site.btaЕвропейски нюзрум: Критика, противоречия и сътрудничество - какво е новото в граничната агенция на ЕС "Фронтекс"?
Европейската агенция за гранична и брегова охрана ("Фронтекс") неведнъж е била подлагана на критики, обвинявана, че подкрепя незаконни отблъсквания и използва прекомерна сила срещу мигрантите. Трагедията с корабчето"Адриана" край гръцкия бряг миналата година предизвика разследване от омбудсмана на Европейския съюз Емили О'Райли, която представи заключенията и критиките си в края на февруари, предаде Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
През юни миналата година омбудсманът на ЕС Емили О'Райли започна проверка на Европейската агенция за гранична и брегова охрана ("Фронтекс") във връзка с трагедията с корабчето "Адриана", при която повече от 600 души загубиха живота си край бреговете на Гърция.
Претъпканият траулер, на борда на който според оценките е имало повече от 750 души, пътуващи за Европа, потъна. Само 104 оцелели бяха спасени, а само 82 тела на удавили се бяха извадени. Появиха се противоречиви разкази на оцелелите и на гръцката брегова охрана за това как се е развил инцидентът и дали смъртните случаи е можело да бъдат избегнати.
Седеммесечната проверка на службата на О'Райли установи, че съгласно действащите правила "Фронтекс" не е в състояние да спазва изцяло задълженията на ЕС по отношение на правата при провеждане на спасителни операции по море. "Ако Фронтекс има задължението да помага за спасяването на човешки животи в морето, но инструментите за това липсват, то това очевидно е въпрос за законодателите на ЕС", заяви О'Райли при представянето на доклада си на 28 февруари.
"Фронтекс" включва в наименованието си "брегова охрана", но настоящият й мандат и мисия очевидно не отговарят на това", каза О'Райли. Тя предупреди, че ако правилата не се променят, е вероятно "да се повтори трагедията с лодката "Адриана" - една от най-тежките, които са се случвали в европейски води.
Службата на омбудсмана няма правомощия да прилага препоръките от своите разследвания, а само да сигнализира за проблемни области.
Най-голям брой смъртни случаи през 2023 г: Средиземно море все още е най-смъртоносният маршрут за мигрантите
Според изявление на Международната организация по миграция (МОМ) към ООН 2023 г. е била най-смъртоносната година за мигрантите, откакто МОМ създаде през 2014 г. своята база данни със свободен достъп за смъртните случаи и изчезванията на мигранти - проекта "Изчезнали мигранти".
Най-малко 8565 души са загинали по миграционните маршрути по света през миналата година, което я прави годината с най-висок брой смъртни случаи от началото на воденето на статистика преди десетилетие, съобщи ООН на 6 март. Малко повече от половината от общия брой смъртни случаи на мигранти през миналата година са настъпили в резултат на удавяне. Средиземно море продължава да бъде най-смъртоносният маршрут за мигрантите, като през миналата година са регистрирани най-малко 3129 смъртни случая и изчезвания.
Каква е работата на "Фронтекс" - търсене да, спасяване не?
Граничната агенция "Фронтекс", която беше основана през 2004 г., а централата ѝ се намира във Варшава, отдавна е обвинявана в нарушаване на правата на човека, прикриване или затваряне на очите си за незаконно отблъскване. През 2022 г. тогавашният директор на "Фронтекс" Фабрис Леджери подаде оставка, след като срещу него и служителите му бяха отправени сериозни обвинения за отношението към мигрантите, опитващи се да достигнат Европа.
"Съществува очевидно противоречие между задълженията на "Фронтекс" по отношение на основните права на човека и задължението ѝ да подкрепя държавите членки в контрола на управлението на границите", заяви О'Райли.
Европейската комисия заяви, че е "взела под внимание" доклада. "Ще го оценим надлежно и ще му отговорим задълбочено", заяви говорителката Анита Хипер. Тя отбеляза, че "когато става въпрос за търсене и спасяване, това е въпрос от компетентността на държавите членки", което означава, че "Фронтекс" работи само като агенция за подпомагане на националните органи в държавите от ЕС, в които работи.
Сегашният изпълнителен директор на "Фронтекс" Ханс Лейтенс напомни на О'Райли, че "Фронтекс" не е агенция на ЕС за операции по издирване и спасяване на мигранти в морето, а европейска агенция за охрана на границите и бреговете.
"Ние не сме Европейска агенция за търсене и спасяване. Ние сме Европейска агенция за гранична и брегова охрана", заяви Лейтенс, признавайки, че "трудният" термин в наименованието на агенцията е "брегова охрана", тъй като, както обясни той, "в някои страни" бреговата охрана отговаря за защитата на границите, но и за провеждането на операции по търсене и спасяване в морето.
"Това не е наша задача", коментира той, като заяви, че в мандата на "Фронтекс" се споменават операции по търсене и спасяване, но добави, че агенцията няма сред задачите си спасяване, въпреки че има търсене.
"Нашата агенция стриктно се придържа към мандата си, който не включва координиране на спасителни дейности - отговорност, която е на националните спасителни координационни центрове", се казва в изявление на "Фронтекс". "Във всеки случай, когато нашите служители открият потенциални бедствени ситуации, ние незабавно предупреждаваме съответните органи", се допълва в изявлението.
Според "Фронтекс" през тази година тя ще проведе 19 съвместни операции на общо 300 места за разполагане.
Опасения относно резултатите на "Фронтекс" в областта на правата на човека
Организациите за защита на правата на човека изразяват опасенията си относно третирането на бежанците и мигрантите, като се позовават на липсата на безопасни миграционни маршрути, както и на проблемите, с които се сблъсква сътрудничеството на място.
На събитие в Мадрид на 11 март генералният директор на неправителствената организация Испанска комисия за бежанците Естрела Галан изрази безпокойството си относно "липсата на предложения за законни и безопасни маршрути за мигрантите" в европейския пакт за миграцията.
Европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон, присъстваща на същото събитие, отговори, че управлението на законната миграция е до голяма степен "национална компетентност", но изрази мнение, че ЕС ще бъде "по-силен", ако разработи общностен подход към този въпрос. Освен това тя заяви, че "голяма реформа на "Фронтекс" не е необходима и изрази "задоволство" от работата на агенцията.
По време на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи миналата седмица, на което министрите обмениха мнения относно оценката на регламента за "Фронтекс", Йохансон заяви, че "не трябва да променяме регламента, а трябва да се съсредоточим върху прилагането му".
В доклад на белгийската организация за защита на правата на човека 11.11.11, "коалиция за международна солидарност", състояща се от 60 неправителствени организации и движения, се констатира, че през миналата година европейските държави са отблъснали повече мигранти на външните си граници, отколкото през предходната година. Според данните на организацията през миналата година 340 000 души са били отхвърлени, без да имат възможност да кандидатстват за убежище, а реалните числа вероятно са по-високи.
Според организацията 11.11.11 "Фронтекс" е в слаба позиция в сравнение с държавите членки, които не се придържат към правилни политики за предоставяне на убежище. "В България например виждаме как служителите на "Фронтекс" са помолени да напуснат определени места, за да не могат да документират нередности. Ролята на мониторинга и наблюдението не е достатъчно призната от държавите членки, но и не е достатъчно широко призната от самата "Фронтекс". "Фронтекс" е необходима, но трябва да се организира по различен начин", заяви директорът на 11.11.11 Елс Хертоген пред фламандската телевизия Фау Ер Те.
Споразумения с кандидатите за членство в ЕС, които да екстернализират управлението на границите: "Крепостта Европа"?
Одобрените през декември нови правила на ЕС имат за цел да разпределят отговорностите за приемане на мигранти в 27-те държави от блока и да ускорят депортирането на незаконни мигранти, за които се смята, че нямат право да останат. Правозащитни организации, сред които "Амнести Интернешънъл" и "Хюман Райтс Уоч", осъдиха промените като по-нататъшна промяна към "Крепостта Европа".
В България, например, броят на служителите на "Фронтекс" скоро ще се утрои. От 20 март там ще има още 500-600 служители на "Фронтекс", обясни директорът на агенцията Ханс Лейтенс на 29 февруари на контролно-пропускателния пункт "Капитан Андреево" на границата на България с Турция.
Лейтенс беше придружаван от вътрешния министър на страната Калин Стоянов, който заяви, че са обсъдили, наред с друго, възможностите за осигуряване на по-голям брой служители на "Фронтекс", които да бъдат разположени на българо-турската и българо-сръбската граница.
От 2017 г. България охранява външната граница на ЕС с Турция с 234-километрова метална ограда, финансирана от Брюксел, оборудвана с бодлива тел и термовизионни камери. Страната ще се присъедини към Шенгенското пространство без граници от края на март, макар че първоначално само с въздушните и морските си граници, тъй като все още се очаква решение за премахване на проверките по сухопътните граници.
Според словенския министър на вътрешните работи Бощян Поклукар всички страни по Западнобалканския миграционен маршрут (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия) регистрират увеличен брой незаконни преминавания на границата, тъй като маршрутът е "изключително активен".
Това увеличение е причина за плана на словенското правителство да създаде два центъра за предоставяне на убежище на два бивши гранични пункта с Хърватия за срок до три години, отбеляза министърът в рамките на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи в началото на март в Брюксел.
Освен че се увеличава разполагането на служители на "Фронтекс" в държавите членки, управлението на границите се екстернализира и чрез сътрудничество с държави, които не са членки на ЕС. "Фронтекс" има споразумения с кандидатите за членство Албания, Сърбия, Черна гора, Молдова и Северна Македония.
През октомври 2022 г. Северна Македония и ЕС подписаха споразумение за оперативно сътрудничество в областта на управлението на границите с "Фронтекс". През април миналата година стартира съвместна операция на южната граница на страната с Гърция. Повече от 100 европейски гранични служители подпомагат местните власти при наблюдението и проверките на границите, включително патрулиране, проверка на документи и събиране на информация за трансгранична престъпност.
През ноември миналата година Албания и Италия сключиха споразумение за два центъра за приемане на мигранти на албанска територия, които ще могат да обработват молбите на до 36 000 мигранти годишно. Центровете, управлявани от Италия, са предназначени за обработване на молбите за убежище на мигрантите, спасени от италианските власти в морето.
Първият от тях е център за идентификация на мигранти във вътрешността на страната, който ще побира "максимум 3000 души", а по-малък център ще бъде изграден на пристанището в Шънджин, за да може италианските кораби, пристигащи с мигранти на борда, да акостират.
Сделката на Рим с Тирана е модел на нестандартно мислене за решаване на проблемите с миграцията, заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в писмо до държавите членки на ЕС преди срещата на върха на ЕС през декември миналата година.
Споразумението обаче предизвика безпокойство от страна на някои организации, включително и от страна на Съвета на Европа. "Меморандумът за разбирателство между Италия и Албания относно свалянето на брега и обработката на молбите за убежище, сключен миналата седмица, поражда редица опасения относно правата на човека и допринася за тревожната европейска тенденция към екстернализация на отговорностите в областта на убежището", заяви Дуня Миятович, комисар по правата на човека на Съвета на Европа.
Освен че сключи споразумение с Италия, през януари Албания удължи и срока на действие на споразумението с ЕС за операциите на "Фронтекс" от 2018 г. Споразумението, предложено от ЕС, предвижда служителите на "Фронтекс" да получат ръководни правомощия в областта на незаконната миграция и граничните престъпления.
Босна и Херцеговина започна преговори с "Фронтекс" на 12 февруари като едно от условията, поставени от ЕС за започване на преговори за присъединяване този месец.
Не само кандидатите за присъединяване към ЕС обаче подписват споразумения с "Фронтекс". Миналата седмица бившата членка на блока Великобритания подписа споразумение с "Фронтекс", за да се справи с незаконния приток на мигранти, тъй като Лондон се опитва да спре малките лодки с кандидати за убежище, които пресичат Ламанша от Франция.
/ЛМ/
news.modal.header
news.modal.text