site.btaЗа 18 години сградата на Драматичния театър "Никола Вапцаров" в Благоевград е "потънала" с 12 см, алармира директорът на трупата

BOBSTH 06:30:01 09-01-2018
AM1703BO.008 06:30
Благоевград - театър - сграда - проблеми

За 18 години сградата на Драматичния театър
"Никола Вапцаров" в Благоевград е "потънала"
с 12 см, алармира директорът на трупата


Благоевград, 9 януари /Емил Михайлов, БТА/
Александър Галперин е новият директор на Драматичния театър "Никола Вапцаров" в Благоевград от настоящия творчески сезон. За краткото време, откакто е на поста, театралният специалист и режисьор, освен творчески задачи, се налага ежедневно да решава и множество административни проблеми, с които се сблъскват в нелекото си в днешно време битие българските театри.
Преди Нова година, когато сградата се беше превърнала в приказен дворец на добрия Дядо Коледа, а актьорите и целият творчески екип посрещаха ежедневно стотици благоевградски деца и техните придружители с поредната си /и доста успешна/ празнична инициатива "Коледни чудеса за родители и деца", Галперин, освен удовлетворението си от това ново творческо начинание, показа и разместената на места дограма и стъкла по част от външните стени на театъра. Пред репортер на БТА тогава той сподели и тревожната констатация, че за последните 18 години огромната сграда с обновените си уютни зали, сцена, гримьорни и помощни помещения, просторните и високи, облицовани в мрамор и камък фоайета с огромни полюлеи, се е поразместила и е "потънала" с 12 см.
Следи са оставили не само изкривените рамки на врати и дограма, но и зейналите на места или просто паднали стъкла на външните стени. Има и разместени мраморни плочки, при което от триенето на разминаващите се повърхности се е образувал мраморен прах. Срещат се също пукнатини в стените в подземния етаж, където е театралният кафе-ресторант "Мелпомена". Като неспециалист директорът определя тези външни белези на случващото се като някакъв тектоничен процес.
"Последната наша преценка беше, че за 18 години сградата е "потънала" с около 12 см. Опитах се да разбера откога, в каква посока и поради какви причини е започнало това движение и възможните коментари, които сме чули, гласят, че не архитектурна грешка, а забързаност при изграждането на сградата по време на голямата строителна офанзива в Благоевград през 1986 г., е причина вероятно да се допусне неправилна преценка. И вероятно, на първо място, това се случва и заради участието на доста неквалифицирани хора в строителните дейности. Имало и някаква подземна река. Главното, което сега ни спасява, е това, че базата на този имот, опорната точка на театъра е цялата голяма площ, върху която е стъпил - тя е около 1250-1300 кв. метра. Успокоителното е, че тежки последствия едва ли са възможни и предстоят", коментира директорът.
По думите на Галперин сигурно има решение на проблемите на театралната сграда, която е държавен имот върху общинска земя. Според него нужна е специализирана комисия, да се направят констатационни протоколи, да се опише сложността на проблема и да се дадат препоръки във времето за възможни решения. Трябва според него да се разпределят и отговорностите между общината и държавата. Защото, по думите на Галперин, ако трябва да се стабилизират, например, подпочвени системи, това би трябвало да е общинска отговорност, а ако трябва да се реставрира външната част на сградата - това е държавна, коментира той.
"Театърът е социално значим обект, с функции, които са необходими за обществото, и между двете страни трябва да има разбиране и взаимодействие. Сградата при това е в центъра на града, неизменна част от неговия съвременен архитектурен облик. А цялото пространство наоколо - площадното и подплощадното с фонтаните в съседство на театъра, предстои в скоро време да се обнови в изпълнение на един от големите проекти на община Благоевград, финансиран с европейски средства", отбеляза Галперин.
"Този проблем, колкото и да е стар, толкова е и неглижиран във времето. Опитвам се да направя нещо и още от първите дни след встъпването ми в длъжност, поисках да направим вътрешен одит, да опишем нещата, за да имаме основание да обърнем сериозно вниманието на министерството на културата", допълва Александър Галперин. Със съжаление отбелязва, че театърът сам много трудно би могъл да се справи с подобен проблем, тъй като капиталовите разходи, които може да прави, са в много скромни финансови рамки и необходимите средства едва ли могат да бъдат планирани.
Като пример за тромавостта на процедурите и за това как трудно се получава разрешение за ограничените и без това капиталови разходи, Галперин разказва, че последните суми са заявени преди три години от тогавашния директор на благоевградския театър Рашко Младенов. И са получени миналото лято. С тях са успели да направят хидроизолация на базата на театъра в кв. "Грамада", да се покрият някои покривни пространства, за да се спрат течове, както и някакви частични ремонти по театралната сграда, паровата й централа. Като отбелязва, че цялата процедура е тромава, директорът на театъра е категоричен, че ако трябва да се огледа архитектурното състояние на целия обект, средства с размер от 80 000 лева, не са пари.
Александър Галперин казва, че театърът нито има специален отдел в системата на управление, нито необходимата група експерти, които биха се занимавали трайно с проблемите на театралната сграда. "Ние само може да алармираме за този толкова сериозен според мен и за общината, и за министерството на културата обществен проблем", подчертава директорът на благоевградския театър.
/АМ/