site.btaВладимир Димитров-Майстора е явление в България, а творчеството му е признато от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство

BOBSTH 12:55:30 20-01-2014
AM1255BO.003
изкуство - Владимир Димитров-Майстора - творчество

Владимир Димитров-Майстора е явление в България,
а творчеството му е признато от ЮНЕСКО
за част от световното културно наследство


София, 20 януари /Силвия Симеонова, Елица Иванова, БТА/
Владимир Димитров-Майстора е българският художник, който
най-дълбоко е усетил националното и е намерил толкова красота в
него. Той е много ценен като творец, но преди всичко беше
уникален човек, заяви в интервю за БТА изкуствоведът от БАН Зоя
Крутилин, която е дъщеря на Донка Паприкова, племенница на
Майстора.
"Майстора е явление в България. А най-ценното при него е,
че просто не може да бъде повторен", допълва внучката на
Майстора. Творчеството му е признато от ЮНЕСКО за част от
световното културно наследство
За много хора по света Владимир Димитров-Майстора
(1882-1960 г.) е символ на българското изобразително изкуство,
а творчеството му е признато от ЮНЕСКО за част от световното
културно наследство. Освен в множество български галерии,
картини на Майстора се съхраняват в САЩ, Унгария, Италия,
Германия, Чехия. Негови произведения притежават звезди от
световна величина, държавни учреждения, посолства. Има дори 2
негови картини в Белия дом.
Най-голямата колекция с творби на Владимир Димитров обаче е
в Художествената галерия в Кюстендил (над 1300). И това не е
случайно. Дори след като е рисувал в САЩ, Истанбул, Италия,
посетил е Лондон, Париж, Брюксел, Дрезден, Мюнхен и Виена,
Майстора намира вдъхновение в "овощната градина на България" и
създава най-големите си шедьоври в село Шишковци.
На Владимир Димитров-Майстора е посветена и първата
мултимедийна изложба, която ще се състои от 24 до 26 януари в
София ивент център (SEC), Парадайз Мол. Уникалният за България
проект е част от кандидатурата на София и Югозападния регион за
Европейска столица на културата и е повод наследници и модели
на Майстора да си спомнят пред БТА за характера, навиците и
философията на една художествена легенда.

Поглед към света на Майстора в епохата на съвременните
технологии

Изложбата е нов за България проект и представлява
25-минутен видеоарт. С помощта на 20 проектора 360-градусовата
панорама ще обхване едновременно четирите стени и пода (а може
би и тавана) на залата с размери 21 на 25 м. и с височина 5
метра.
Посетителите буквално ще "влязат" с всички сетива в света
на Майстора през огромните екрани и високотехнологичния
софтуер. Това загатват пред БТА организаторите от Националния
дарителски фонд "13 века България" на въпроса какво да
очакваме."Този мащабен мултимедиен проект е от национално
значение и съществено ще допринесе за културния климат у нас",
казват от НДФ "13 века България". "Целта ни е изложбата да
достигне до по-широк кръг публики и да провокира нови идеи",
допълват те.
"Дано изложбата да представя Майстора не само като
художник, а и като философ, да е направена в посока духовното",
допълва Зоя Крутилин.
Като студент Майстора рисувал картички и правел мартеници за
семейната книжарница
"Дядо Владо (Майстора) и моят дядо Павел Георгиев са
братовчеди. Дядо Павел е имал 5 дъщери, една от които е майка
ми Донка. Били са семейство семпло, скромно, за разлика от
днешното време, в което май всичко е твърде материално",
разказва Зоя Крутилин, която е и основателка на творческия клуб
за хора в златна възраст "Сребърна есен". "Аз съм най-малката
в това голямо семейство. Помня дядо Владо от детството си, бях
трети клас, когато той почина", допълва тя.
Като студент в Академията Майстора живял известно време при
седемчленното семейство в София и всеки помагал с каквото
може. По това време Павел Георгиев имал малка книжарничка, а
младият художник рисувал картички за празниците и правел
мартеници, които продавали.
"Между дядо ми Владо и дядо Павел имаше не само роднинска,
но и духовна връзка. Те бяха толстоисти, хора, които не са
посягали и на мравката. Живели са наистина бедно, но с много
широка душа," спомня си Зоя Крутилин.
Голямото семейство е сплотено и до днес, а духовната връзка
между Майстора и Павел Георгиев е оставила голям отпечатък във
всички наследници.
"Интересно е, че почти всички в нашето семейство се
занимаваме с изкуство. Но е много трудно да станеш добър
художник след такова име. Винаги ме сравняваха с дядо ми и така
се ориентирах към историята на изкуството", разказва внучката
на Майстора.

Българската Мона Лиза е племенничка на Майстора

Майстора много обичал да рисува роднините. Всяка от петте
дъщери на Павел Георгиев е увековечена в поне 5-6 различни
портрета. "Изрисувал е и всичките ми братовчеди, само аз нямам
портрет", споделя Зоя Крутилин. "Може би съм била твърде буйна
като малка и не съм могла да стоя на едно място, за да
позирам", обяснява тя.
Майката на Зоя Крутилин е най-близо от всички наследници до
философията на Майстора. Още като млада е имала нагласа за
социални дейности, а през 90-те години са я наричали
"съвременната Майка Тереза", определение, което самата Донка
Паприкова обаче не приема. Донка е била и любимият модел на
Майстора сред роднините. Светлин Русев казва за един неин
портрет на 14 годишна възраст, че това е българската Мона Лиза.
"Някои от тези семейни портрети не са много типични за
Майстора. Изпълнени са в по-убити сиво-сини или земни тонове,
няма ги типичните за него плодове и цветя във фона, които
символизират неразривната връзка между човека и природата.
Умишлено не е вмъквал и животни или предмети от бита в творбите
си, за да подчертае духовността на образите", обяснява Зоя
Крутилин.
"Много е обичал да рисува ръце в молитва и изобщо ръцете
като символ. Обичал е да рисува и гробища като място на покой,
особено като е пътувал из чужбина", спомня си Майсторовата
наследница. "Беше изключително интересна личност, но като
всеки творец и той имаше своите странности. Висок, почти
двуметров човек, но много семпъл, никога не е бил показен, беше
много близко до обикновените хора. Това се усеща и в цялото му
творчество", скицира образа на Майстора неговата внучка.
"Хората често го бъркаха с поп заради дългата бяла брада и
черните дрехи", добавя някои щрихи тя.

Майстора - душата на с. Шишковци и на Кюстендилския край

Владимир Димитров е бил човек с космополитен дух и
творчество. Дори след като е видял с очите си шедьоври на
изкуството в някои от най-големите световни галерии, той намира
вдъхновение в любимия си Кюстендилски край.
"За мене пишат, че съм работил 26 години в с. Шишковци -
Кюстендилско. Това е само формално вярно, защото аз винаги съм
бил там. Дори когато съм пътувал в чужбина", казва Майстора в
сп. "Български курорти" през 1960 г.
В селото художникът е създал едни от най-ярките си
произведения. Там са къщата-музей, в която е живял на квартира,
и гробът му. "Майстора е част от Шишковци. Неговият дух витае
в селото и ние го обичаме", разказа внукът на хазаите му Тодор
Стоянов, който е горд, че неговите баба и дядо са модели на
една от известните картини на художника - "Сватба".
За много от местните хора, които помнят "Рисувача" от
Шишковци, Майстора е светец. "Беше с рядка душа - много весел,
винаги засмян и обичан от всички", допълва Тодор Стоянов.
Всеки от по-възрастните хора в селото пази спомени за Майстора,
а поне един от всяко семейство е бил негов модел. За тях
Владимир Димитров е не само художникът, прославил страната с
таланта си, но и пример за морал и човещина.
Днес сред моделите на Майстора единствена в селото е
останала Юла Стоянова. "Първо рисуваше моята баба, а аз играех
покрай тях. Един ден каза на баба ми да стане, за да седна аз
да ме рисува", спомня си жената. "Много бързо рисуваше. За
минута скицираше. И все ни водеше по полето, там да ни рисува",
разказва Юла Стоянова. Тя пази в дома си и обща снимка с
всички модели на Майстора от селото - подарък от "Рисувача".
"Беше много добър и щедър", спомня си Юла Стоянова.
Разказва, че когато веднъж Майстора срещнал бедна жена с болно
дете, тръгнала пеша, с боси крака до Кюстендил, за да търси
лекар, художникът свалил обувките си и й ги дал да ги обуе. Дал
й и всичките си пари, за да излекува детето си.
С огромна любов и уважение за Майстора си спомня и друг
негов модел - Тодорка Каменова от кюстендилското с. Невестино.
Тя е изключително горда, че е била модел на големия художник.
Нейният образ стои на три от най-известните платна на Владимир
Димитров - сред гроздове, цветя и слънчогледи.
"Като ги гледам картините сега, много се разтревожвам.
Защото са много хубави, а аз много грозна вече", споделя
възрастната жена, надхвърлила 85-те.
"Художникът беше за мен знаменит, много добър, много
паметен, умен, сладък, много възпитан човек. Като него друг
човек не съм срещала. Той не е обидил или казал лоша дума за
никого. Беше винаги учтив, усмихнат, добронамерен. И все носеше
триножника - насам, натам", разказва баба Тодорка.
Всяка година на рождения ден на Владимир Димитров (1
февруари) Кюстендилската художествената галерия връчва
национална награда за живопис на името на големия художник, а
годишнината от рождението на твореца се отбелязва и в с.
Шишковци. За много от възрастните хора, които имат спомени от
Майстора, той е светец. /АМ/

/АМ/