почин за лечение на коронавируса с водка, перспективата не е много оптимистична. Защото крачките на Лукашенко назад само го приближават до мечешката прегръдка на по-големия брат, който засега го търпи, за да не се окаже с още една "цветна" революция в задния си двор.
Но както отбеляза московският в. "Независимая газета", Москва може да вкара Лукашенко в пътя и абсолютно ненужните инциденти по границите с европейските страни ще спрат. Или ще се наложи всеки път да прикрива или да отървава беларуския си съюзник, като споделя с него отговорността или дори сама отговоря за постъпките му.
Но както се казва, всяко удоволствие се заплаща.
/Петя Гергова/
/ПА/
PA1333AV.001
Беларус - ЕС - Русия - мигранти - криза - обзор
Игра
на (бела)руска
рулетка
София, 19 ноември /Петя Гергова от БТА/
Кризата на източната граница на ЕС е изпитание за фундаментални ценности на общността и демонстрация на нов вид хибридна атака
От вчера картината се избистри: от Минск замина първият полет с иракски мигранти, съгласили се доброволно да се върнат в родината си от Беларус, беларуската авиокомпания "Белавия" вече не превозва граждани на Афганистан, Ирак, Йемен, Ливан, Либия и Сирия, а до снощи лагерите по границата с Полша бяха изпразнени. Още във вторник естонската външна министърка Ева-Мария Лиимец разкри по телевизията какво е поискал Лукашенко в първия си разговор с Ангела Меркел: санкциите да спрат и да бъде признат за държавен глава, за да може да продължи да управлява.
Изглежда Лукашенко загуби битката за границата, каза полският зам.-вътрешен министър Мачей Воншик. Само че това не изчерпва кризата, а само показва, че тя навлиза в нов етап и далеч не е към края си.
Според полския министър на отбраната Мариуш Блашчак, проблемите може да продължат месеци, дори години. Кризата набъбва от края на май, когато беларуският президент Александър Лукашенко предупреди Запада, че страната му вече няма да спира пътуващите за ЕС мигранти. Това беше неговият отговор на санкциите, които ЕС му наложи след обявените от опозицията за манипулирани президентските избори миналата година, и втвърди след като беларуският режим отклони пътнически самолет, за да арестува "вреден" журналист.
В началото на октомври беларуските депутати гласуваха за временно спиране на изпълнението на споразумението с ЕС, задължаващо Минск да приема обратно мигранти, навлезли на негова територия на път към Западна Европа.
Тогава Лукашенко започна играта на (бела)руска рулетка, като официално се мотивира, че Беларус не може повече да си позволи разходите по спиране на мигрантския поток и вместо това ще използва средствата, за да компенсира въздействието на европейските санкции.
Междувременно обаче, "играта" на Лукашенко взе истински жертви. Най-малко 10 души са починали от измръзване по блатистата граница, а шантажът принуди ЕС припряно да търси начини да доказва, че не само защитава външните граници на общността, но и неизменно се придържа към върховенството на закона и основните човешки права.
Но сълзотворният газ, водните оръдия и изблъскването на мигрантите от полска територия не се вписват в тези изисквания. Истината е, че Минск и Москва (в сянка) нагнетиха положението дотам, че да накарат източноевропейци да издигат гранични стени. В деня на 32-та годишнина от падането на Берлинската стена председателят на Европейския съвет Шарл Мишел призна: "Свидетели сме на безмилостна хибридна атака срещу нашите граници. Беларус се възползва по циничен и ужасяващ начин от страданията на мигрантите".
Лукашенко иска да разобличи ЕС, че предава собствените си ценности, но интимната му мисъл е да принуди общността да преговаря с него и да изтъргува изхода от кризата.
Както обобщи в Сената на френския парламент френският държавен министър по европейските въпроси Клеман Бон, "клопката, в която Лукашенко иска да паднем, вече сме я преживели с Турция, и тя е да ни се каже: вие не искате мигранти, вие ги малтретирате, вие не зачитате великите принципи, за които претендирате". Бон беше категоричен, че ЕС трябва да е "безупречен и твърд, но и хуманен в отговора си".
Иначе, в разгара на кризата Лукашенко продължи заиграването с човешките права и на 3 ноември двама членове на НПО "Вясна" бяха осъдени на лишаване от свобода заради подкрепата си за миналогодишните протести след президентските избори. Единият осъден - Леонид Судаленко, обясни, че властите го обвиняват, че е плащал глоби, наложени на демонстранти, и организирал семинар по дигитална сигурност.
Седмица по-късно в "играта" естествено се включи и Русия. Първият дипломат на страната Сергей Лавров предложи на брифинг в Москва ЕС да окаже финансово съдействие на Беларус, за да го окуражи да спре преминаването на мигранти към територията на блока.
Според Лавров, ЕС трябва да е последователен в начина, по който третира трети страни, използвани от мигранти, за да влязат в блока и даде примера от 2016 г. с Турция.
Същия ден полският премиер Матеуш Моравецки обвини руския президент Владимир Путин за миграционната криза на границата с Беларус и каза, че Лукашенко е извършителят на последната атака, а Путин - поръчителят.
След като беше заплашил да спре преноса на руски газ през Беларус към Европа, Лукашенко използва и "огледална" обосновка след изпращането на полски военни по границата и обясни, че при това положение ще трябва да вземе адекватни мерки, както самостоятелно, така и със стратегическия си партньор Русия. Партньорът изпрати руски бомбардировачи да патрулират въздушното пространство, а Минск и Москва проведоха съвместни учения на десантчици.
В интерпретацията на руския електронен в. "Вгляд" "полските власти се изхитриха за няколко дни да направят международна криза от нищо. Вместо спокойно да пуснат бежанците на своя територия и да ги конвоират до Германия, те организираха военно шоу с барабани, което целият европейски свят гледа объркан".
Объркване и притеснение наистина беше постигнато и то накара Полша Литва и Латвия да заговорят за активиране на член 4 от Северноатлантическия договор. Този член предвижда страните по Договора ще се консултират съвместно всеки път, когато по мнение на някоя от тях е възникнала заплаха за териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на която и да е от тях.
До момента Лукашенко не успява в желанието си, след внесения безпорядък в ЕС, да внесе в общността раздор и мигранти и да получи политическа сделка и финансови компенсации. Той обаче си извоюва два телефони разговора с Ангела Меркел - първи контакт на западен лидер с него от президентските избори в Беларус.
Разговорите на Меркел обаче предизвикаха острата реакция в други държави от ЕС, а Варшава изтъкна, че всякакви разговори с Лукашенко са равнозначни на легитимиране на режима му.
По всичко изглежда, че "играта" на Лукашенко с ЕС ще продължава на приливи и отливи, предвид настъпването на зимата. Но какво ще стане, ако някои от изтеглените от блатата по границата мигранти, които Лукашенко използваше като "таран", решат да останат в Беларус? Защото Полша и Германия категорично отхвърлиха предложението на Минск ЕС да приеме 2000 мигранти, които да преминат през полска територия към ФРГ.
Европейският съюз остава единен срещу режима в Минск, но междувременно безконтролният шести мандат на изолирания беларуски лидер ще продължи, макар и с по-ограничено поле за маневри. Брюксел е принуден скоростно да изготви конкретни стъпки, с които да противодейства дългосрочно на тази жестока игра без правила, която се доближава до политически вандализъм. За официален Минск, където по съвет на президента прилагат почин за лечение на коронавируса с водка, перспективата не е много оптимистична. Защото крачките на Лукашенко назад само го приближават до мечешката прегръдка на по-големия брат, който засега го търпи, за да не се окаже с още една "цветна" революция в задния си двор.
Но както отбеляза московският в. "Независимая газета", Москва може да вкара Лукашенко в пътя и абсолютно ненужните инциденти по границите с европейските страни ще спрат. Или ще се наложи всеки път да прикрива или да отървава беларуския си съюзник, като споделя с него отговорността или дори сама отговоря за постъпките му.
Но както се казва, всяко удоволствие се заплаща.
/Петя Гергова/
/ПА/
news.modal.header
news.modal.text