Румъния - Село Вискри - плетива
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Румъния - Село Вискри - плетива
Село Вискри (12 септември 2023) Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна.
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.
А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.
Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.
„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.
Снимка: Мартина Ганчева/БТА (ПК)
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимка
Моля потвърдете изтеглянето на снимката/ите