Две седмици преди изборите за Европейски парламент

site.btaПолитологът проф. Анна-Лена Хьогенауер не очаква изненади в разпределението на люксембургските партии в Европейския парламент

Политологът проф. Анна-Лена Хьогенауер не очаква изненади в разпределението на люксембургските партии в Европейския парламент
Политологът проф. Анна-Лена Хьогенауер не очаква изненади в разпределението на люксембургските партии в Европейския парламент
Сградата на Европейския съд в Люксембург, заснета през 2015 г. Снимка: АP/Geert Vanden Wijngaert

Две седмици преди изборите за Европейски парламент рекордните 13 партии се борят за гласовете на избирателите в Люксембург. Страната изпраща шестима евродепутати в Европарламента.

Кампанията е в разгара си, но посланията, които основните партии излъчват са толкова сходни, че могат да се окажат объркващи за избора на гласоподавателите за коя от тях да дадат своя вот, каза пред БТА проф. Анна-Лена Хьогенауер, преподавател по политически науки в Люксембургския университет. 

„По отношение на темите на кампанията наистина има какво да се подобри. Основните партии понякога са толкова центристки и консенсусни, че може да е трудно да се открие разликата между тях. Това, разбира се, вероятно ще намали интереса към изборите. Освен това липсата на ясен профил затруднява младите избиратели да се идентифицират с дадена партия и да разберат какво значение имат изборите“, посочи тя.

По думите ѝ след изборите за национален парламент, които бяха проведени през миналата година все пак се наблюдава леко увеличение на поляризацията. 

„И в тази предизборна кампания можем да видим разделение по отношение на изменението на климата (като десните партии подчертават необходимостта да се вземат предвид и разходите за предприеманите мерки), както и по отношение на миграцията. Разбира се, партийните манифести обхващат и други дебати, свързани с ЕС (напр. Украйна, икономическата политика...), но различията между партиите не се проявяват достатъчно ясно в предизборните кампании (поне досега)“, каза проф. Хьогенауер.

Тя не очаква да има и големи изненади в резултатите от гласуването, като вярва, че основните партии ще запазят позициите си. 

„Тъй като в Люксембург се провеждат много малко проучвания на намеренията за гласуване (основно „Политмонитор“ (агенция за социологически проучвания – б.ред.), които провеждат по едно проучване през съответния период), винаги има вероятност от изненади. Въпреки това смятам, че по-широката картина (т.е. общото разпределение на партиите) вероятно ще бъде стабилна, но не бих се осмелила да правя прогнози за точни проценти“, посочи тя. 

Проф. Хьогенауер коментира и неотдавнашно проучване на "Евробарометър", цитирано от държавната Радио и телевизия Люксембург (РТЛ), което изненада политолозите в страната, като показа, че макар мнозинството от младите граждани на ЕС да имат желание да гласуват на предстоящите избори, в Люксембург интересът на младите хора към евровота е сред най-ниските в Общността.

В проучването "Младежта и демокрацията", насочено към младите хора на възраст между 15 и 30 години, особено се открояват отговорите, дадени в Люксембург, отбелязва РТЛ. Въпреки че Великото херцогство е една от четирите държави в Европа, в които са разположени централите на европейски институции, само 41 % от младите хора посочват, че имат право на глас и се интересуват от вота. Това поставя Люксембург след Латвия (46 %) и в дъното на списъка на страните от ЕС.

Гласуването в Люксембург е задължително, но цели 25 % от имащите право на глас млади хора са заявили, че не възнамеряват да пуснат бюлетината си. Този процент е по-висок само в Малта (31 %). 22 на сто от младите хора пък са отговорили, че изобщо нямат право на глас.

Според проф. Хьогенауер обаче много повече млади люксембургци смятат да гласуват и се интересуват от европейските избори. Тя обяснява получения резултат с големия брой чужденци, живеещи в страната. „За държави с нисък дял на пребиваващи чужди граждани този объркващ начин на задаване на въпроса за намерението да се гласува може да няма значение. Но за Люксембург, в който почти 50 % от живущите са чуждестранни жители и има много висок дял на чуждестранните жители сред младите хора (например студентите в университетите), неуспехът да се зададе ясен и прост въпрос за намеренията за гласуване има значение“, обясни тя.

Политологът обяснява още, че смята за грешна методологията, по която е проведено проучването, което смесва в един въпрос и правото на глас и желанието за гласуване. 

„Намерението за гласуване е по-лесно - трябва само да знаете какво искате да гласувате или не. Но правото на глас е сложно: повечето граждани на дадена страна ще знаят, че имат право да гласуват. Но какво да кажем за чуждите граждани в Люксембург от страни от ЕС, и от страни извън ЕС - дали всички в тези две групи знаят кой може да гласува? Така че от методологическа гледна точка би било по-добре да се попита за националността на респондентите и след това, отделно, за намерението им да гласуват, след което би могло да се изчисли какъв процент от жителите на страната с право на глас също възнамеряват да гласуват. Например, много е вероятно определена част от жителите в Люксембург, граждани на на страни извън ЕС да смятат (погрешно), че могат да гласуват на изборите за ЕС, защото могат да гласуват на местните избори, но не възнамеряват да го направят, защото не се интересуват. Това би довело до раздуване на групата "Не, въпреки че имам право на глас, не възнамерявам да гласувам", коментира проф. Хьогенауер. 

„Така, ако вземем предвид съотношението между люксембургците, гражданите на ЕС и чужденците (от трети страни) сред населението, не е изненадващо, че само 41% от хората избират първия вариант: имат право да гласуват и възнамеряват да гласуват. Предполагам, че това означава, че много голямо мнозинство от младите люксембургци възнамеряват да гласуват, както и определен (но много по-малък) дял от младите жители на ЕС”, уточни тя.

Проф. Хьогенауер цитира и проучване на „Политмонитор“ от пролетта на 2024 г., което показа, че 64% от младите люксембургци се интересуват от изборите. Това проучване също така показва, че младите хора са доста загрижени за инфлацията и изменението на климата, посочи тя. Друго проучване на “Евробарометър” от есента на 2023 г. също показва, че 59 % от младите хора възнамеряват да гласуват.

/АГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 02:20 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация