Независимо, че работата на Лилия Терзиева в международна среда е неизменна част от нейното развитие – Китай, Обединеното кралство, Малта и в последствие установяването ѝ в Нидерландия, Терзиева винаги работи с и за България. Това информира за рубриката „БГ Свят“ на БТА здравният сайт на българите в Австрия „Sanus et Salvus“.
По думите ѝ в Нидерландия българските студенти са многобройни. На второ място след нидерландските студенти досега винаги са били немските студенти, но от пет години насам именно българските студенти са заели второто място и се е наложило да се въведат квоти, за да може да се гарантира многообразието, обяснява Лилия Терзиева.
Тя защитава докторска степен в областта на икономическите и организационните науки за свободното време и туризма и по-конкретно аспектите на създаването на стойност и конкурентоспособност през 2008 година, като това събитие своеобразно маркира по-нататъшния ѝ път, стремеж и устрем в посока на търсене на възможности за изграждане на непрестанни мостове между научно-изследователска работа и практика. Лилия има и втора магистърска степен „Управление на образованието за възрастни“.
Притежава повече от 25 години опит като преподавател, изследовател, консултант по проекти и обучаващ в неправителствения, образователен и бизнес сектор в сферата на туризма, иновациите, предприемачеството, стратегическия дизайн, управлението на проекти и др. Автор е на повече от десет монографии, над двадесет студии, шест учебника и над 100 статии и доклади.
През април 2023 г. тя започва като професор „Иновационни мрежи и дизайн“ към Университета за приложни науки в Хага. Преди това е била старши преподавател и изследовател, както и директор на магистърската програма по бизнес администрация в областта на иновациите и дизайна в Университета за приложни науки в Бреда, Нидерландия.
Ето какво разказа Лилия Терзиева пред здравния сайт на българите в Австрия:
Лили, започна ли вече учебната година за студентите в Нидерландия?
- Студентската учебна година тук започва рано, а ваканциите продължават не повече от шест до максимум осем седмици: Не е странно явление това, че на 18 август студентите са вече на линия, готови за нови предизвикателства.
Какво е да си преподавател в Нидерландия и има ли разлика в университетите, както е в България, например?
- Колкото и странно да звучи при малка територия като тази на Нидерландия, с 12 регионални провинции, различията са налице. Да си преподавател в Хага, в Ротердам или в Маахстрихт, или в Бреда, разликата е огромна.
Тя се дължи от една страна на спецификата на студентите, които са се записали в съответния университет, а от друга на това дали има международни студенти, възможности за обмен и последващо развитие в магистърски или докторски програми. Например, ако университетът е в район в близост до Германия и Белгия, то очаквано има студенти и от двете държави, но съвсем не само оттам, близо 30% от студентите са от повече от петдесет различни националности.
Освен това различните провинции имат свой облик по отношение на тематиката, с която студентите се занимават. Да си преподавател в Нидерландия в повечето случаи означава работа извън постоянното местожителство – пътуването с влак тук е като транспорта с трамвай или автобус. Разбира се, следва да се вземе предвид, че за да се обиколи цялата държава, са необходими три часа и половина, а влаковете са на всеки 15 минути до различните градове.
Ученолюбиви ли са нидерландците и по-ученолюбиви ли са от нас, българите?
- Не, не са по-ученолюбиви. Българските студенти продължават да носят в себе си любовта към знанието, да се развиват в своето поприще, това в България е все още култ. Но това не означава, че нидерландските студенти нямат желание за развитие и самоусъвършенстване или, че не притежават порив за знание. Това качество "ученолюбив", ние, българите, го разглеждаме по малко по-различен начин, тъй като българската образователна система е в известна степен по-консервативна.
В България преподавателят е този, който е експертът, който е гуру в своята област. Докато тук, в Нидерландия, говорим за студентска аудитория, където експертността е на различно равнище. Обръща се внимание на това, което студентът знае предварително, с какво той би могъл да допринесе за развитие на цялата група в нейното взаимодействие и от преподавателя в неговата тясна профилираност.
Тук не говорим толкова за пренос на експертиза и знание, а по-скоро за кокреация (съвместно създаване на знания, умения, способности, които биха били приложими в практиката почти незабавно).
А многобройни ли са българските студенти, вкл. и при теб, в твоя поток от студенти? Радваш ли се, когато видиш български имена в студентската листа?
- Разбира се, че се радвам. Българските студенти са многобройни. На второ място след нидерландските студенти досега винаги бяха немските студенти, но от пет години насам именно българските студенти заеха второто място и се наложи да се въведат квоти, за да може да се гарантира многообразието. На моменти се стигна дотам, че в аулите преобладават български студенти, които също негодуваха, че се чувстват по-скоро „у дома“, отколкото в „международна класна стая“.
В момента при нас е постигнато многообразие от студенти от цял свят и е удоволствие да се работи с тях, защото са много мотивирани. В някои моменти дори чувам как другите студенти са страхуват от българските студенти, защото казват: „В групата имаме български студенти, трябва да внимаваме, те учат много.“ И това е много приятно.
И още нещо за разликите между чуждите и българските студенти. Когато се зададе въпрос, българските студенти отговарят само ако са сигурни на 100% за отговора или ако могат да дадат перфектно обяснение. За разлика от нидерландските студенти, които разглеждат учебния процес като поле на изява - тук са, за да грешат, да се учат, да се учат от грешките си (това е една от най-хубавите им характеристики).
И тези съвременни думи като експеримент, пилотен проект и др. са някак в ДНК-то на нидерландския студент, тъй като той не се страхува да участва в дискусията, дори когато знае по-малко или че това, което твърди, може да се окаже невярно. Докато българските студенти, дори и когато са убедени, че това е отговорът, няма да вдигнат ръка първи и ще се колебаят от този натиск всичко винаги да е коректно, вярно и да не се изложат.
Цялото интервю може да прочетете тук.
/ИКВ/
news.modal.text
