site.btaРазкопките в Хераклея Синтика се посещават от по 900 туристи на ден, каза проф. Людмил Вагалински

Разкопките в античния град Хераклея Синтика се посещават от по 900 туристи на ден, каза за БТА проф. д-р Людмил Вагалински от Националния археологически институт с музей – БАН, който ръководи проучванията в този район. Според него "хора от цял свят много се впечатлиха от първата, открита в Хераклея Синтика, статуя". 

"Моето желание е да проучим по-задълбочено централния площад в античния град. Имаме в източна и в западна посока какво да проучим и Общината да проведе още един мащабен проект за социализация и туристическа инфраструктура на тези нови части, които ще разкрием, за да бъде още по-атрактивен и привлекателен Хераклея Синтика за туристите. Представям си го пълен с хора, които идват, радват се и не стихва техният поток. Когато ги видя, аз разбирам, че сме си свършили работата", каза още професорът.

Както БТА писа, на 25 ноември в Исторически музей в Петрич ще бъде разкрито коя е историческата фигура, изобразена като бог Хермес на откритата при тазгодишните разкопки статуя в Хераклея Синтика. Ръководителят на проучването проф. д-р Людмил Вагалински и изкуствоведката д-р Арина Корзун от Институт за балканистика с Център за тракология – БАН ще представят водещата хипотеза, се съобщава на медийната платформа Archaeologia Bulgarica/Археология Булгарика.

Всички научни аргументи за това кой е увековечил неизвестният майстор преди повече от 20 века, ще бъдат изложени подробно в статия, която предстои да бъде публикувана в списание Archaeologia Bulgarica. 

Мраморната статуя, открита в началото на юли в Големия канал на форума на античния град край село Рупите е почистена от реставратора Китан Китанов. Наскоро той установи по гърба на фигурата вторични силикатизирали и калцитни слоеве с дебелина до 3 мм. Според него това се дължи на факта, че преди да бъде скрита в канала, скулптурата вероятно е стояла на форума, в близост до течаща вода, може би фонтан, става ясно още от информацията, качена в медийната платформа.