На 17 юни се състоя първа среща на лидерите на 27-те относно разпределянето на водещите постове в ЕС след евровота, предадоха световните агенции. Срещата беше под формата на неофициална вечеря в белгийската столица. На нея, според източници, са били обсъждани четири предложения. Преизбиране на Урсула фон дер Лайен начело на ЕК, избиране на бившия португалски премиер социалист Антонио Коща за председател на Европейския съвет. Избиране на естонската премиерка Кая Калас за дипломат номер едно на ЕС. Преизбиране на малтийката Роберта Мецола от Европейската народна партия начело на ЕП. Същия ден самата Мецола обяви, че официално се e кандидатирала за нов мандат начело на ЕП.
На неформалната вечеря е имало добра дискусия. Лидерите са поели в правилната посока, но няма споразумение на този етап. Това обобщение беше направено след края на вечерята от белгиеца Шарл Мишел, сегашен председател на Европейския съвет. Той добави, че колективно задължение е да има сделка относно висшите постове до края на юни, предаде Франс прес.
След вечерята по-оптимистичен беше президентът на Франция Еманюел Макрон, който намекна, че европейските лидери не са толкова далеч от споразумение по разпределяне на водещите постове, отбелязва агенцията.
Седмица след оповестяване на резултатите от евровота калкулациите показват, че ЕНП има 197 места (с тези на унгарската партия ТИСА, присъединила се към ЕНП вчера), социалистите и демократите - 136 места, а либералите от „Обнови Европа“ - 80 места. Тези три политически семейства общо имат 413 места. Това е така нареченото „мнозинство Урсула“, което преди пет години избра Фон дер Лайен начело на ЕК, въпреки че тогава тя не беше водещ кандидат на нито една европейска партия, но в крайна сметка беше предложена като компромисен вариант, за да се сложи край на тогавашната парализа в преговорите.
За да бъде номинирана от лидерите на 27-те за втори мандат, Фон дер Лайен се нуждае от квалифицирано мнозинство, тоест от подкрепата на лидерите на най-малко 15 страни, представляващи 65 процента от европейското население. Ако бъде издигната за кандидат от европейските лидери, то след това Фон дер Лайен трябва да премине през вот в ЕП и там да бъде подкрепена от абсолютно мнозинство от евродепутатите. Тоест от 361 евродепутати от общо 720 в новия състав на ЕП, припомня Франс прес. 413 депутати – тези взети заедно на ЕНП, социалистите и демократите и либералите - са повече от нужните 361 евродепутати.
Но нещата далеч не са толкова математически прости. Партията „Италиански братя“ на италианския премиер Джорджа Мелони спечели евровота в Италия с почти 29 процента. В съседна Франция с над 31 процента победи партията „Национален сбор“ на Марин Льо Пен. Преди евровота двете лидерки не веднъж споменаха за ново обединение в дясното пространство, което да промени нещата в ЕС. И Мелони, и Льо Пен в допълнение се обявиха срещу присъствието на социалистите в бъдещото управляващо мнозинство в Европа. А унгарският премиер Виктор Орбан заяви намерение да се присъедини към политическото семейство на Мелони след евровота.
На срещата на върха на Г-7 в Борго Еняция в италианската област Пулия миналата седмица Мелони и Макрон, които доскоро демонстрираха политически прагматизъм в отношенията помежду си въпреки идеологическите различия, влязоха в остро противоречие по темата за абортите, която така и не беше включена в заключителната декларация от форума. След този сблъсък на медиите не убягна ледения поглед, с който Мелони удостои Макрон на гала вечерята, дадена от италианския президент Серджо Матарела в чест на гостуващите лидери на Голямата седморка.
Докато в Пулия течеше същата тази среща на върха се появи разследване на италианския информационен сайт „Фанпейдж“, касаещо младежкото движение на „Италиански братя“ – „Национална младеж“. Внедрена в движението журналистка на изданието разкри как младите последователи на партията на Мелони правят фашистки поздрави, възхваляват Мусолини и скандират фашистки лозунги. Тези разкрития бяха коментирани и от Ерик Мамер, говорител на Еврокомисията, който заяви, че относно символиката на фашизма ЕК винаги е била много ясна, не я смята за уместна, осъжда я и мисли, че тя е морално погрешна, припомня италианската телевизия „Ла Сетте“.
Преди евровота председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, водещ кандидат на ЕНП, на два пъти намекна, че е отворена към сътрудничество и с лидери на европейските консерватори и реформисти, които заемат проатлантически и проевропейски позиции. Това беше разтълкувано като готовност за сътрудничество след евровота с Мелони, с която Фон дер Лайен заяви, че работи добре. След оповестяване на резултатите от евровота обаче Фон дер Лайен даде индикации, че ще се бори за преизбиране с подкрепата на онова мнозинство, което я подкрепи преди пет години начело на ЕК, а именно ЕНП, социалистите и демократите и либералите. В това мнозинство ЕНП може и да е големият победител на евровота. Но на места в отделните страни членки левите партии от това европейско мнозинство понесоха тежък удар. Така например в Германия социалдемократите на Олаф Шолц отбелязаха историческо лошо представяне. Същото е в сила и за либералите. Те може и да са на трето място в новия ЕП, но от четвъртото европейско семейство – това на европейските консерватори и реформисти, на които лидер е Мелони - ги делят едва 4 места. А в самите редици на либералното европейско семейство също имаше големи поражения. Във Франция коалицията около партията на Макрон „Ренесанс“ спечели под 15 процента, а в Италия например двете либерални партии дори не прескочиха четирипроцентната бариера за влизане в ЕП.
Ако към европейските консерватори и реформисти официално се присъединят хората на Орбан (10 евродепутати), това ще означава, че те ще са с 6 евродепутати повече в сравнение с либералите от „Обнови Европа“. Ако след това консерваторите и реформистите се обединят с групата „Идентичност и демокрация“ (58 евродепутати), от която е част партията на Льо Пен, това ще направи общо 144 евродепутати. Което е много повече от либералите (80 евродепутати), или от социалистите и демократите (136 евродепути). Но не и от двете групи, взети заедно, които правят общо 216 евродепутати.
Което означава все пак, че колкото и да искат Мелони и Льо Пен да съставят изцяло дясно мнозинство, то взети заедно техните две семейства и ЕНП правят общо 341 места, което е много по-малко от 413-те места от така нареченото „мнозинство Урсула“. Това води до парадокса, че Мелони, която победи в Италия на евровота, и Льо Пен, която победи във Франция, може да се озоват в опозиция на едно мнозинство, в което влиза например победения във Франция Макрон.
Ето защо от Италия се чуват все повече предложения договорката за водещите постове да бъде постигната след предсрочния вот във Франция, на който се очаква партията на Макрон да изгуби и това да подтикне още либерали да напуснат либералното европейско семейство. Поне такова е мнението на италианския външен министър Антонио Таяни, лидер на „Форца Италия“, която е от ЕНП.
Самата Мелони пък е на мнение, че методът на дискутиране на кандидатите за водещите постове е погрешен, защото не може още преди началото на преговорите вече да има подготвен пакет от имена, подложени за обсъждане, добавя „Кориере дела сера“. Италия не иска например португалеца Коща да е в този пакет от имена, защото го смята за прекалено лявоориентиран по някои въпроси, посочва АНСА. Що се касае до Фон дер Лайен, Мелони би я подкрепила, но ще изтъргува тази подкрепа на висока цена, например под формата на водещ пост за Италия в бъдещата ЕК, като за еврокомисар отсега се споменава името на Елизабета Белони, която е началник на италианското разузнаване и беше водещ преговарящ на Италия на срещата на върха на Г-7 в Пулия, отбелязва АНСА. А може на водещ пост в Брюксел да бъде пратен и външният министър Антонио Таяни.
Но цената за подкрепата може да бъде и друга. На 17 юни ЕК не отрече, че е възможно тази година да представи със закъснение доклада за върховенството на закона в ЕС, съобщи кореспондентът на БТА в Брюксел. Работната програма на комисията предвиждаше документът да бъде разпространен на 3 юли. Докладът ще бъде представен, когато е готов за одобрение, заяви говорителят на ЕК Олоф Жил. Той подчерта, че докладът ще е честен, фактологичен и изчерпателен. Това изказване дойде малко след като изданието „Политико“ съобщи за предстоящо забавяне на доклада, в който се очертава Италия да бъде критикувана във връзка със състоянието на медиите. Според „Политико“ докладът ще се появи едва след като бъдат одобрени назначенията на водещите европейски постове. Според изданието Фон дер Лайен бавела публикуването на документа, критикуващ ерозията на медийната свобода в Италия в момент, в който търси подкрепата на Рим за преизбирането си начело на ЕК.
Допреди евровота се споменаваше и името на Марио Драги като евентуален италиански вариант за председател на ЕК или на Европейския съвет. Твърдеше се, че Макрон би го подкрепил, тъй като двамата поддържат близки отношения от години. Но се споменаваше и, че Мелони не би искала Драги за такъв водещ пост, защото той би я засенчил като италиански протагонист в Европа. Пак преди вота се споменаваше също, че Таяни работел по прокарване на кандидатурата на Мецола начело на ЕК, за да не бъде избран там евентуално Драги. Но всичко това беше преди Фон дер Лайен да се очертае като водещ кандидат за преизбиране на поста, на който както изглежда сега държи и Макрон.
Ще успее ли Италия да наложи сега свое темпо в преговорите за водещите европейски постове? На 17 юни преди неформалната вечеря на лидерите на 27-те Мелони е провела поредица от срещи в брюкселски хотел, предаде АНСА. Там тя е разговаряла с Орбан, с бившия полски премиер Матеуш Моравецки от „Право и справедливост“, с бившия белгийски финансови министър Йохан ван Овервелд от „Нов фламандски алианс“. По време на тези срещи е станало ясно, че Моравецки например настоява за нова еврогрупа с участието на Льо Пен. Но е станало и ясно, че белгийците от „Нов фламандски алианс“, които са част от европейските консерватори и реформисти, не искат към тях да се присъедини Орбан. Подобно несъгласие е имало и от партията на премиера на Чехия Петър Фиала „Граждански демократичен съюз“, която също е част от европейските консерватори и реформисти.
В допълнение на всички тези дискусии е станало ясно, че европейските „зелени“ са дали индикации, че биха се присъединили към вече очертаващото се „мнозинство Урсула“, но не и ако към това мнозинство в крайна сметка се присъединят и „Италиански братя“ на Мелони. Против подобно присъединяване в светлината на разкритията от миналата седмица за младежката организация на италианската управляваща партия са се обявили и либералите, и социалистите в ЕС, предаде АНСА.
Но дали самата Мелони би подкрепила в крайна сметка който и да е кандидат, зад който би застанал Макрон на фона на полемиката за абортите, разразила се на Г-7. В допълнение на тази полемика на 17 юни на неформалната вечеря Макрон е настоявал дискусиите да приключат бързо, за да може той да гледа първия мач на европейското първенство по футбол на френския национален отбор, от който през уикенда вече се чуха призиви да се гласува срещу крайната десница на изборите във Франция. Това настояване да се претупат дискусиите заради един футболен мач е било поредната капка в чашата на търпението на Мелони, пише „Кориере дела сера“.
Раздразнението по оста Италия-Франция се засилва и от едно на пръв поглед нямащо нищо общо с евровота събитие. На 17 юни италианският писател антифашист Антонио Скурати, автор на четирилогия, изобличаваща режима на Бенито Мусолини, стана кавалер на Ордена на изкуствата и на литературата на Франция. Това е едно от най-престижните отличия, присъждани от Елисейския дворец, припомня италианското издание „Афари интернационали“. Това решение е ясен сигнал от страна на Макрон срещу Мелони. Защото Антонио Скурати беше един от поводите да се заговори за ерозия на медийната свобода в Италия. Негов антифашистки монолог през април беше анулиран от излъчване в програма на обществената медия РАИ, чието ръководство беше сменено с идването на власт на десницата в Италия. Анулирането на този монолог стана отчасти и повод за стачка на голяма част от персонала на италианската обществена медия в началото на май.
В края на срещата на върха на Г-7 в Борго Еняция Мелони заяви, че Италия отново е показала, че може да бъде в центъра на света и да носи голямата отговорност, произтичаща от това. А после по време на културна програма за лидерите от Г-7 Мелони се впусна в ритъма на пулийския динамичен танц пицика, който се танцува винаги в тандем с партньор, и дори публикува кадри от това в социалните мрежи. Дали сега в преговорите за разпределяне на водещите постове в ЕС Италия ще се държи като равнопоставен партньор в една дипломатическа пицика или ще предпочете да залага на пицикато – начин на свирене на струнни инструменти, при който вместо да използва лък, музикантът предпочита да дърпа струните с пръсти, при което се получава ефект на музикален съспенс, държащ слушателя в напрежение?
/ПТА/
news.modal.text
