Славчо Трънски - политически и военен деец

На 22 октомври 1914 г. е роден ген.-полк. (о.р.) Славчо Трънски (ист. име Славчо Стаменов Савов), политически и военен деец (1914-1999).
Организатор и командир Трънския партизански отряд. Поддържа връзка с британски военни мисии. Три пъти задочно е осъждан на смърт по Закона за защита на държавата. По-късно последователно е командир на Първа софийска народоосвободителна бригада, Първа Софийска въстаническа оперативна зона и Софийската народоосвободителна дивизия. След 9 септември 1944 г. участва в първата фаза на войната срещу Германия. През 1952 г. е арестуван по обвинение, че е съмишленик на Трайчо Костов. Изтезаван е в затвора, но в крайна сметка не признава обвиненията и е освободен. През 1954 г. е реабилитиран и е назначен за началник на Военната академия "Г. С. Раковски" (1954-май 1962). Командващ войските на Противовъздушната отбрана и Военновъздушните сили (1962-1969). Заместник-министър на народната отбрана (1969-1981). Депутат от 3-ото до 9-ото Народно събрание (1958-1990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991). Автор е на книгите "Неотдавна" (1957), "Посвещение" (1067), "Балада за строителя" (1982), "Сладък ми е медът" (1983) и на сценариите за филмите "Нощните бдения по поп Вечерко", "Игра с огъня" и "Страстната неделя". Депутат от 4-ото до 9-ото Народно събрание (1962-1990). Носител на орден "Георги Димитров" (1959, 1964, 1974, 1984).
На снимката: София (17 октомври 1988) Портрет на ген.-полк. Славчо Трънски.
Пресфото-БТА, снимка: Божидар Тодоров/архив