site.btaРуски офицери и войници, участници в Руско-турската война, се заселват в Ямбол след Освобождението

BOBSTH 06:33:02 03-03-2018
AM1455BO.012 06:33
Ямбол - Освободителна война - участници

Руски офицери и войници,
участници в Руско-турската война,
се заселват в Ямбол след Освобождението


Ямбол, 3 март /Владимир Шишков, БТА/
След Освобождението в Ямбол се заселват да живеят руски офицери и войници, участвали в Руско-турската война от 1877-1878 година. Изследванията на местни историци и краеведи са открили имената на шестима души, свързали завинаги съдбата си с града и оставили свое потомство, разказаха за БТА от Регионалния исторически музей.
Подполковник Александър Николаевич Петрини е роден в град Херсон в семейството на руски офицер. Завършва Казанското военно пехотно училище и се записва доброволец още при обявяването на войната. Зачислен е в 36-ти Орловски полк като командир на шеста дружина. Участва в превземането на Свищов, в охраната на старопланинските проходи, в боевете на Шипка и Шейново. За проявен героизъм е произведен в чин майор, назначен е за командир на рота в 10-та опълченска дружина и е награден с два ордена за храброст. След войната остава на руска служба в България, жени се ямболката Серафима, построяват си дом и отглеждат трите си деца - Любов, Евгения и Николай. Александър Петрини получава през 1892 г. българско поданство, умира в Ямбол през 1909 г.
С името на Стефан Любомски са свързани всички по-важни политически събития в Ямбол през първите години след Освобождението. Роден е през 1848 г. в Кишинев в семейство на български преселници. Завършва Одеското военно училище и служи като поручик в руската армия. Заедно с други българи-офицери участва в организирането и военната подготовка на опълчението. Поверено му е командването на 600 опълченци - маршова команда, с която участва в боевете на Шипка, Стара Загора и Шейново. Награден е с Георгиевски кръст за храброст и други военни отличия. След Освобождението остава да живее в Ямбол и се жени за българка. В края на 1878 г. е произведен в чин капитан и е назначен за командир на осма ямболска дружина, която успява да превърне в елитна войскова част. По негова инициатива в града е построена казарма, а по-късно обучава във военно дело членовете на гимнастическото дружество "Сокол", като подготовка за Съединението.
След Съединението Стефан Любомски е произведен в чин подполковник и е назначен за комендант на Пловдив. Участва в Сръбско-българската война, за което е награден с орден "Св. Александър". През 1892 г. е произведен в чин генерал-майор и е освободен от армията. Година по-късно Любомски е избран за народен представител в Седмото Обикновено народно събрание от Ямболска околия от листата на Народно-либералната партия. Умира през 1902 г.
България става втора родина и за Иван Дионисиевич Марченко, роден през 1855 г. в имение в Могильовска губерния. Руско-турската война го заварва като студент по право. Включва се като доброволец заедно с тримата си братя, двама от които загиват при боевете за Плевен. Воюва в състава на Трети украински полк на армията, командвана от генерал Тотлебен, като артилерист и топограф. Участва във форсирането на река Дунав, в боевете при Плевен, Гривица и Стара Загора, при зимното преминаване на Стара планина и стига до Одрин. За кратко квартирува в Ямбол, след което отпътува за родината си. След година отново се завръща в Ямбол и е назначен за градоначалник. Жени се за българка, с която имат седем деца.
Марченко работи като адвокат и участва активно в обществения и културния живот на града. Той е сред пионерите на археологическите проучвания в Ямбол и региона, а любовта към историческата наука предава на синовете си Николай и Дионисий. Умира през 1936 г., изпратен е с дълбока почит и преклонение от ямболските граждани.
Роденият през 1824 г. в Киев Партений Павлович Гетман участва в Освободителната война като полкови свещеник в състава на 30-та пехотна дивизия, командвана от генерал Скобелев. След войната частта му е дислоцирана край Бакаджишките възвишения, където генерал Скобелев построява първия в България православен храм "Св. Александър Невски" в чест на загиналите във войната. След завръщането на руските войски в родината им йеромонах Партений остава в Ямбол заедно с баща си Павел Гетман, за да доизградят храма, а след това до смъртта си през 1900 година остава негов настоятел.
През 20-те години на миналия век в Ямбол се установяват да живеят и двама белогвардейци, участници в Освободителната война.
Гаврил Андреевич Садчиков е роден в станица Краснохолм, Оренбургска област. Воюва като сотник в състава на Оренбургския конен полк в боевете при Плевен и Шипка, участва в освобождението на Ямбол и Елхово. След войната се завръща в Русия и създава семейство с 14 деца. Участва в Първата световна война. След революцията в Русия, заедно с брат си Андрей и по-малкия си син Василий, който е юнкер в Казашкото училище, емигрират и се установяват в Ямбол, където умира през 1942 г.
С белогвардейски части през 1922 г. в Ямбол пристига и полковникът от руската армия Николай Петрович Гребенски, роден през 1853 г. в Киев. Непосредствено след завършването на военно училище той се включва във войната като младши офицер в 131-ви Тирасполски полк, който е част от Русенския отряд. Полкът води тежки сражения при Лом, Бяла и селата наоколо, участва в освобождението на Русе. За храбростта му многократно е награждаван с ордени. Връща се в родината и продължава службата си в армията, като достига до полкови командир. Умира през 1925 г. в Ямбол, изпратен с военни почести.
/АМ/