Петдесет и девет на сто от европейските компании, които работят по Целите за устойчиво развитие, виждат положително въздействие върху икономическите си резултати, а 77 на сто смятат усилията по SDGs за конкурентно предимство пред другите компании. Данните са от проучването European Private Sector SDG Stocktake (Европейски барометър за ангажимента на бизнеса към SDG), проведено от Глобалния договор на ООН за познаването и интегрирането на Целите за устойчиво развитие от компаниите.
Изследването, инициирано от локалната мрежа на организацията във Франция, обединява отговорите на 1422 компании от всякакъв размер от България, Испания, Гърция, Ирландия, Италия, Сърбия, Швейцария, Турция и Великобритания, съобщиха от Българската мрежа на Глобалния договор на ООН.
Дълго време смятано за ограничение, устойчивото развитие се оказва привлекателно за бизнеса, коментират от организацията. Обявени през 2015 г. от Организацията на обединените нации 17 цели за устойчиво развитие (SDGs) изминаха дълъг и труден път, особено в частния сектор. Днес компаниите са наясно, че няма друг начин за правене на бизнес, освен с отговорно управление и чрез намаляване на екологичния и социален отпечатък. Европейските компании отбелязват забележителна интеграция на Целите - 79 на сто, за България този процент е 43 на сто. 52 на сто от участвалите в проучването компании у нас имат дълбочинно разбиране за SDGs и макар половината да работят по тях без самостоятелна стратегия по устойчивост, над 60 на сто измерват напредъка си чрез специфични индикатори.
"Интегрирането на стратегията по устойчивост в бизнес стратегията води до създаване на нови продукти и услуги, които да отговорят на съвременните изисквания и очаквания на обществото, до иновации, и това повишава конкурентоспособността на фирмите и им гарантира бъдещ икономически живот. Компаниите на Глобалния договор и локалните мрежи, вече имат добра основа и достъп до сериозна база от ресурси и инструменти за това", каза Дарина Георгиева, изпълнителен директор на Българската мрежа на глобалния договор на ООН.
"Днес има истинско желание за действие. Европейският частен сектор разбра, че не може да печели в свят, който губи. За да работи, една компания трябва да се трансформира устойчиво", според Нилс Педерсен, изпълнителен директор на Френската мрежа на Глобалния договор на ООН, цитиран от Le Figaro.
Преминаването на работата по устойчивостта от доброволен акт към регулирана дейност със съответната отчетност, е предизвикателство за голяма част от европейските компании. Макар ангажираността към SDGs да се свързва най-вече с желание за укрепване на стратегията за корпоративна устойчивост (44 на сто от компаниите), данните показват, че европейските компании вече интегрират Целите и за да се справят по-добре с регулациите (32 на сто от анкетираните) на Европейския съюз. Седемдесет и два процента от българските респонденти споделят, че ще бъдат засегнати от новата европейска отчетност (CSRD, Corporate Sustainability Reporting Directive) и транспонирането ѝ в българското законодателство.
"Компаниите-членове на Българската мрежа и на Глобалния договор с присъединяването си към организацията ни изготвят Комюнике по напредъка (Communication on Progress), което е дължимата отчетност за постигнатия напредък по Целите и принципите за отговорно поведение. През април т.г. на нарочна среща между Глобалния договор и ЕК в Брюксел стана известно, че двата подхода не си противоречат, а се допълват и доброто им съчетаване може да допринесе за по-доброто ни бъдеще. За да отговорим на новите изисквания, вече провеждаме обучения по темата, които са отворени за всяка компания. Трябва да е ясно обаче, че отчетността следва действията, не обратното", каза Дарина Георгиева.
Проучването показва, че европейските компании работят предимно по равенство между половете (SDG 5 - 44 на сто), достойна работа и икономически растеж (SDG 8 - 44 на сто) и климат (SDG 13 - 41 на сто). Малка част работят по опазване на океаните (SDG 14 - 11 на сто), справяне с глада (SDG 2 - 13 на сто) и устойчиви градове (SDG 11 - 17 на сто). В България водещите цели са мир, справедливост и силни институции (SDG 16), добро здраве (SDG 3) и справяне с бедността (SDG 1).
Барометърът за постигането на Целите показва добър напредък за Европа, но в световен мащаб постигнати само 17 на сто , като крайният срок е 2030 г., посочват от организацията. Една четвърт от европейските компании все още не измерват или оценяват приноса си към устойчивостта по никакъв начин. Значителна част - 21 на сто от последните, все още не са приложили никаква устойчива стратегия.
Колкото и добре да се справя една компания или страна, тя е взаимосвързана с другите, напомнят от организацията. Социалните и климатичните проблеми не са национални. Бизнесът и държавите следва да работят заедно. Макар днес само 11 на сто от анкетираните компании да са обучили своите доставчици по въпросите на устойчивостта, с въвеждането на новите регулации за Европа това ще е необходимо и задължително действие, и ще засегне включително средните и малки фирми.
Инерцията, която Глобалният договор на ООН се опитва да преодолее от 2023 г. насам, е с инициативата Fast Forward, призоваваща компаниите да засилят своя ангажимент, като предприемат конкретни и отговорни действия в пет приоритетни области: достойно заплащане, равенство между половете, климат и вода и устойчиво финансиране.
* Проучването в България е осъществено от Българската мрежа на Глобалния договор на ООН в партньорство с БСК, Националните контактни точки за отговорно бизнес поведение (към ОИСР), Confindustria Bulgaria и КРИБ.
/ВЙ/
news.modal.text
