site.btaЕвропейски нюзрум: Мобилност и миграция в ЕС - застаряваща работна сила, незаети работни места, изтичане на мозъци?
Докато Европейският съюз, както и няколко държави членки се стремят да преразгледат своите закони за миграцията, Европейската комисия предложи нов пакет за мобилност на умения и таланти през ноември. Тя се стреми да се бори със застаряващата демография на работната си сила и трябва да привлече квалифицирани работници от и извън блока. Пакетът мерки също така ще помогне за ограничаване на нелегалната миграция и ще създаде законни пътища за влизане в съюза.
Според Европейската комисия делът на незаетите свободни работни места е нараснал до 2,9 процента през 2022 г. и е повече от два пъти по-висок в сравнение с преди десет години. Тъй като населението застарява, броят на хората в трудоспособна възраст в ЕС се очаква да спадне от 265 милиона миналата година на 258 милиона през 2030 г, обобщава Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
За да се противодейства на недостига на работна сила, на 15 ноември Европейската комисия представи ново предложение, което също така трябва да насърчи законната миграция. Разпоредбите в документа имат за цел да се направи връзка между незаетите свободни работни места и дейностите, в които има недостиг на служители, с квалифицирани кандидати търсещи работа, като насърчава мобилността и за учащите.
Комисията също така направи предложения за това как би могло да се опрости признаването на квалификации от трети държави, включително и как националните органи ще могат да ускоряват процедурите чрез инвестиции в персонал. В проекторазпоредбите е посочено как бъде предоставяна и информация относно процедурите за набиране на персонал и миграция в страните от ЕС.
В сравнение с повечето държави с високи доходи, делът на роденото в чужбина население в Европейския съюз е по-нисък. По данни на Евростат и ОИСР населението на ЕС, което е родено в чужбина, е с дял от 8,5 на сто, за разлика от 29,2 на сто в Австралия или 14,0 на сто в САЩ.
Държави като Словения, България и Босна и Херцеговина също търсят кадри извън собствените си пазари на труда, за да се запълнят свободните работни места. Някои дори призовават за промени в законодателство, като посочват собствения си опит с трудовата мобилност и квалифицираните работници, напускащи местните пазари на труда.
"ИЮ Талънт Пул": намиране на подходящи незаети работни места, маршрути за легална миграция
На 15 ноември Комисията предложи създаването на онлайн платформа за предложения за работа в Европейския съюз, "ИЮ Талънт Пул" (EU Talent Pool), както и партньорства за таланти, които са специално създадени партньорства с държави извън ЕС, предлагащи мобилност за работа или обучение.
Целта е да се гарантира, че хората могат да пристигат законно в ЕС, за да търсят работа, съответстваща на техните умения и квалификации. Друга цел е да се отвори нов фронт срещу нелегалната миграция и следователно съвместна борба срещу трафикантите на хора.
Според вицепрезидента на Комисията за защита на европейския начин на живот Маргаритис Схинас, отправната точка на пакета "е свързана с недостига на обучаващи се кадри и работници на нашите пазари, което е тревожно, тъй като 75 процента от европейските малки и средни предприятия казват, че не могат да намерят служителите, от които се нуждаят".
Като пример той обясни, че ЕС ще се нуждае от 20 милиона души, работещи в информационните и комуникационните технологии (ИКТ) до 2030 г., но че към момента ЕС има само 9 милиона души в тази сфера.
"Недостигат единадесет милиона", добави той. Въпреки че не се ангажира с конкретен брой на служители, които може да постъпят чрез бъдещата система, Схинас каза, че ЕС би искал "да привлече възможно най-много (работници – бел. ЕНР), стига да отговарят на свободните позиции".
Еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон посочи, че тези предложения също са част от "цялостен подход към миграцията" със създаването на "законни пътища". В този контекст тя подчерта, че ЕС ще има нужда от повече работници на пазара на труда до 2030 г. и че за това "ще имаме нужда от повече трудова имиграция".
Йохансон уточни, че има сектори с "явен недостиг на работна ръка в Европейския съюз" като строителството, здравния сектор, грижите за възрастни хора поради демографската ситуация, както и в ИКТ, и транспорта.
Брюксел идентифицира 42 дефицитни професии в целия ЕС, които са част от предложения регламент за набора от таланти и които ще бъдат адаптирани според нуждите.
Предложената система ще подпомогне и осъществяването на партньорства за таланти. Търсещите работа, които са развили своите умения в рамките на партньорство за таланти, ще получат документ за притежаване на определени квалификации (Talent Partnership Pass), видим за участващите работодатели, удостоверяващ техните квалификации.
Участието на държавите членки няма да бъде правно обвързващо, а Европейският парламент и държавите членки на ЕС все още трябва да преговарят и одобрят предложението, преди да може да бъде създадена такава платформа.
Национални подходи и притеснения за недостига на работна ръка
В Югоизточна Европа някои страни се сблъскват както с недостиг на вътрешна работна сила, така и с мобилност на собствената си работна сила към по-благоприятни условия в други страни от ЕС.
В Словения, например, някои сектори са изправени пред недостиг на работна ръка, в момент в който безработицата е най-ниска от 1991 г. Напливът от страни от бивша Югославия, откъдето работната сила традиционно идва в Словения, започва да намалява. Редица местни работници в страната, особено по границата с Австрия, работят в чужбина поради по-благоприятните условия на труд. През септември броят на работниците от ЕС и от трети страни достигна 15 процента от общото работещо население в Словения от малко под един милион, удвоявайки се в сравнение с 2010 г.
Любляна гледа по-надалеч, но засега делът на работниците от трети страни, с изключение на страните от бивша Югославия, е незначителен - около един процент от общата работна сила.
Словенският министър-председател Роберт Голоб подчерта на срещата на Европейския съвет в Гранада през октомври, че най-добрият начин за ефективно управление на миграцията е чрез легализация - защото Европа има нужда от работна ръка. По отношение на отношенията с трети страни той призова помощта за развитие и управлението на миграцията да бъдат свързани, както направи ЕС в споразумението си с Тунис.
България, която е член на ЕС, но не е член на Шенгенското пространство, прилага законодателството на ЕС за свободното движение на работници, като отваря своя пазар на труда за граждани на ЕС. Министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова заяви на 20 октомври, че българското правителство работи по мярка за улесняване на вноса на чуждестранна работна ръка в случаите, когато е изчерпана възможността за "мобилизиране" на български граждани.
Между 2018 г. и 2022 г. в България се наблюдава положителна тенденция в броя на издадените разрешения за пребиваване с цел работа на граждани на трети страни, сочат данни на Националния статистически институт. През 2018 г. страната подписа двустранно споразумение с Молдова за регулиране на трудовата миграция.
В Босна и Херцеговина (БиХ) нарастващият отлив на млади хора към ЕС доведе до недостиг на работна сила, особено в случай на професии с голямо търсене. Министърът на труда и социалната политика на Федерация Босна и Херцеговина, Аднан Делич, неотдавна обяви промени в Закона за наемане на работа на чужденци и либерализацията на разрешителните за работа. Целта е производството и бизнесът като цяло да не понасят загуби от сложни и дълги административни процедури при издаване на разрешения за работа на чужденци.
Скорошно проучване, поръчано от Международната организация по миграция (МОМ), показа, че две трети от компаниите в БиХ са изразили интерес да наемат мигранти. Представители на работодателите в страната обаче казват, че не разчитат на мигрантите, които са в момента в страната, защото тяхната цел да стигнат до Запада.
Според министъра на сигурността на БиХ Ненад Нешич значителен проблем е пристигането на законни мигранти в Босна и Херцеговина, които се наемат на работа в страната и след това веднага бягат в Европейския съюз. Той вярва, че БиХ трябва да подпише споразумения със страните, които изпращат хора на работа в Босна и Херцеговина, като се гарантира, че тези лица не могат да отидат в ЕС и трябва да се върнат в родината си, след като приключат работата си.
/ЕС/
news.modal.header
news.modal.text