site.btaФактологично неверните наративи изчезват от онлайн медиите, но продължават да битуват в социалните платформи, посочва анализ

Фактологично неверните наративи изчезват от онлайн медиите, но продължават да битуват в социалните платформи. Това каза Тодор Галев, директор по научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията, по време на публичната дискусия "Демократичен щит срещу руската дезинформация: Икономическа и информационна (не)сигурност". Организатор на форума е Центърът за изследване на демокрацията. Тодор Галев представи анализ на изследване на Центъра, посветено на дезинформацията.

Все повече се акцентира на негативно звучащи твърдения, извадени от контекст, които се експлицират в заглавията, разчитайки на бързото споделяне, а не на четенето на пълните текстове. Последната тенденция, която се засилва, е, че това са предимно цитати от български политици или политически коментатори, обясни Галев. 

В началото на 2024 г. статиите в онлайн медиите, посветени на темите за присъединяването на България към Шенген и еврозоната, са били над 20 000 за Шенген и близо 15 000 за еврозоната, докато през януари тази година и за двете теми статиите са под 5000, каза Галев. В началото на миналата и на тази година се наблюдава пик на статиите за еврозоната, съдържащи дезинформация, посочи още той.

Според представения анализ обект на дезинформация са и теми за войната в Украйна.

Европа е под атака, Украйна беше нападната от Русия през 2022 г., преди това 2014 г. и на практика в продължение на десет години тече непрекъсната дезинформационна кампания, заяви при откриването на форума Руслан Стефанов, програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията. Целта на тази кампания подкрепя дългосрочните геополитически и геостратегически интереси на Русия, които са дезинтеграция на Европейския съюз, посочи той.

България винаги е била, но и сега е една от най-уязвимите точки в Европа по отношение на прилагането на общите защити срещу дезинформацията, заяви Стефанов.

По думите му не малък брой парламентарно представени сили подкрепят съзнателно или не дезинформационни послания. Европа изгради изключително много възможности за противодействие, но те остават с много слабо правоприлагане в отделни страни в ЕС, особено в България, каза още Руслан Стефанов.

Европейската комисия никога не е цензурирала, не цензурира и няма да цензурира своите критици, заяви Никола Миладинов, съветник „Преса и медии“ в Представителство на Европейската комисия в България. Най-великото нещо на демокрацията е свободата на избор, правото на всеки човек да формира собствено мнение и чрез гласуване да определя как да бъде управлявано обществото, в което живее. Често пъти като граждани не осъзнаваме колко мощна сила е нашият избор, сила, която може да променя хода на историята. Това е един от най-ценните ни активи, които понякога подценяваме. Има хора, организации и чужди правителства, които осъзнават скритата супер сила на свободния гражданин и се опитват да я насочат срещу самия него, каза той.

Дезинформацията е тактическо психологическо оръжие. Тя съзнателно изкривява реалността, усилвайки определена теза с цел да влияе върху общественото мнение, да обърква хората, да подкопава вярата им в ценностите, институциите, държавността и медиите, обясни Никола Миладинов.

Основните дезинформационни послания срещу вятърната енергия са екологични, социо-икономически и политически, каза Мартин Владимиров, директор, програма „Геоикономика“ в Центъра за изследване на демокрацията. Екологичните – преекспонира се влиянието на вятърните паркове върху екосистемите и биоразнообразието. Социо-икономически – преувеличено отрицателно въздействие върху риболова и туризма, както и икономическа неефективност. Политически – обвързване на офшорния вятър с милитаризацията на Черно море, както и обвинения в лобизъм, обясни Владимиров.