site.btaИнтервю - Веселин Калановски

Веселин Калановски: 

Най-голямата криза в България е духовната 

Обичаният от мнозина актьор отново се впуска в изборите като водач на листата на Демократична България в 31 МИР Ямбол и с преференция 105 в 24 МИР София

Г-н Калановски, отново ще ходим на избори. За четвърти път за такова кратко време. Пишем новата българска история. Според вас коя е най-голямата криза, в която се намира страната ни? 

За каквато и криза да говорим, трябва най-напред да споменем за войната в Украйна. Защото тя допълнително утежнява световната икономическа криза и създава политическа несигурност и напрежение във всички страни. В същото време, като следствие от всичко това, хората са вглъбени как да изкарат ежедневието, да имат хляб на масата, просто да защитят семейството си и да имат някаква сигурност и финансова, и икономическа. Но въпреки това смея да твърдя, че за мен най-голямата криза в България е духовната. Тя е огромна и е възпитавана от средата на миналия век и получи някаква допълнителна мотивация - било то финансова, било то не знам каква, да се доразвие в последните 30 години.

Как бихте описали днешната политическа ситуация? 

Ако приемем, че невъзможността да се състави поне в предишния парламент стабилно управляващо мнозинство и правителство вероятно сме в някакъв тип и политическа криза, освен световната финансова такава. Трябва да свикваме с тази ситуация, тъй като не се очаква в близкото бъдеще която и да е политическа сила самостоятелно да може да сформира правителство - т.е. да вземе толкова мандати, че да направи правителство. Това не е изключение в европейската практика. Много европейски държави се управляват от коалиционни правителства, често и разнородни като идеологически възгледи. Но с една единствена цел - прекарването на конкретната държава през световната икономическа криза. Което значи ясна програма, която да се изпълнява от едно такова коалиционно правителство, като в известна степен за добро или зло, в името на самата държава, трябва да се пренебрегнат някои идеологически разногласия. Това не трябва да звучи като възможност за някакви компромиси да могат да се правят, тъй като всеки един трябва да може да отстоява позициите си и да ги прокарва като политики. Става дума за онези неща, до които се стига със съгласие - онези, които са жизненоважни за самата държава.

А какви са вашите приоритети на политическата сцена? 

Макар и от години да се занимавам с това, все още ме питат защо се занимавам и с политика, имайки предвид моята професия. И да - да се занимаваш с политика често пъти пречи, чисто професионално на моята основна професия, на основната ми работа. Защото някои се съобразяват с това, други не желаят, трети виждат, че си по-ангажиран. И аз винаги казвам, че гражданската ми позиция е едно от основните неща, които ме накараха да се включа в политиката. Безкрайно време марширувахме по жълтите павета с не едно или две искания, със съпротива срещу това, което се случва. И в един хубав ден човек осъзнава, че само с протести, само с публични изяви на своето несъгласие тези неща трудно биха могли да се променят. Точно тогава започна създаването на “Да, България”, поканиха ме да вляза в инициативния комитет, ако имам желание. Това беше като продължение на онези големи протести, които продължиха много дни. И аз се съгласих. Близо на 60 години аз станах партиен член, никога преди това не съм бил. Макар че винаги преди това съм бил и симпатизант на политическите сили, които са от центъра в дясното. Пътечката, по която вървя е била винаги една и съща. Но не съжалявам, че се ангажирах с партийна работа. Малко време имам да отделям за партийни дела и  фаталното е, че за тях крада от времето със семейството ми. Защото няма как да се откажа от времето, което дарявам на театъра, киното и телевизията.