site.btaКлючовите теми на предстоящия форум на ООН за климата в Баку ще са човешките отношения и финансирането на зеления преход, каза доц. Марина Стефанова
Ключовите въпроси на предстоящата конференция КОП29 в Баку за климатичните промени ще са човешките взаимоотношения, нормативното регулиране и финансирането за прилагането на новите норми, каза в интервю за БТА доц. д-р Марина Стефанова, зам.-декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране“ на Стопански факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Тя ще участва в КОП29 в качеството си на преподавател и ръководител на магистърската програма по отговорно устойчиво управление и експерт по устойчиво развитие. Конференцията на ООН за изменението на климата ще проведе 29-ото си издание в Баку, Азербайджан, от 11 до 22 ноември 2024 г.
Пред БТА доц. Стефанова говори за очакванията си за това кои ще са ключовите теми в многостранния диалог в Баку, за нуждата от промени в обществените и политическите нагласи за справяне с климатичните промени и за ролята на образованието в тях.
„Имаме политическа криза, която няма нищо общо с климата, но е от особено значение за това как ще се реагира по отношение на изменението на климата. В света има кризи на сигурността, няколко военни конфликта, чието разрешаване не е обозримо, които водят до големи хуманитарни и социални кризи, които още повече изострят и климатичната криза. Нужно е създаването на дългосрочни решения, които да предвидят запазването на икономическото и финансово състояние. Нужно е създаването на инструменти, които да гарантират, че средствата за справяне с климатичната криза ще бъдат инвестирани точно за това”, каза доц. Стефанова.
Тя добави, че в условията на климатична криза, продължаваща няколко десетилетия, ще има икономика, но тя ще бъде различна, затова трябва да се създаде модел, в който в условия на криза отново да сме богати, дори и да е трудно. „Затова за мен голямо предизвикателство е намаляването на емоцията и задържането на здравия разум, защото бързото вземане на решения най-често е популистко. Важно е поддържането на диалога, независимо от кризите, които съществуват и заради които човечеството затъва. Това е голямо предизвикателство”.
Друга важна тема за предстоящата КОП29 в Баку е свързана с иновациите и експертизата, каза доц. Стефанова. „Създаването на инфраструктура за устойчивите финанси е много голямо предизвикателство. Имаме инструменти като Световна банка, Европейска климатична банка, Британската климатична банка, в южното полукълбо има други подобни структури, но те са локални. Те не създават нужните условия за частните финанси, а е ясно, че за климатичните мерки е нужно огромно финансиране от частния сектор, така че да може да има прозрачно инвестиране в зелени решения, в климатично неутрални предприятия. Кризисното финансиране е едно, но са нужни икономически модели за частните финанси”.
Според доц. Стефанова голямо предизвикателство е задържането на фокуса на глобалните усилия десетилетия напред във времето. Човечеството не е правило това много често, каза тя. Някои компании имат опит и визионерско мислене, но това рядко се постига на държавно ниво, подчерта тя.
Доц. Стефанова участва и в КОП28 в Дубай през 2023 г. като наблюдател и участва в дискусии като представител на Стопански факултет, който се включва в събития на три големи международни мрежи като представител на Централна и Източна Европа и на Балканите по теми на устойчивото развитие и устойчиво управление. Стопанският факултет на Софийския университет е много активен в областта на международното сътрудничество по темата за устойчиво управление, каза доц. Стефанова.
Доброволческата програма на Стопански факулет по време на сесията на Междуправителствената експертна група по изменение на климата, която се проведе в София от 27 юли до 2 август тази година, бе най-добрата до момента, каза доц. Стефанова. Над 60 младежи се включиха в програмата. Доц. Стефанова очаква до следващата година факултетът да разполага вече с нова зала за климатична дипломация и климатична икономика, с интерактивни функционалности, които ще помогнат в образованието и подготовката на бъдещи климатични дипломати. Тези възможности са резултат и на обмена на опит, който се осъществява на КОП, редом с инициативността на факултетната общност, изтъкна преподавателят.
За да запалим искрата у един млад изследовател да поеме по пътя на науката и действията по опазване на климата, е нужно да направим така, че той да види възможност за силна кариерна реализация, каза Марина Стефанова. „Това означава, че трябва да създадем място, в което той да вижда значимостта на подобни действия, а за момента такова място няма нито в държавната администрация, нито в научните среди. Надявам се съвсем скоро да имаме в Стопански факултет”, поясни тя.
Науката и създаването на световно значими изследвания е процес с много натрупване. Ние първо трябва да работим така, че да имаме много грамотни хора, които да участват в разнообразни научни проекти и след това те да създадат качествен продукт с бранда „България”. Той ще бъде постигнат най-бързо и ще бъде най-силен, когато имаме локализирана наука, защото всички учени работят с локално приложение на методите си. Според доц. Стефанова тъкмо българските изследователи и колегите им от съседните страни би следвало да работят и да проучват спецификите на черноморския регион, на балканския регион, на Централна и Източна Европа, вместо техни по-инициативни колеги от Северна Америка, Африка или Азия например. Това ще доведе до богатство на изследванията, които се разглеждат и приоритизират на международно ниво. Тя подчерта и необходимостта от информиране и изграждане на грамотност в българското общество за промените в климата и нуждата от адаптиране на обществото към тях и мерките за овладяване на климатичната криза. Те са водени не от нечия амбиция, а от спешност. Ние все още не сме създали инфраструктура, за да инвестираме средствата по новия програмен период на ЕС по Зелената сделка. Планът за възстановяване и устойчивост още не е отчел първите си резултати. А навлизаме в период, в който е нужно да създаваме процесите на адаптация до 2027 г. и бюджетирането на общините за следващия седемгодишен период. Разполагаме само с година, за да се подготвим. Представете си колко малко време има за осмисляне на големи процеси, да осъзнаем, че не можем да приложим един и същ модел от мерки в Добрич, Силистра и Шумен и в същото време по Черноморието, където има други климатични, финансови, икономически, социални, културни характеристики на населението, както и в Югозападна България например. Не може плановете за адаптация на всяка община да бъдат преписани един от друг, защото според Закона за климата трябва да има такива планове. Ако го направим, ще означава, че инвестираме собствените си пари само за кризисни мерки, защото нямаме дългосрочна визия на място, каза доц. Стефанова. За общински планове са нужни първични данни, анализ, обсъждане с гражданите, с бизнеса, подчерта тя. Доц. Стефанова обобщи, че подкрепя локални решения за трансформация.
/ЦМ/
news.modal.header
news.modal.text