site.btaВКС постанови тълкувателно решение по въпрос относно завещание, направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи до края на живота му

С Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 21.01.2025 г. по Тълкувателно дело № 2/2023 г. Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) реши:

Завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му, не е нищожно на основание чл. 42, б. „в“ от Закона за наследството. В такъв случай при тълкуване волята на завещателя не може да се приеме, че е налице единствен мотив за съставяне на завещанието, който противоречи на закона поради нарушаване принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане.

Тълкувателното дело е образувано по предложение на състав на Второ гражданско отделение на ВКС, направено с определение по гр. д. № 3267/2022 г. поради противоречива практика на състави на ВКС. Според една група решения завещанието е едностранен акт на безвъзмездно разпореждане с имущество за след смъртта, мотивите на който имат важно значение за разкриване волята на завещателя и за преценка дали разпореждането е действително. Разпоредбата на чл. 42, б. „в“ от Закона за наследството (ЗН) предвижда нищожност на завещателното разпореждане само когато то или единственият мотив, изразен в него, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. Ако в завещанието са изразени няколко мотива, то е достатъчно един от тях да съответства на закона и морала, за да породи завещанието действие. Когато в завещанието, наред с благодарствен мотив за положени добри грижи към завещателя, е изразено и очакване за в бъдеще тези грижи да продължават, това не означава, че завещанието има възмезден характер и че по тази причина противоречи на закона, съответно, че е нищожно на основание чл. 42, б. „в“ от ЗН. В противен смисъл са други решения, според които очакванията на завещателя за „доглеждане“ води до нищожност на завещанието, тъй като наличието на подобен мотив противоречи на безвъзмездния му характер.

Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС намира за правилно първото становище. В практиката на ВКС се приема, че завещателното разпореждане е нищожно, когато единственият мотив на завещателя е да се вмени задължение на бенефициента да го гледа и издържа до края на живота му, тъй като се нарушава принципът за безвъзмездност. Приема се също, че завещание, направено в знак на благодарност за полагани в момента или за положени до съставяне на завещанието грижи, не е нищожно, ако в него не са употребени думи и изрази, които да сочат, че с разпореждането завещателят е вменил задължения за бъдеще време, които да имат материален израз.

В мотивите на тълкувателното решение се посочва, че съгласно чл. 26, ал. 1, пр. последно от Закона за задълженията и договорите сделките с неоткрито наследство са нищожни, но законодателят е предвидил изключение от това правило в ЗН, уреждайки завещанието като едностранна сделка, с която завещателят се разпорежда със свое имущество в полза на друго лице или лица за след смъртта си. Като едностранна сделка то не обвързва юридически бенефициента, който може и да не приеме наследството по завещанието. Не обвързва и завещателя, който винаги може да отмени завещанието. Завещанието е безадресна сделка, която не изисква приемане от насрещна страна – ползващият се от завещанието може изобщо да не знае за него или да продължи да се грижи за завещателя и след отмяна на завещанието. В доктрината и съдебната практика завещанието се определя като безвъзмездна сделка, защото не е акт на насрещно възмездяване на получено, не предполага авансиране на имуществена облага на завещателя или еквивалент на такава. При завещанието като едностранна сделка, за разлика от договорите, няма размяна на блага между две страни, няма насрещна престация, а само едната страна предоставя облага.

Според върховните съдии изложеното не изключва възможността завещанието да е направено с благодарствен мотив. Мотивите, изразени в завещанието, разкриват моралния интерес на завещателя от съставяне на завещанието, неговите цели и подбуди и могат да са различни – да се отблагодари, да се възнагради, да се въздаде справедливост, да се поощри, да се прояви щедрост, да се осигури нуждаещият се, да се накаже безотговорният. Във всеки отделен случай мотивът на завещанието произтича от конкретните условия на живот и отразява моралните и материални потребности на личността на завещателя. Законът – чл. 42, б. „в“, чл. 43, ал. 1, б. „б“ от ЗН, придава правно значение на мотива, изложен в съдържанието на завещанието, за действителността на тази сделка. До нищожност на завещанието може да доведе само мотив, който противоречи на закона, на обществения ред и на добрите нрави. Наличието на благодарствен мотив и на очакване за грижи и добро отношение и в бъдеще, изразени в съдържанието на завещанието, не дава достатъчно основание да се приеме, че завещанието е добило възмезден характер.

„Поради това, че завещанието поражда действие след смъртта на завещателя, волята му следва да се тълкува преимуществено в полза на това завещанието да породи действие. Противното означава да се отрече последната воля на завещателя. Несъщественото съдържание, това което не е мотивирало завещателя да се разпореди за след смъртта си, не следва да води до недействителност на завещанието. Волята на законодателя е завещанието да породи действие, ако в него има няколко мотива, но поне един от тях не противоречи на закона и добрите нрави“, пише в мотивите на тълкувателното решение.