site.btaЗеленият и дигиталният преход не могат да се осъществят без индустрията, особено енергийно интензивната, заяви икономическият министър

Зеленият и дигиталният преход не могат да се осъществят без индустрията, особено енергийно интензивната. Добивът и производството на метали и редкоземни елементи и иновациите от друга страна са в основата на зелените и дигиталните технологии, заяви Петко Николов, служебен министър на икономиката и индустрията. По тази причина той посочи, че е необходима проактивна индустриална политика и добави, че активната подкрепа за иновациите може да възстанови позициите на европейската индустрия на глобалната сцена, както и да намали стратегическите й зависимости в чувствителни сектори - енергетика, критични суровини и цифрови технологии и други. 

Николов каза това на сесията "Отключване на потенциала: стимулиране на иновациите в ЦИЕ" в рамките на  последния трети ден на конференцията за зелената сделка "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)". Форумът е организиран от Dir.bg и 3Е-news, а БТА е медиен партньор.

Министърът напомни, че зеленият преход поставя най-големи предизвикателства пред енергоинтензивните индустрии, като посочи, че те имат съществен дял в структурата на българската икономика и значителен принос за експорта. Това се отрасли като химическата промишленост, металургията, обработката на метали, машиностроенето, електротехниката и други. Тези индустрии са важна част от веригата на стойността, със значение и за много други сектори, напомни икономическият министър. Той посочи, че предвид изисканията на зелената сделка и цените на електроенергията, българските компании от енергоинтензивните индустрии изразходват все повече средства за иновативни технологии, както и за решения за информационни инфраструктури, за изграждане на собствени ВЕИ мощности до пълната им декарбонизация, която изисква инвестиции, понякога надхвърлящи възможностите на съответните компании. Освен това, за много от регионите, в които са разположени тези предприятия, те са и структороопределящи и имат съществено значение и в социално-икономическото развитие им развитие. Затова министърът посочи, че мащабът за необходимите реформи изисква по-голяма подкрепа от ЕС и подготовка на план за реформиране на индустрията чрез технологична модернизация и дигитализация. 

Икономическият министър напомни в тази връзка, че ведомството, с подкрепата на Европейската комисия, е започнало разработване на Национална индустриална стратегия. Тя ще обхваща два ключови сектора на икономиката ни, които са и високовъглеродни и енергоинтензивни - преработващата и добивната промишленост. Стратегията ще набележи необходимите за зеления преход действия - намаляване на въглеродния отпечатък, повишаване на дигитализацията на производствата, подобряване на ресурсната и енергийна ефективност,  както и въвеждане на иновативни и кръгови модели на производството. Министърът обясни, че целта на бъдещата стратегия, за която изрази надежда по-бързо да стане факт, е успешното интегриране на българската индустрия в европейските и глобалните вериги на стойността, като в контекста на европейските зелени амбиции се създадат условия за развитие на промишлеността по нов, модерен и иновативен начин, с по-ефективно използване на ресурсите и на енергията за съответния регион.

Министърът подчерта, че визията за технологична трансформация на икономиката и повишаване на иновативността на предприятията е заложена и в действащата Иновационна стратегия за интелигентна специализация до 2027 година и напомни, че тя предвижда повишаване на иновационното представяне на компаниите и на икономиката като цяло за ускорена специализация в продукти и услуги с висока технологична и научна интензивност. 

Справедливият преход изисква никой да не бъде забравен, като се осигури възможност за всеки един от нас, за всяка компания да може да премине от един от отрасъл или сектор към друг и това следва да бъде нашата цел, която постоянно да се стремим да постигаме, заяви Николов.