site.btaКомпозиторката Александра Карастоянова-Херментин е първата българка, която получава най-висшето културно отличие от Залцбург

Композиторката Александра Карастоянова-Херментин е първата българка, която получава най-висшето културно отличие от Залцбург - Großer Kunstpreis des Landes Salzburg, информира за рубриката „БГ Свят“ на БТА сайтът за здраве и култура на българите в Австрия “Sanus et Salvus”.  

Това е втората държавна награда, която ѝ се присъжда, като първата, с която през 2013 година бе удостоена, e „Outstanding Artist Award Musik“ от Федералното министерство на изкуството и културата (Bundesministerium für Kunst und Kultur), присъждана на един музикант или музикална организация в цяла Австрия. Една от важните награди за композитори е Staatsstipendium от BMKOES, която тя получава три пъти, отбелязва българското издание в Австрия.

Г-жо Херментин, какво означава за Вас голямата награда за творчески заслуги и цялостно творчество, която получавате от Залцбург?

- В началото беше изненадата, получавайки обаждане от правителството на Залцбург със съобщение за награждаването ми с Großer Kunstpreis des Landes Salzburg, по-късно осъзнаването. Разбира се, особено е чувството да си сред наградени като Петер Хандке, Ильзе Айхингер, Бодо Хелл и също моя преподавател - Богуслав Шефер.

Разкажете ни малко повече и за самата награда. Вие сте първата музикантка, която я получава. И първата българка!

- Тази награда е най-висшето културно отличие от Залцбург, в областта на музиката се присъжда на всеки 4 години, сменяйки се с областите литература, сценично изкуство и изобразително изкуство. Награда е посредством номиниране, тоест за нея не се кандидатства.

Ако се говори за концертно програмиране, ситуациите относно жени композиторки се тематизират отдавна и всяка една корекция налага някакви изкуствени рамки, боравейки с числа, което е също неизбежно. Факт е, че дълги години жените композиторки са много по-малко, но това не променя проблемите, които явно съществуват.

Навремето, през 2000 година, по повод един фестивал, в центъра на който аз бях като композитор, моята иронична забележка, че „нямам нищо против, ако мъжете се опитват да пишат музика“, беше единственото излъчено мое изказване по новините в ORF Salzburg. Това си е и мое отношение към този въпрос, защото качеството в крайна сметка се налага и не познава различия. Корекция най-вече е необходима в университетските ситуации, където, стига да искаме да се вгледаме в тази посока, би проличало колко драстични са ситуациите с жените композиторки. И тук досега не сработват механизмите на корекции.

А, че съм първата българка - да! И това ме радва.

Какво са за Вас Залцбург и Моцартеумът?

- Залцбург е първата ми спирка в Австрия и последното звено в образованието ми, предшествано от дълги предишни етапи: от 6-годишна възраст с пиано в музикалната школа към московската Консерватория, музикален колеж в Москва.

След преместването в България - обучение по пиано в Национално музикално училище „Любомир Пипков“ - София, пиано и композиция в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ - София - по онова време единствената в страната, освен педагогическия пловдивски институт, в която композиторите бяхме само четирима. Имах уникални български пианисти като преподаватели - Димо Димов и Боян Воденичаров.

В Моцартеум постъпих отначало в класа по пиано на Алфонс Контарски, след това отново композиция при известния композитор Богуслав Шефер. По онова време Моцартеум беше доста компактен, с особен статус, с интересни музикални личности.

В Залцбург започват моите по-интензивни изяви на пиано…

Макар и малък, Залцбург беше с една атмосфера на кипящ музикален живот. Обичам да идвам за премиерите ми в Залцбург – изпитвам един вид носталгия.

Първата част на интервюто вижте тук, а втората тук.