Минна Антова е художничка с корени в Австрия и България, тя е виден представител на съвременното изкуство, пише сайтът за здраве и култура на българите в Австрия “Sanus et Salvus”.
Завършва майсторски класове по живопис и скулптура в Академията за изящни изкуства във Виена, а също така изучава философия, психология и история на изкуството във Виенския университет.
„В творчеството си тя се опира на изследването на обществените произведения и митовете, на сакралното и профанното, на явленията от настоящето и на визиите за бъдещето. Играта с перспективите е каузално вградена в работата ѝ и поражда продуктивна съпротива“, пише медийната изследователка Юлия Пюрингер.
Минна Антова вече е имала многобройни изложби в Австрия, Лондон, Мадрид, Гватемала, Китай, България, Германия, Полша...
Ето какво сподели тя пред сайта за здраве и култура на българите в Австрия:
На кого сте кръстена, г-жо Антова? Колко от името ви е българско и колко - немско?
- Просвещението и неговите ценности - Минна фон Барнхелм на Г. Е. Лесинг, активно действаща героиня, се явява като моя „кръстница“ - затова в акта ми за раждане съм записана като Минна.
Как дойдохте в Австрия?
- Като дете, поради работата на баща ми като дипломат.
Как открихте таланта си - изкуството?
- Доколкото си спомням, винаги съм рисувала или живописвала. Независимо дали работя в едно или две измерения, или проектирам обществено пространство, аз издирвам и участвам в света между изображение, знак и рефлексия. Целя да дешифрирам и пренаредя полифонични палимпсести. Бих се описала - с усмивка - като космическо-пространствена археоложка.
Може ли да се каже, че принадлежите към определен кръг от художници/творци в Австрия?
- Не се възприемам непременно като принадлежаща към „кръг“, разбира се, често правя проекти с колеги - това може да бъде много стимулиращо. Неотдавна направих инсталацията „Трансформации на властта“ заедно с Михаел Баххофер - и за първи път съчетах творчество с изкуствения интелект, един досег на уютното и зловещото.
Отраснала съм в дом, в който имаше постоянен полифоничен дискурс с различно мислещи хора - било то в книгите и литературните списания, или в срещите с интелектуалния приятелски кръг на баща ми - фактът, че различните гледни точки не са заплашителни, а могат да обогатят света, че уважителното общуване е възможно дори при различни нагласи, е оставил траен отпечатък върху мен.
Чрез ранните си изживявания на загуба, отсъствие и раздяла, смяната на местоположението, се опознах и с различни умозрения и смяна на перспективите - тези изживявания определят същността на художествената ми работа.
В работите си в публичното пространство тематизирам сложността както на вградената, така и на отцепилата се история и нейното възприемане и потискане, става дума за възможните деконструкции и нови конструкции на историческата и културната памет в полиса.
Работите по различни проекти, имате ли любим проект?
- Реализирала съм няколко проекта за Виенския университет, например в архитектурно най-старата част на Университетския кампус, в проектния център за джендерни изследвания, където изработих таванни и стенни фрески върху бароковите кръстосани сводове.
Друг интересен проект бяха стенописите в коридорите на Института по философия, където работих върху връзките между Виенския кръг, Ото Нойрат и неговата визуализацията на комуникацията с творчеството на Ел Лисицки и руския авангард.
Цялото интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков с Минна Антова вижте тук.
/ВС/
news.modal.text
