site.btaБожидара Кузманова - когато разумът срещне чувствата

BOBSTH 13:07:31 27-09-2017
AM1306BO.005
зала България - Софийска филхармония - концерт

Божидара Кузманова - когато
разумът срещне
чувствата


Една от най-чувствените родни цигуларки излиза на сцената на зала България на 28 септември от 19 ч. заедно със Софийската филхармония и под палката на испанския диригент Хосе Мигел Родиа. Тя ще изпълни знаменития "Концерт за цигулка номер 1" от Сергей Прокофиев.
В програмата още: Феликс Менделсон - Концертна увертюра "Хебриди"
Лудвиг ван Бетовен - Симфония номер 2

Прокофиев започва да пише първия си цигулков концерт като концертино още през 1915 г. Премиерата се забавя няколко години, през които Прокофиев емигрира в САЩ и пътува по целия свят. Концертът е изпълнен за първи път през 1923 г. в Париж. Солист е Марсел Дарийо, а диригент - Сергей Кусевицки. На премиерата присъстват знаменитости като Пабло Пикасо и Артур Рубинщайн. Въпреки това концертът претърпява фиаско. Премиерата в тогавашния Съветски съюз не е особено успешна, докато произведението не е изсвирено от 19-годишния по това време Натан Милщайн и Владимир Хоровиц, който изпълнява оркестровата част на пиано. Един от популяризаторите на творбата става унгарският цигулар Йозеф Сигети, който я включва в програмата си за турнета из цяла Америка и Европа.

Божидара Кузманова не свири на цигулка, тя живее с нея. Изпълненията й се определят от критиците като "изразителни и страстни, с разум, но и с чувства". "Тя не просто свири, тя ви кара да усетите вътрешната енергия на музиката в себе си. Прецизността й е обогатена с чар и елегантност." Божидара е свирила като солист с всички големи български оркестри, с Филхармония Бохуслав Мартину, Котман Щрайхисти, Оркестър Грац, Радио-симфоничен оркестър Прага, Нов симфоничен оркестър Базел, Симфония Монтевидео, Виенски Бах солисти, Бранденбургските симфоници и др. От няколко години преподава в Музикалното училище Й.С. Бах във Виена. Талантът и обаянието на цигуларката са оценени и от много съвременни композитори, които й посвещават солови творби.

Интервю с именитата цигуларка:
Божидара Кузманова - когато разумът срещне чувствата

Въпрос: Коя си ти?
Отговор: Родена съм в Пловдив, живяла съм в София, завършила съм музикалното училище в София и заминах за Виена, където завърших университета за музика. Свиря много камерна музика, соло, преподавам във Виенската музикална Академия и музикалното училище "Бах", радвам се на семейството си и на русата ми бълха в къщи (синът ми).

Въпрос: Кога и защо започна да свириш на цигулка?
Отговор: На четири и половина. Защо е по-труден въпрос, имала съм била талант, имала съм била слух, и ръцете ми били добри, не че аз или който и да било около мен имаше представа, какво ме чака след взимането на това решение. Но никога не съм съжалила. Първият ми учител Михаил Щерев ме научи да обичам цигулката и ми помогна да я направя основният ми начин за изразяване, втората ми учителка Лидия Радионова ми помогна да развия и таланта и техниката си, а професорът ми във Виена Гюнтер Пихлер ме направи музикантът, който съм днес. Невероятно стечение на обстоятелствата, голямо благословение, за което съм много благодарна.

Въпрос: Кои са върховете, към които се стремиш? Кои са върховете, които си достигнала?
Отговор: Върховете, които съм достигнала обикновено са тези, които вече съм забравила. Аз не помня наградите си от конкурси например, коя кога беше. Винаги трябва да си погледна биографията. Целите се променят с възрастта, с опита, но основният връх, към който се стремя, е да свиря музиката така, както тя звучи в главата ми, което успявам за кратко и рядко. Иначе, ежедневно се стремя към това да бъда по-добра версия на себе си от вчера, във всяко едно отношение.

Въпрос: Какво е усещането да ти посветят творба?
Отговор: Да те свържат до живот с резултата на размисли и творчество на друг човек. Аз имам щастието доста творби да са ми посветени, всичките много различни, но червената нишка в тях е, че композиторите са осъзнали, колко важен е за мен израза в музиката. Интелектуалността е интересна на хартия, но музиката трябва да убеждава слушателя, не само читателя.

Въпрос: Любими композитори, любими произведения?
Отговор: Много са, но ако има един, без който не мога да живея, то това е Брамс. А любимите ми парчета - една част от тях ще излязат даже на диск тази година през ноември. Не "най-доброто от Божидара" (това се надявам все още да е пред мен), а "моите любими произведения".

Въпрос: На каква цигулка свириш сега? Колко цигулки си имала?
Отговор: Постилионе 1890. Имала съм много. Имала е силно казано, свирила съм на тях. На повече от 15 Страдивари и 7-8 Гуарнери дел Джезу. Да не изброявам останалите, които не са толкова известни имена, но също много добри инструменти. Те ме научиха на изключително много и обогатиха представата ми за музиката безкрайно много.

Въпрос: Предизвикателството да си преподавател?
Отговор: Мисля, че най-голямото предизвикателство е, че трябва да живееш и свириш според собствените си високи стандарти, които преподаваш на студентите си. Не може да говориш едно и да правиш друго, а не може да нямаш високи стандарти, когато преподаваш. В някакъв смисъл обучаваш и себе си на дисциплина и себеразвитие.

Въпрос: Какво правиш, когато не свириш?
Отговор: Обичам да пътувам, да работя в градината, да си играя със синa ни, да чета, да се разхождам, да пиша, обичам да пробвам нови неща, обичам да уча.

Въпрос: Няколко думи за концерта в зала "България"?
Отговор: Концертът, който аз ще свиря е 1-ви на Прокофиев. За мен той е като руска приказка: с много фантазия, подреден, но и с много различни ефекти и тембри. Забавен, очарователен, на места леко сантиментален, на други - почти див. И Василиса Прекрасна е в него, но и баба Яга и незнам коя е по-интересна от двете.

Въпрос: Любим виц за музиканти?
Отговор: Защо валдхорната е "божествен" инструмент? Защото само Господ знае какво ще излезе от нея.
(Всъщност любимият виц на Божидара е съвсем логичен. Тя е омъжена за соло корна от Виенската филхармония)
/АМ/