site.btaНяколко събития свързват Апостола на свободата с Разград и региона
BOBSTH 12:09:00 19-02-2014
AM1208BO.001
Разград - Васил Левски - контакти
Няколко събития свързват
Апостола на свободата
с Разград и региона
Разград, 19 февруари /Садет Кърова, БТА/
Няколко събития свързват Апостола на свободата - Васил
Левски с Разград и региона, разказа за БТА завеждащият отдел
"История на България 15 - 19 век" в Регионалния исторически
музей в града Иво Стоянов. По думите му в Разградския край е
липсвала активна революционна дейност, но въпреки това регионът
не остава изолиран и попада в полезрението на Апостола.
Първото събитие, което свързва Левски с Лудогорието е
от времето на четническото движение, в което участва и самият
той, обяснява историкът. На 28 април 1867 година, четата на
Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски преминава край село
Пожарево в българските земи. На 3 май четата се установява край
разградското село Побит камък.
Единият от четниците Вълко Янчев има познати в селото
и по настояване на войводата отива да търси храна и вода,
разказва историкът. Известно време четникът се забавил, което
принудило войводата да премести четата на друго място, за да не
би да бъде предадена. По пътя си близо до селото срещат местни
български овчари, единият от които слиза в Побит камък, като се
връща след време с Вълко Янчев, носейки храна и вода. Привечер
местни хора съпровождат четата, показват пътищата. Те преминават
през коритото на Бели Лом, на около два часа път от Разград,
разказва Стоянов.
На 4 май четата достига до разградското село Благоево,
тогава Казъл Мурат, като след кратък престой поемат пътя към
Попово. От там четата се изтегля към Стара планина, откъдето
през август 1867 г. по билото на Балкана се прехвърля в Сърбия.
Историкът отбеляза, че тази чета нямала за цел да вдига
въстание, а само да провери бойната готовност на българския
народ.
Вторият момент, свързващ Левски с Разград е от
периода на неговата активна революционна дейност, посочи
уредникът в музея. Той обясни, че в една бележка в тефтерчето си
на стр. 56 Апостолът си е отбелязал следния текст: "Зачу Илиев
Разград Варуш маале". Досега обаче не може да се установи кой е
бил човекът от Разград или региона, записан в тефтерчето му,
коментира историкът. Неговото име не се среща в запазените
документи от предосвобожденския период. В спомените на хората,
свързани с тайния комитет в града, никъде не се споменава за
лице с такова име. Трябва да се има предвид обаче, че някои от
имената в тефтерчето на Левски са съкратени, а други по един или
друг начин променени поради мерки за сигурност, подчерта
Стоянов. Но според него все пак това показва, че Левски е имал
траен интерес към Разград.
Третият контакт на Апостола с Разград е при
основаването на тайните революционни комитети в Лудогорието,
каза Иво Стоянов. В бележка на стр.65 в тефтерчето му е
отбелязано, че на 22 януари 1872 година Ангел Кънчев е изпратен
в Разград с цел да състави в града и в региона революционни
комитети. Той пристига в Лудогорието заедно с Марин Цонзоров,
които се срещат с Никола Икономов, разказа уредникът в
историческия музей. В дома на Гани Чернев в присъствието на
разградски младежи се създава местният революционен комитет. На
следващия ден те основават комитет в село Пороище, ръководен от
поп Иван Самоковски. Стоянов уточни, че основната дейност на
комитетите е била свързана със събирането на пари за закупуване
на оръжие и привличането на нови членове. Разписките, за които
става дума в бележката от тефтерчето на Апостола са печатани от
самия него с помощта на примитивната му печатничка, обясни той.
В музея се пазят два документа от революционната дейност на
Левски в Разградско
Стоянов посочи, че във фонда на Регионалния исторически
музей се пазят и два документа, които са свързани с
революционната дейност на Левски и тази на съратниците му из
Разградския край. Единият е празна разписка с печат и надпис
"Привременно правителство въ България. Първо отделение отъ Б.
Р.Ц.К.". Печатът върху запазената бланка е от времето, когато
Левски е положил основите на своята Вътрешна революционна
организация, а комитетът в Ловеч е определен за Привременно
правителство. Стоянов отбеляза, че почеркът на текста и годината
не съвпадат с този от личното тефтерче на Апостола. Това
показва, че бланката е попълнена от някой от съратниците му в
хода на подготовката или при самото посещение в Разградско,
обясни историкът. Вероятно тя е от времето, когато Ангел Кънчев
идва в Разград, за да основе тук тайни комитети, но няма данни
кой e предал бланката в музея, за да може тя да бъде свързана с
някой от дейците на комитета, поясни Иво Стоянов.
В Регионалния исторически музей е запазената и
прокламацията от 14 юни 1872 година, с която БРЦК уведомява
членовете, че е приет нов устав, който след отпечатването му ще
бъде разпространен сред местните комитети, обяснява историкът.
Левски е упълномощен и за в бъдеще да действа в българските земи
и да представлява организацията навсякъде. За прокламацията
обаче също липсва информация кой я предава в музея и затова тя
не може да бъде свързана с никой от местните дейци, отбеляза
Стоянов.
Има и други документи, които се пазят в архива на
Регионалния исторически музей в Разград, свързани с контактите
на Апостола с Разград. Това са спомени на внуци на участници в
създаването на революционни комитети, продължи Стоянов. Единият
от тях е на Бърни Йорданов, внук на основателя на тайния комитет
в Разград Бърни Бърнев. В него той описва случай, разказан от
неговия дядо на майка му Мария. Според нея един ден през лятото
на 1872 година в дома на дядо му дошъл висок, рус, непознат мъж.
Гостът бил облечен в селски дрехи и имал превръзка на едното
око. След като хапнали домакинът казал на жена си да свари по
едно кафе, а гостът поискал то да е сладко като свободата на
българския народ. След като изпили кафето двамата излезли от
къщата. Няколко часа по-късно Бърни Бърнев се върнал и попитал
съпругата си дали знае кой е този човек. След нейния отрицателен
отговор, той й казал, че това е Васил Левски. Съпругата му
Петранка често чувала това име в къщата си, но си го представяла
по-иначе, не в тези окъсани селски дрехи, обясни Иво Стоянов.
По думите на историка информацията обаче за
идването на Левски в Разград не се потвърждава от никакъв друг
източник. В запазената документация, отнасяща се до последната
обиколка на Левски не се споменава под какъвто и да е повод, че
той е идвал в Разград, каза той. Стоянов посочи, че друга
подобна информация свързва Левски със село Пороище, където през
1872 г. има изграден революционен комитет. Тя е предадена от
внука на поп Иван Самоковски, председател на селския комитет, но
и тя няма никакво друго потвърждение.
Според уредника в Регионалния исторически музей,
тези факти, макар и твърде скромни, а някои от тях недоказани,
показват, че Разград има своето място в плановете на Апостола за
всеобщо въстание. Неговото реализиране става чрез изграждането
на местните комитети в Лудогорието. Всички тези факти ясно
говорят, че в Лудогорието Васил Левски също открива свои
съмишленици, готови да пожертват живота си за свободата на
Отечеството, допълни Иво Стоянов.
/АМ/
AM1208BO.001
Разград - Васил Левски - контакти
Няколко събития свързват
Апостола на свободата
с Разград и региона
Разград, 19 февруари /Садет Кърова, БТА/
Няколко събития свързват Апостола на свободата - Васил
Левски с Разград и региона, разказа за БТА завеждащият отдел
"История на България 15 - 19 век" в Регионалния исторически
музей в града Иво Стоянов. По думите му в Разградския край е
липсвала активна революционна дейност, но въпреки това регионът
не остава изолиран и попада в полезрението на Апостола.
Първото събитие, което свързва Левски с Лудогорието е
от времето на четническото движение, в което участва и самият
той, обяснява историкът. На 28 април 1867 година, четата на
Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски преминава край село
Пожарево в българските земи. На 3 май четата се установява край
разградското село Побит камък.
Единият от четниците Вълко Янчев има познати в селото
и по настояване на войводата отива да търси храна и вода,
разказва историкът. Известно време четникът се забавил, което
принудило войводата да премести четата на друго място, за да не
би да бъде предадена. По пътя си близо до селото срещат местни
български овчари, единият от които слиза в Побит камък, като се
връща след време с Вълко Янчев, носейки храна и вода. Привечер
местни хора съпровождат четата, показват пътищата. Те преминават
през коритото на Бели Лом, на около два часа път от Разград,
разказва Стоянов.
На 4 май четата достига до разградското село Благоево,
тогава Казъл Мурат, като след кратък престой поемат пътя към
Попово. От там четата се изтегля към Стара планина, откъдето
през август 1867 г. по билото на Балкана се прехвърля в Сърбия.
Историкът отбеляза, че тази чета нямала за цел да вдига
въстание, а само да провери бойната готовност на българския
народ.
Вторият момент, свързващ Левски с Разград е от
периода на неговата активна революционна дейност, посочи
уредникът в музея. Той обясни, че в една бележка в тефтерчето си
на стр. 56 Апостолът си е отбелязал следния текст: "Зачу Илиев
Разград Варуш маале". Досега обаче не може да се установи кой е
бил човекът от Разград или региона, записан в тефтерчето му,
коментира историкът. Неговото име не се среща в запазените
документи от предосвобожденския период. В спомените на хората,
свързани с тайния комитет в града, никъде не се споменава за
лице с такова име. Трябва да се има предвид обаче, че някои от
имената в тефтерчето на Левски са съкратени, а други по един или
друг начин променени поради мерки за сигурност, подчерта
Стоянов. Но според него все пак това показва, че Левски е имал
траен интерес към Разград.
Третият контакт на Апостола с Разград е при
основаването на тайните революционни комитети в Лудогорието,
каза Иво Стоянов. В бележка на стр.65 в тефтерчето му е
отбелязано, че на 22 януари 1872 година Ангел Кънчев е изпратен
в Разград с цел да състави в града и в региона революционни
комитети. Той пристига в Лудогорието заедно с Марин Цонзоров,
които се срещат с Никола Икономов, разказа уредникът в
историческия музей. В дома на Гани Чернев в присъствието на
разградски младежи се създава местният революционен комитет. На
следващия ден те основават комитет в село Пороище, ръководен от
поп Иван Самоковски. Стоянов уточни, че основната дейност на
комитетите е била свързана със събирането на пари за закупуване
на оръжие и привличането на нови членове. Разписките, за които
става дума в бележката от тефтерчето на Апостола са печатани от
самия него с помощта на примитивната му печатничка, обясни той.
В музея се пазят два документа от революционната дейност на
Левски в Разградско
Стоянов посочи, че във фонда на Регионалния исторически
музей се пазят и два документа, които са свързани с
революционната дейност на Левски и тази на съратниците му из
Разградския край. Единият е празна разписка с печат и надпис
"Привременно правителство въ България. Първо отделение отъ Б.
Р.Ц.К.". Печатът върху запазената бланка е от времето, когато
Левски е положил основите на своята Вътрешна революционна
организация, а комитетът в Ловеч е определен за Привременно
правителство. Стоянов отбеляза, че почеркът на текста и годината
не съвпадат с този от личното тефтерче на Апостола. Това
показва, че бланката е попълнена от някой от съратниците му в
хода на подготовката или при самото посещение в Разградско,
обясни историкът. Вероятно тя е от времето, когато Ангел Кънчев
идва в Разград, за да основе тук тайни комитети, но няма данни
кой e предал бланката в музея, за да може тя да бъде свързана с
някой от дейците на комитета, поясни Иво Стоянов.
В Регионалния исторически музей е запазената и
прокламацията от 14 юни 1872 година, с която БРЦК уведомява
членовете, че е приет нов устав, който след отпечатването му ще
бъде разпространен сред местните комитети, обяснява историкът.
Левски е упълномощен и за в бъдеще да действа в българските земи
и да представлява организацията навсякъде. За прокламацията
обаче също липсва информация кой я предава в музея и затова тя
не може да бъде свързана с никой от местните дейци, отбеляза
Стоянов.
Има и други документи, които се пазят в архива на
Регионалния исторически музей в Разград, свързани с контактите
на Апостола с Разград. Това са спомени на внуци на участници в
създаването на революционни комитети, продължи Стоянов. Единият
от тях е на Бърни Йорданов, внук на основателя на тайния комитет
в Разград Бърни Бърнев. В него той описва случай, разказан от
неговия дядо на майка му Мария. Според нея един ден през лятото
на 1872 година в дома на дядо му дошъл висок, рус, непознат мъж.
Гостът бил облечен в селски дрехи и имал превръзка на едното
око. След като хапнали домакинът казал на жена си да свари по
едно кафе, а гостът поискал то да е сладко като свободата на
българския народ. След като изпили кафето двамата излезли от
къщата. Няколко часа по-късно Бърни Бърнев се върнал и попитал
съпругата си дали знае кой е този човек. След нейния отрицателен
отговор, той й казал, че това е Васил Левски. Съпругата му
Петранка често чувала това име в къщата си, но си го представяла
по-иначе, не в тези окъсани селски дрехи, обясни Иво Стоянов.
По думите на историка информацията обаче за
идването на Левски в Разград не се потвърждава от никакъв друг
източник. В запазената документация, отнасяща се до последната
обиколка на Левски не се споменава под какъвто и да е повод, че
той е идвал в Разград, каза той. Стоянов посочи, че друга
подобна информация свързва Левски със село Пороище, където през
1872 г. има изграден революционен комитет. Тя е предадена от
внука на поп Иван Самоковски, председател на селския комитет, но
и тя няма никакво друго потвърждение.
Според уредника в Регионалния исторически музей,
тези факти, макар и твърде скромни, а някои от тях недоказани,
показват, че Разград има своето място в плановете на Апостола за
всеобщо въстание. Неговото реализиране става чрез изграждането
на местните комитети в Лудогорието. Всички тези факти ясно
говорят, че в Лудогорието Васил Левски също открива свои
съмишленици, готови да пожертват живота си за свободата на
Отечеството, допълни Иво Стоянов.
/АМ/
news.modal.header
news.modal.text