site.btaЗмиорки с GPS тръгват от Гърция за Саргасово море

Поредното пътешествие на живота с крайна дестинация Саргасово море започна преди няколко месеца в Гърция група змиорки, 12 от които носят на гърба си свръхмодерно устройство за позициониране GPS по последна технология, съобщава АНА-МПА.

Освобождаването на змиорките от езерото Вистонида в Северна Гърция стана в рамките на проекта Lifeel (https://lifeel.eu/el/) и се реализира от Института за риболовни проучвания в Неа Перамос край Кавала. От средата на декември, когато започна проектът, до днес за освободени около 340 змиорки. Повечето от тях са маркирани с пластмасов знак, на който е изписан номер и адресът на проекта в интернет, а последните дванайсет са снабдени с GPS.

Една от най-важните дейности на проекта Lifeel е проучването на репродуктивната миграция на европейската змиорка. По време на проекта учените от института заедно със свои колеги от Италия ще изследват това уникално пътешествие на змиорките, които вече са защитен вид заради свръхулова и климатичните промени.

„Това е едно впечатляващо трансатлантическо пътуване от 8 хиляди километра“, казва пред АНА-МПА д-р Аргирис Сапунидис, ихтиолог от гръцкия институт и научен ръководител на проекта. Той обяснява, че инстинктът на змиорките ги води в топлите води на Саргасово море в западната част на Атлантическия океан, където те раждат и умират. Ако всичко мине добре, т.е. ако не попаднат в мрежите на рибарите или не бъдат изядени от тюлени или акули, се очаква змиорките да достигнат до крайната си дестинация за 16 до 18 месеца.

Смята се, че усилията за регистриране на пътешествието на змиорките в Егейско и в Средиземно море ще даде ценни данни за маршрута, който следват, за скоростта, с която плуват, както и за дълбочината, на която се движат през деня и през нощта. Трябва да се отбележи, че змиорките плуват на дълбочини между 200 и 1000 метра под морската повърхност.

„Дванайсетте змиорки, които бяха освободени от езерото Вистонида, тосят на гърба си специално сателитно устройство GPS, което се свързва с глобалната система ARGOS, която приема данните, които излъчва предавателят“, отбелязва д-р Сапунидис и подчертава, че „това е едно много сложно устройство, цената на което достига 4800 долара всяко с транспортните и митническите разходи. Тези сателитни устройства работят с батерия. След осем – десет месеца, когато змиорките ще са достигнали приблизително до Гибралтар, батерията се изтощава и тогава устройството се отделя от гърба на змиорката и се издига на повърхността на морето. В този момент устройството започва да предава чрез сателит всички данни, които е регистрирало и записало по време на пътуването на змиорките“.

Обработването на данните също е толкова впечатляващ процес, колкото и пътешествието на змиорките, защото сателитните устройства ще изпратят сигнала до централния сървър, който се намира във Франция, а след това данните ще бъдат прехвърлени в САЩ, за да се извърши декодирането им. Според оценката на д-р Сапунидис учените ще имат на разположение всички данни след около една година. Що се отнася до първите змиорки, маркирани с пластмасов идентификационен знак, те могат да бъдат открити само ако бъдат уловени в дадена точка на пътуването им и този, който ги е хванал, влезе във връзка с проекта и съобщи данните им.

Днес змиорката е един от най-скъпите обекти на риболов, особено на азиатските пазари. В Европейския съюз обаче тя е защитен вид, застрашен от изчезване, защото не може да се възпроизвежда в плен, а свръхулова на малките змиорки е намалила популацията на вида с 90 процента.

Новородените се връщат в Европа, където в реките на Франция, Испания, Португалия, Италия и Гърция в периода ноември – март достигат до стадия на развитието си, в който са известни като „стъклени змиорки“, защото са прозрачни. Тогава става и незаконният им улов, който обикновено се извършва в лунни нощи. Въпреки че износът им от ЕС е забранен, по различни начини те достигат до азиатските пазари, предимно до Хонконг, където цената им може да достигне до 1500 евро за килограм.

Европейската змиорка някога е била разпространена в много реки и в България, но главно заради пресушаването на блатата вече в страната ни се срещат само отделни екземпляри.